Румен Ченков
Дадох на ближния своята риза…

Дадох на ближния своята риза,

както ни учи Христос,

но го видях от Пежо да излиза —

не бе нито гол, нито бос.

 

Беше доволно загладен и лъскав.

Види се — нов бизнесмен.

Ако му имах поне вратовръзката,

сит ще съм, може би ден.

 

Мина наблизо. Не ме забеляза.

Гледаше нейде над мен.

„Жалко за ближния!“ — тихо си казах

и се отдръпнах смутен.

 

Вкъщи си сипах фалшива ракия;

за глупостта вдигнах тост.

Тази, която в мене се крие.

(Нали е безгрешен Христос!)

 

1995 г.