Румен Ченков
Кажи, луна!

Красиво е небето през нощта.

Луната в четири очи се взира

и ни разказва тайнствени неща,

които само влюбени разбират.

 

И двамата сме в нещо като в транс,

и нощната царица ни омайва.

Вълшебни чувства оживяват в нас —

вълшебни нощи мълком обещават.

 

Кажи, царице, колко ли сърца

във своя златен дом си приютила?

От тази нощ ний твои сме деца.

Владееш ни със чудодейна сила.

 

А ако някога си иде любовта

и пак към теб за помощ се обърнем,

аз знам, че ще ни кажеш где е тя,

в опразнения дом за да я върнем.

1994 г.