Галина Златина
Бабо Марто!

Светъл ручей е отключил

палави води.

Звънко чука вън капчука —

песничка реди.

Бягат вече луди хали

чак накрай света.

— Бабо Марто, не видя ли?

Идва Пролетта!

 

И да духаш, и да вееш,

и да сипеш сняг,

Слънчо като се засмее,

ще ни сгрее пак!

Сняг да сипнеш на парцали —

става пак вода!

— Бабо Марто, не позна ли?

Идва Пролетта!

 

Весел вятър пак подмята

слънчева шега.

И с шегата си крилата

разтопи снега.

Даже Слънчо ме погали,

с много топлота.

— Бабо Марто, ти разбра ли?

Тук е Пролетта!