Галина Златина
Пръстчета

Имам две ръчички

с пръстчета подвижни.

Като мен мънички,

като мен безгрижни.

 

Слушат ме за всичко,

но какво им стана

вчера, щом поисках

сладко от буркана?

 

Палчето ми рече:

— Мама щом го сложи

толкова далече,

значи, че не може.

 

— Стига си ни пъхал

в разните буркани! —

викна Показалчо

и ми се закани.

 

Средният добави:

— Ти си лакомия!

После ще забравиш

пак да ни умиеш.

 

Много възмутен,

Безименният даже

думичка за мен

не можа да каже.

 

Единствено кутрето

към сладкото посегна.

Затуй не се сърдете,

че най-обичам него!