Сандра Браун
Лъки (6)

6

Сюзън Йънг слизаше бавно по стълбите, стиснала здраво устни. Изглеждаше наранена и обидена. По вида й Лъки разбра, че е плакала през по-голямата част от деня, или поне е искала той да остане с такова впечатление. Очите й бяха влажни и зачервени. Върхът на носа й бе леко разранен от кърпичките. Пребледнялото й лице беше без грим.

— Мама ме посъветва да не разговарям с теб — каза му тя вместо поздрав и се закова на третото стъпало.

Съзрял възможността да се отърве от тази нежелана среща, Лъки я погледна миролюбиво, изпълнен със загриженост и внимание.

— Да отложим този разговор за някой друг път тогава.

— Не, няма — гласът й бе хаплив и язвителен. — Имаме да си поговорим за доста неща, господин Тайлър.

По дяволите, помисли си той.

Тя се спусна по оставащите й три стъпала, мина покрай него и влезе във всекидневната. Вътре силно миришеше на лак за мебели. Следобедното слънце грееше през прозореца и чертаеше причудливи фигури по светлосиния килим. Денят беше чудесен. На Лъки му се искаше да излезе навън и да се порадва на хубавото време. Искаше му се да отиде някъде — където и да е — само и само да се спаси от ужасната всекидневна на семейство Йънг и от укоряващия, обиден поглед на Сюзън.

— Е? — Тя властно се обърна към него в момента, в който той затвори двойните врати след себе си.

— Какво бих могъл да ти кажа? Направих нещо ужасно глупаво и ме хванаха.

Държанието му бе на засрамен и разкаял се грешник. Доста отдавна бе разбрал, че има само един начин да омилостиви обидената и пренебрегната жена. Трябваше просто да поеме цялата вина върху себе си и честно да си признае всичко — в рамките на разумното, разбира се. Понякога обаче възникваха ситуации, в които истината беше просто немислима, защото тя би му струвала мъжествеността или пък живота. Не мислеше, че гневът на Сюзън бе взел такива застрашителни размери… все още.

Погледна я разкаяно и произнесе:

— Можеш ли да ми простиш, че провалих снощната вечер, Сюзън?

— Разбира се, че мога да ти простя за това, макар че беше много непочтено от твоя страна.

— Да, съзнавам го. Освен това, дължа извинение и на родителите ти.

— Забавихме вечерята с час и половина, за да те изчакаме. Вечеряхме чак в девет.

Трябва да е било по времето, когато Доуви духаше върху раната, за да облекчи болка та му, охлаждаше плътта и разпалваше страстта му със сладкия си дъх. По дяволите, беше толкова приятно да усеща дъха й върху голата си кожа.

— Нямам никакво извинение за това, което направих. — Смирените думи на извинение започнаха да засядат в гърлото му. Ако не беше заради положението на баща й в банката, щеше да й даде да се разбере на тази глезена пикла! Щеше да й каже, че не й дължи никакви обяснения за това с кого спи и никога повече нямаше да се сети за нея.

Изгаряше от желание час по-скоро да започне издирването на Доуви и ако правеше мили очи пред Сюзън, то бе само заради бизнеса. Разбираше, че трябва отново да спечели благоразположението й и без Чейс да му го напомня. И въпреки това горчиво се разкайваше за решението си отпреди няколко месеца да покани Сюзън на среща. Искаше му се да й се разкрещи, да й напомни, че никога не й е обещавал каквото и да било, че не е поемал никакви ангажименти към нея и че изобщо не й влиза в работата дали той спи с една или с цяла дузина други жени. И само мисълта за заема, който скоро трябваше да бъде изплатен, го принуди да потуши надигащия се у него гняв. Като се надяваше, че тя няма да забележи надеждата, която се долавяше в гласа му, той каза:

— За теб ще е може би по-добре, ако се откажеш да се виждаш с мен за в бъдеще.

Тя остана за миг загледана в пода, а след това вдигна към него блестящите си от сълзи очи.

— Аз съм много по-великодушна, отколкото си мислиш.

По дяволите! Жените обичаха прощават. Това им осигуряваше огромна власт и превъзходство над нещастника, заслужил великодушието им. Те сякаш черпеха сили от чувството за вина на бедния мухльо и подобно на лешояди преживяваха, като се угощаваха с остатъците от достойнството му.

— Мога да ти простя задето не дойде на вечерята — започна тя. — Мога дори да си затворя очите пред факта, че си участвал в някакъв кръчмарски побой, защото познавам буйния ти нрав. Даже ще си призная, че точно този ти нрав ме привлича най-силно. Това, което ми е трудно да простя… — в този момент долната й устна започна да трепери, а гласът й стана пресеклив. — Ти ме унижи пред целия град. Навсякъде се говори, че не са могли да те открият, когато избухнал пожарът, защото си бил е някаква уличница.

— Тя не беше уличница! — Думата, която Сюзън използва по отношение на Доуви, го ядоса толкова много, че самият той остана изненадан от силата и дълбочината на чувствата си.

— И каква беше тогава?

— Просто една непозната. Никога преди не съм я виждал, но тя съвсем определено не беше уличница. — Сюзън го гледаше проницателно. Той смекчи тона си. — Виж, Сюзън, изобщо нямах намерение да сия с когото и да било снощи. То просто се случи.

Това беше самата истина. Не беше отишъл в стаята на Доуви, за да спи с нея. Искаше само да я провокира, да я обиди така, както и тя го бе обидила, да получи извиненията й и да си тръгне.

Не се бе получило точно така, но вината не бе изцяло негова. Беше полузаспал, когато се докосна до нея. А тя беше толкова свежа и топла, и мека, и всеотдайна. Устните й отвръщаха на целувките му, тялото й отговаряше на ласките му. Не можеше да бъде обвинен за това, че бе реагирал по един толкова естествен начин.

— Разбирам. Вчера ти си тръгна оттук твърде възбуден. Нали?

Той примигна няколко пъти и се опита да се съсредоточи върху думите на Сюзън.

— Ами да, точно така.

Тя се приближи, като се взираше в него през извитите си, мокри от сълзите мигли. Изглеждаше разстроена и уязвима. Но Лъки знаеше, че независимо от всичките й сълзи и ридания, тя бе толкова безобидна и безпомощна, колкото и най-хищната баракуда.

— Значи аз те възбудих до такава степен, че трябваше да си потърсиш жена, готова да утоли страстта ти — прошепна тя и постави ръце върху гърдите му. — Предполагам, че би трябвало да съм поласкана, но въпреки това се чувствам обидена и наранена. Иде ми да умра само като си помисля, че си бил в леглото с друга жена.

Приличаше по-скоро на човек готов да убива. Очите й, в които вече нямаше сълзи, яростно блестяха, изпълнени с омраза и злоба.

— Но разбирам, че когато един мъж е толкова възбуден, той трябва да предприеме нещо, за да не експлодира от потисканата страст.

Тя се повдигна на пръсти и леко го целуна по устните.

— Познавам това чувство, Лъки! Не ти ли е минавало през ума, че аз също те желая? Не разбираш ли, че не те допускам до себе си поради една-единствена причина — искам първата ни брачна нощ да е нещо специално и незабравимо. Не усещаш ли, че дори в този момент изгарям от желание да се любя с теб?

Вярно, че беше леко възбуден, когато се раздели със Сюзън след обяда им предишния ден, но понякога дори рекламите по телевизията можеха да го възбудят дотолкова. В сравнение с трескавия делириум, в който бе изпаднал, когато проникна във всеотдайното тяло на Доуви, възбудата му от присъствието на Сюзън му изглеждаше като леко неразположение.

— Виж, Сюзън — с раздразнение я прекъсна той, — всичките тези приказки за женитба…

Тя постави пръст върху устните му.

— Шшт. Зная, че не можем да го обявим публично, докато не се измъкнеш от тая бъркотия. Бедничкият ми. — Тя протегна ръка с намерение да го погали по косата. Той рязко дръпна главата си назад и хвана ръката й преди да е успяла да го докосне.

— Да обявим какво?

— Нашият годеж, глупчо — каза тя, като закачливо го потупа по гърдите. — И за да можем бързо да приключим с това недоразумение с пожара, а и за да ти покажа колко те обичам, ще кажа, че си прекарал миналата нощ при мен.

— Какво!

— Из целия град се говори, че сутринта си се събудил сам и не можеш да докажеш алибито си. Затова ще кажа, че аз съм била с теб. Мама и татко, разбира се, ще бъдат потресени, но веднага щом видят годежния ми пръстен, ще приемат всичко като напълно естествено и неизбежно. Ще бъдат толкова щастливи, че най-сетне официално обявяваме връзката си, че ще си затворят очите и ще премълчат възмущението си от една такава греховна нощ.

Тази жена или наистина беше твърде великодушна и всеопрощаваща, или бе абсолютно наивна и заблудена. Но и в двата случая бе прекалено опасна и той трябваше много внимателно и деликатно да насочва разговора.

— И кое те кара да мислиш, че ще ти повярват, ако заявиш, че съм бил с теб предишната нощ?

— Ще кажа, че в началото не си ми позволил да свидетелствам в твоя полза, защото едно такова признание би съсипало доброто ми име, но в края на краищата си капитулирал пред настойчивостта ми.

Тя сякаш си го обмисляла от всички възможни страни.

— Това е единственото нещо, за което мисля от момента, в който разбрах, че не можеш да намериш оная жена. Искам да ти кажа, че снощи, след като мама и татко си легнаха, аз се измъкнах от къщи. Разбираш ли, аз наистина излизах снощи.

— И защо?

— Бях страшно разстроена. Качих се на колата и обиколих всички места, които обикновено посещаваш. Оглеждах се за колата ти и като не я видях никъде, се прибрах у дома. Родителите ми изобщо не разбраха, че съм излизала. Бих могла да кажа, че сме се срещнали и сме прекарали една изпълнена със страст и любов нощ. — Усмихна му се дяволито. — Което всъщност не е чак толкова лоша идея.

— Вчера не мислеше по този начин — напомни й той.

— Момичетата бързо променят намеренията си.

Намеренията й бяха толкова прозрачни колкото вазата от уотърфордски кристал^[1], която стоеше върху камината. Вчера го беше отблъснала и той задоволи страстта си с друга жена. За една толкова суетна и тщеславна жена като Сюзън, това бе просто непоносимо. Още повече, че всички в града бяха разбрали за случилото се. И тя бе измислила начин, по който хем щеше да спаси реномето си, хем щеше да го впримчи завинаги. И макар че лъжата й щеше да му помогне да отхвърли обвиненията, Сюзън му предлагаше помощта си, загрижена единствено за себе си.

— И ти си готова да излъжеш, за да ми спасиш кожата? Ще го направиш заради мен?

— И заради себе си — призна тя. — Искам те, Лъки Тайлър! И съм решила да те имам, без значение на каква цена.

И без значение дали аз те искам, помисли си той.

— Ще се обадя на шериф Буш веднага — внезапно каза тя и се отправи към телефона.

Лъки моментално се протегна и сграби ръката й.

— Не мога да ти позволя да направиш това, Сюзън!

Ослепителната й усмивка помръкна.

— И защо?

— Защото можеш да си навлечеш много сериозни неприятности, ако излъжеш федералните агенти. Не мога да ти позволя да се забъркаш във всичко това заради мен.

— Но аз искам да го направя.

— А аз високо ценя жеста ти — каза той, като се надяваше, че думите му прозвучаха съвсем честно. Виждаше, обаче, че тя не е съвсем убедена в искреността му. — Остави ме да помисля върху предложението ти. Знаеш, че лъжесвидетелстването е сериозно престъпление. Необходимо ми е малко време, за да преценя риска, преди да ти позволя да направиш каквото и да е.

Тя отново се усмихна, но когато заговори, в гласа й определено се долавяха остри и заядливи нотки.

— Само че недей да мислиш прекалено дълго. Не съм сигурна още колко време ще е в сила предложението ми.

Каква пресметлива малка кучка, помисли си той. Усмихна се насила.

— В теб има нещо специално, знаеш ли това? Когато те срещнах за пръв път, изобщо не предполагах колко сложен характер се крие под измамната ти външност.

— Когато искам нещо, го получавам. Това е. Господ да е на помощ на нещастника, който се хване па въдицата й! В този момент Лъки мълчаливо се закле, че няма да позволи това да се случи с него.

— Ами, трябва да помисля за твърде много неща, Сюзън, и затова май е по-добре да си вървя.

— Трябва ли? — изхленчи тя.

— Трябва.

— Тогава вземи това със себе си. — Тя обви ръце около врата му, придърпа главата му надолу и страстно впи влажните си устни в неговите. Когато най-сетне се отдръпна назад, тя прошепна:

— Това може би ще те накара следващия път сериозно да си помислиш, преди да отидеш при друга жена.

Лъки стоически понесе целувката, защото съвсем ясно различаваше дребните женски хитрини от истинската заплаха и подлост, които Сюзън му демонстрираше в този момент. Тя бе готова да прибегне и до изнудване, само и само да го накара да се ожени за нея.

Докато слизаше надолу по алеята, след като най-сетне бе успял да се откопчи от нея, той изтри устни с опакото па ръката си.

Не бе изпитал отвращение от тази целувка. Със сигурност не бе изпитал и страст. Бе останал напълно безчувствен и безразличен — нещо, което не му се бе случвало от оня ден в баптистката църква на неделното училище, в която под настойничеството на свещеническата щерка за пръв път бе открил тайната на целувките.

Какво се бе случило с него през времето от онзи пръв експеримент до този ден, в който бе усетил върху устните си страстната целувка на Сюзън? Какво бе станало с него, че вече не изпитваше наслада от целувките?

Бе усетил вкуса на Доуви върху устните си. Това се бе случило.

 

Барманът изстена, когато видя Лъки да се настанява на едно от високите столчета пред бара.

— Ще ми се да се преместиш някъде другаде тази вечер и да оставиш и мен, и заведението ми на мира.

— Млъкни и ми налей една бира! Нямам намерение да създавам неприятности.

— Доколкото си спомням — барманът бавно провлачваше думите, — и вчера каза същото. — После бавно плъзна една бира към него.

Лъки отпи.

— Яко съм я загазил.

— И аз така чувам. Из целия град се говори, че имаш нужда от алиби за снощи.

— Исусе, агенция партенка по тия места е по-бърза и по-надеждна и от най-добрия факс.

Лицето на бармана разцъфна в широка усмивка.

— Щом не ти харесва да клюкарстват по твои адрес, тогава би трябвало да си седнеш малко на задника. Простите хорица умират от удоволствие да обсъждат подвизите на местните знаменитости.

Лъки изруга и отново отпи от бирата си.

— Спомняш ли си нещо за оная жена?

— Обзалагам се, че не толкова, колкото ти самият — изкиска се барманът, но щастливата му усмивка бързо помръкна под смразяващия поглед на Лъки. — Ами, чакай да помисля. Не беше ли с червеникава коса? Не искам да кажа нищо лошо, нали разбираш?

— Имаше тъмнокестенява, червеникава коса.

— Да.

— Беше горе-долу толкова висока — вдигна ръка някъде докъм рамото си.

— Не те питам за външния й вид — Лъки нетърпеливо го прекъсна. — Спомняш ли си нещо по-важно, по-необичайно за нея?

— Необичайно?

— Видя ли я да спира на паркинга?

Барманът се замисли.

— Да, струва ми се, че я видях. Мисля, че идваше от юг.

— От юг. — Лъки се замисли върху това. — Щом си видял откъде е дошла, сигурно си забелязал и колата.

— Разбира се.

— И каква беше?

— Червена — гордо обяви барманът, доволен, че може да му бъде полезен.

— Зная, че беше червена — изръмжа Лъки, — но каква?

— Мисля, че чуждестранна.

— Марка? — Барманът поклати глава. — Модел? — Отново отрицателен отговор.

— Страхотно — измърмори той и отново надигна чашата си.

— Ами ти нали тръгна след нея, Лъки? Щом ти не си забелязал марката, как можеш да очакваш, че аз ще обърна чак такова внимание на една кола.

— Не се притеснявай. Просто си помислих, че може да си видял нещо. Нали знаеш, че не познавам нито една марка и модел кола, произведена след 1970 година. И аз като тебе си спомням само, че колата й беше малка и червена. Може би ако се подложа на хипноза, ще мога да си спомня номера й, но днес през цялото време си блъскам ума и не мога да възстановя нито една цифра или буква от него.

— Охо!

— Какво? — Лъки се завъртя на стола, за да проследи разтревожения поглед на бармана.

Литъл Алвин и Джак Ед тъкмо влизаха през вратата. Спряха се веднага щом забелязаха Лъки. Барът занемя в нетърпеливо очакване. След малко двамата бавно се упътиха към едно странично сепаре и седнаха.

— По две бири за всеки. Веднага — изрева Литъл Алвин по посока на бармана.

Той отвори четири бутилки и ги постави върху един поднос.

— Аз ще ги занеса — Лъки приятелски се усмихна и слезе от стола.

— Не, Лъки, виж сега. Тъкмо оправих…

— Няма да има неприятности. Заклевам се.

Лъки се усмихна с най-убедителната си усмивка. Понесъл подноса, той бавно запристъпя по грубия дъсчен под към сепарето. Литъл Алвин и Джак Ед го наблюдаваха под вежди.

Когато стигна до тях, Лъки остави подноса на масата им.

— Пийнете си, момчета.

Джак Ед неприлично се изхили и предложи на Лъки да направи нещо, което бе невъзможно от анатомична гледна точка.

Без да му обръща внимание, Лъки се обърна към Алвин:

— Радвам се, че днес можеш да се движиш напълно изправен.

Литъл Алвин злобно и заплашително го изгледа.

— И ти ще си получиш заслуженото, мръсно копеле такова!

— Алвин, Алвин — Лъки тъжно поклати глава. — Бива ли да разговаряш с мен по тоя начин, когато аз идвам при теб и ти предлагам примирие? — Той кимна към бирата, която Алвин бе изпил почти на една глътка. — Записах вашите питиета на моята сметка. Мисля, че това е най-малкото, което мога да направя след недоразумението ни вчера.

— Не можеш да ме трогнеш с тия сладки приказки. Разкарай се оттук!

Лицето на Лъки се вкамени.

— Я ме чуй, ти…

— Лъки!

Гласът на Чейс прокънтя в задушното, задимено помещение. С крайчеца на окото си Лъки мерна брат си, който бързо си пробиваше път между масите.

— Не започвай пак, за Бога — шепнешком го предупреди Чейс.

— Ей, ама това май е родео-героят — Джак Ед се захили подигравателно. — Дошъл е да отърве малкото си братче от поредния пердах.

— Аз пък чух, че някой друг е ял пердаха, Патерсън.

Като младеж Чейс бе състезател по родео. Яздеше бикове и бе спечелил доста пари по състезанията и се ползваше с репутацията на добър състезател. По родителите му винаги се бяха страхували от опасностите, свързани с тоя спорт, и изпитаха истинско облекчение, когато след годежа си с Таня той се оттегли напълно, здрав и читав.

Чейс не обърна никакво внимание на провокативната забележка на Джак Ед. Неочакваната му поява обаче веднага успокои Лъки, който примирено каза:

— Исках само да им задам няколко въпроса.

— Аз самият също нямам нищо против да ги поразпитам малко — кимна Чейс.

Литъл Алвин протегна двете си огромни като туловището на питон ръце и ги опря на облегалката на пейките в сепарето.

— За какво?

— За снощния пожар в склада ни — каза Чейс.

— За жената, която вчера беше тук — мрачно додаде Лъки.

Алвин отговори на втория въпрос.

— Чувам, че се чупила и не знаеш къде е — той злобно се изхили. — Много лошо. Винаги съм подозирал, че успехите ти сред по-слабия пол са силно преувеличени.

Джак Ед реши, че забележката на приятелчето му е много остроумна. Смехът му прозвуча остро и неприятно, почти като на жена.

— Изобщо не вярвам, че цяла нощ си играл карти с братята си — каза Чейс.

— Тя каза ли ви името си? — попита Лъки и като по чудо успя да подтисне непреодолимото си желание да размаже злорадо ухилената физиономия на Алвин.

— Ти си я чукал и дори не й знаеш името!

Лъки се хвърли към нахалника, но Чейс го сграби за раменете и го дръпна назад.

— Хайде да се махаме оттук.

— Ти, кучи…

— Хайде! — Чейс помъкна по-малкия си брат през кръчмата, а той се дърпаше на всяка крачка, забиваше токовете на ботушите си в пода, като се мъчеше да се измъкне от ръцете на брат си.

— Много жалко, че не можеш да намериш единствената жена, която може да те спаси от затвора, Тайлър. — Литъл Алвин продължаваше да му се присмива.

Лъки скръцна със зъби и изръмжа като подивял, опитвайки се да се откопчи от Чейс. Чейс обаче го държеше здраво.

— Виж какво, ще те ударя, ако не се вразумиш. Какво, по дяволите, става с теб?

Щом излязоха навън, Чейс го блъсна и го подпря на стената на сградата. Лъки силно отблъсна ръцете на брат си.

— И ти ме питаш какво става с мен! — изкрещя той. — Те са прави. Могат да ме тикнат в затвора.

— И какво общо има това с появата ти тук тази вечер? — Чейс погледна към кръчмата.

— Исках да науча нещо повече за нея.

— Защо?

— Защо?

— Да, защо? — Чейс подпря ръце на кръста си и твърдо изгледа разгневения си брат. — Цял ден се държиш като откачен. Мисля, че за теб е много по-важно да откриеш тази жена, отколкото да си осигуриш надеждно алиби.

— Ти си луд!

— Не ми казвай, че съм луд. Защото не аз се заяждам с Литъл Алвин два дни поред и то заради една и съща фуста.

Лъки бе готов веднага енергично да възрази, че тя не е фусти, но се въздържа. Протестът му само щеше да потвърди подозренията на Чейс. Изгледа войнствено брат си:

— Защо, но дяволите, не ме оставяш да се справя с всичко това сам? Няма ли да е по-добре така?

— Не, няма. Ти си ми брат. Тайлърови винаги са се поддържали един друг. Щом ти си в беда, значи всички ние сме в беда. И тъй като напоследък ти сякаш нарочно се забъркваш във всевъзможни каши, аз няма да се отделям от теб, за да избегнем нови неприятности.

И двамата погледнаха встрани, като всеки се опитваше да сподави обхваналия го яд. Лъки пръв се предаде.

— По дяволите, Чейс! Знаеш, за дето съм ти много благодарен, че се намеси. Сега, след като помислих, зная, че не мога да си позволя да насинят и другото ми око.

Чейс се захили и го тупна по широкия гръб.

— Карай след мен към моя апартамент. Мама беше толкова разстроена през целия ден, че Таня предложи да приготви вечеря за всички.

— Може би ще ни гости със знаменитото си задушено? — с надежда попита Лъки.

— Точно така.

— Хъм — въздъхна той и облиза устни. — Кажи ми като брат на брата — и в леглото ли е толкова добра, колкото в кухнята?

— Няма да ти кажа. Ще те оставя да умреш от любопитство! — Побутна Лъки към колата му. — А ако закъснеем и провалим вечерята й, и двамата може да умрем от нежната й ръка.

Лъки караше след колата на Чейс, когато изведнъж се сети, че посещението в кръчмата бе напълно безрезултатно. В този момент знаеше за Доуви толкова, колкото и сутринта, когато се бе събудил й бе видял, че нейната половина от леглото е празна.