Сандра Браун
Чейс (17)

— Здравей.

— Здрасти.

С блеснали очи и срамежлива усмивка Марси посрещна Чейс на входната врата на къщата им. Тя все още не можеше да повярва на случилото се в кабинета й по-рано през деня. На няколко пъти се бе ощипала, за да се увери, че не сънува.

Очевидно всичко се бе случило в действителност и не бе плод на мечтите й, защото Чейс се наведе към нея и я целуна по бузата. Целувката бе твърде прибързана и непохватна, но все пак целувка.

След дългата му реч двамата се бяха споразумели да забравят недоразуменията от първия им месец съвместен живот и да започнат отначало — не само като приятели, но и като любовници. Бе поискал едно-единствено уверение от нея — че ще взема редовно контрацептиви. Тя се съгласи без всякакви увъртания и двусмислени забележки. Нима можеше да желае повече?

— От колко време си у дома? — попита я той, докато тя му помагаше да си съблече палтото.

— От скоро. Още ли вали?

Той изтръска дъждовните капки, преди да закачи палтото си на закачалката.

— Ръми. Тук мирише много приятно.

— Пиле по мексикански.

— Хм. Оня смахнатия да не би пак да ти се е обаждал?

— Не.

— Защо тогава си изключила телефона?

Тя го погледна мълчаливо. Посланието на сините й очи беше повече от красноречиво. Той преглътна мъчително.

— О!

— Искаш ли нещо за пиене?

— Разбира се.

Никой от двамата не се помръдна.

— Гладен ли си? — попита тя, докато го гледаше напрегнато.

— Много.

— Готов ли си за вечеря? — Гласът й дойде отдалеч, сякаш бе разбутвал по пътя си пластове натрупано съмнение, отчаяние и надежда.

— Не.

На горния етаж — никой от двамата не си спомняше как са се озовали там — той я целуна страстно и ненаситно. Езикът му бе неуморим. Проникнал дълбоко в устата й, той я изследваше сантиметър по сантиметър, сякаш не можеше да реши кое му харесва най-много.

Дрехите подобно на отесняла кожа се изхлузиха от телата им. Когато и двамата останаха голи, те се прегърнаха силно, притиснаха се един към друг, изпитаха почти животинското, първично удоволствие от допира на голите си тела. Нейното беше меко, а неговото твърдо; гладката й кожа се допираше до окосмените му гърди и те като замаяни се докосваха, опиянени от така различните си и толкова желани тела.

Той седна на ръба на леглото и я придърпа между коленете си. Гърдите й се възбудиха само от погледа му. Зърната й се втвърдиха. Тя копнееше за ласките му. Искаше той да я докосне, изпитваше почти физическа болка. Но той не посегна към гърдите й.

Вместо това очерта с върха на пръста си сянката, която те хвърляха върху корема й. Подобно на дете, което се страхува, че ще бъде порицано, ако излезе извън очертанията на рисунката си, той внимателно следваше неправилните очертания, като обърна особено внимание на отражението на възбудените й зърна.

Марси простена, докато наблюдаваше пръста му да се движи с такава прецизност по тялото й. Тя дръпна главата му напред и притисна зърното си към устните му, които веднага се разтвориха и го обгърнаха. Ласките, милувките, нежните докосвания на езика му бяха толкова възбуждащи, че тя изпита почти физическа болка от насладата, разляла се по тялото й.

Чейс леко разтвори бедрата й с ръка и започна нежно да масажира подутите й, пулсиращи от желание най-интимни кътчета. Марси въздъхна и застина в екстаз, когато пръстите му проникнаха в нея. Коремът й се стегна. Сякаш електрически заряд премина от върха на езика му, с който галеше гърдата й, през цялото й тяло. Тя нежно прошепна името му.

Той се отпусна по гръб на леглото, придърпа я върху себе си и тя го пое в себе си точно навреме, за да почувства той спазмите, разтърсили тялото й. Оргазмът й сякаш продължи вечно и тя едва тогава осъзна, че част от конвулсиите идват от него самия. Няколко секунди по-късно, заситена и успокоена, Марси се отпусна върху гърдите му. Горната му част бе покрита с меки, къдрави косъмчета. По-долу, там, където бе стояла превръзката, косъмчетата не бяха поникнали напълно и тя усещаше лекото им боцкане. Но и то й доставяше неизразимо удоволствие.

Леко галеше с палец зърното на едната му гърда, заслушана в силните удари на сърцето му, което бавно възвръщаше нормалния си ритъм. След това един друг звук привлече вниманието й — лекото ръмжене, което идваше от към стомаха му.

Тя вдигна глава и го погледна въпросително.

— Сега вече съм готов за вечеря.

И тогава Чейс направи нещо, което повече от две години не бе правил, когато се намираше в леглото с жена. Той се усмихна.

 

 

Чейс често се усмихваше през последвалите няколко седмици. Имаше дни, в които напълно забравяше тъгата, самосъжаленията и отчаянието си. Все още се сещаше за Таня по няколко пъти на ден, по спомените вече не му причиняваха старата, смазваща и непоносима болка. Мъката му беше притъпена от доволството, което вече изпитваше от живота си. Той, разбира се, не бе толкова приятен и идиличен както някога, но поне бе поносим.

Даже нещо повече от поносим — беше приятно поносим.

Веселието и доволството му понякога се помрачаваха от чувството на вина, защото причина за новооткритото му щастие бе втората му съпруга. Всеки път, когато в паметта му изплуваше красивото лице на Таня, той се чувстваше едва ли не задължен да увери сам себе си, че все още я обича. И че нищо не би могло да промени това.

За свое собствено оправдание често си напомняше, че Таня бе мъртва, а той все още е жив. Тя го бе обичала толкова всеотдайно, че Чейс вярваше, че не би искала той да се лиши от всички земни радости и удоволствия.

А Марси бе превърнала живота му в истинско удоволствие.

Беше приятна и забавна, интересна и интелигентна, винаги измисляше неочаквани неща, с които да се занимават, намираше вълнуващи места, които да посетят заедно. Отидоха заедно дори на родео в един съседен град. Беше искрено изненадан като видя колко й допада родеото. Но когато започна обяздването на бикове, Марси сложи ръка върху крака му и му каза, че изпитва истинско облекчение, че този път той е зрител, а не участник.

— Щеше да бъде истински позор, ако бе съсипал красивото си тяло на някое от тези състезания.

Простичкият й комплимент му достави неизразима радост. Тя постоянно го изненадваше с подобни комплименти, които му доставяха искрено удоволствие. Понякога беше мила и романтична, понякога игрива и закачлива, а понякога — направо дръзка и безсрамна.

Беше станала истински член на семейството им. Вече ги считаха за едно цяло. Говореха за Чейс и Марси, а не само за Чейс. Сейдж бе започнала да се обажда от Остин, за да се посъветва с Марси за това или онова. Девън постоянно разговаряше с нея за бебето. Марси излезе с Лори на пазар и й помогна да си избере нова рокля. Лъки често повтаряше, че изобщо не е бил прав да го критикува за тази женитба.

— Радвам се, че не ме послуша, Чейс — съвсем наскоро му каза Лъки. — Беше прав, когато реши да се ожениш за Марси. Тя е истинско съкровище. Интелигентна. Красива. Амбициозна. Сексапилна? — Последната дума бе произнесена с леко въпросителна интонация.

— Да, секси е. — Чейс се опита да прикрие доволната усмивка, която разцъфна на лицето му, като си помисли за това. Но не успя.

Брат му гръмогласно се разсмя.

— Чак толкова секси, а?

— Чак толкова.

— И аз така си мислех. Тези червенокосите… — Лъки замислено поклати глава. — В тях има нещо специално, нали? Сякаш някъде дълбоко в душите им тлее запален огън, а?

Чейс беше склонен да се съгласи с брат си, но обсъждането на интимните му отношения с Марси го караше да се чувства неловко поради цял куп причини. Той смушка брат си в корема.

— Развратник такъв. Как можеш да говориш за бременната си жена по този начин?

Вече не примигаше от болка и не се затваряше в себе си при всяко споменаване на очакваното бебе на Лъки. Можеше дори да говори съвсем спокойно за това и само дълбоко в душата си усещаше далечна и тъпа болка, която сигурно никога нямаше да изчезне напълно.         — Горката Девън! Още ли я измъчваш с неутолимата си страст. Не си ли вече твърде тежък за нея?

Лъки насмешливо повдигна вежди.

— Съществуват твърде много начини, за да си доставим наслада, братко. Или ти може би не ги знаеш?

Чейс ги знаеше, разбира се.

Защото той и Марси вече бяха изпробвали почти всички известни пози и даже си бяха измислили няколко свои.

Една вечер тя му донесе купа с пуканки, докато той се излежаваше в голямото кресло пред камината, загледан в някакво шоу по телевизията. Само след няколко минути пуканките се разпиляха из цялата стая, а той и Марси едва успяваха да си поемат дъх, преплели тела в креслото.

И двамата бяха останали напълно облечени. Чейс реши, че опитвайки се да я възбуди през дрехите, бе изживял едно от най-вълнуващите сексуални преживявания с нея. Но само няколко сутрини по-късно, когато вземаха душ заедно, той трябваше да промени мнението си. Облегнати върху облицованата с плочки стена, те се любиха нежно и страстно, мокри, хлъзгави и игриви като видри.

Но независимо дали заврял глава под пуловера й се опитваше да поеме зърната на гърдите й в уста, или надвесен над нея в банята изстискваше насапунисаната гъба върху тялото й и с жаден поглед проследяваше сапунената диря, Чейс постоянно изпитваше невероятна наслада и удоволствие от близостта й.

Така беше и с нея. Тя никога не се преструваше и съвсем открито изразяваше неподправеното си задоволство от всичко, което вършеха заедно. Беше истинска сладострастница. Никой от клиентите и партньорите й не би могъл да допусне каква страстна чувственост се крие зад сдържаните й професионални маниери и овладяната й практичност и делови усет.

Все още не бяха се наситили един на друг. Миналата вечер, например, бе успяла да превърне невинната им целувка на входната врата в едно от най-еротичните преживявания през живота му.

— Просто не мога да чакам — бе прошепнала тя, докато сръчно разкопчаваше панталона му и промушваше ръката си в тесния отвор. — Искам те.

Това бе последното нещо, което той очакваше от нея при завръщането си вкъщи след един съвсем обикновен и скучен работен ден… И тогава тя коленичи пред него, отдръпна ласкавата си ръка и го пое в устата си. Не след дълго и двамата се отпуснаха на канапето във всекидневната. Чувстваха се заситени, отпаднали и в някаква степен порочни.

Но когато тя вдигна глава и му се усмихна, той искрено промълви:

— Господи, страхотна си…

Беше живял обаче достатъчно дълго с нея, за да знае, че тя все още мисли за себе си като за Патето Джоунс — непохватно и кльощаво момиче от ученическите им години. Беше уверена в деловите си и професионални възможности. Когато обаче станеше дума за външния й вид, тя все още се измъчваше от старите си комплекси и страхове.

— Иска ми се да бях малко по-красива.

Лежаха прегърнати на голямото легло, което от известно време споделяха. За разлика от първата им брачна нощ, светлините в стаята се изгасяха едва когато, уморени и изтощени, те решаваха, че е време да поспят.

— Ти си красива, Марси.

Тя поклати глава.

— Не, не съм. Но ми се иска да бъда.

— Красива си — настоя той и целуна меките й, податливи устни.

По-късно, когато ръцете му се спуснаха към гърдите й, тя отчаяно въздъхна.

— Ще ми се и гърдите ми да бяха по-големи.

— Това няма значение. Толкова са чувствителни. — Едно леко докосване на езика му веднага потвърди думите му.

— Но не са големи.

Чейс постави пръст върху устните й и я накара да замълчи.

— Ако бяха малко по-големи, щяха да изглеждат грозни. И като стана дума за това, и на мен ми се ще членът ми да е дванадесет инча.

Тя го погледна с разширени от учудване очи и възкликна:

— Искаш да кажеш, че не е толкова?

Той я прегърна силно и двамата весело се разсмяха. Когато се любеха, никой от двамата не забелязваше слабостите и недостатъците на другия.

Животът на Чейс бе станал толкова пълноценен и щастлив, че отдавна вече бе престанал да кани Лъки за по едно питие в кръчмата. Никога не закъсняваше след работа, освен, ако, разбира се, не бе абсолютно необходимо. Ако Марси случайно не си беше у дома заради някой служебен ангажимент, той нетърпеливо обикаляше къщата в очакване на завръщането й.

Винаги имаше да й казва толкова много неща. По цели часове си разказваха как е протекъл денят им. Тя бе невероятно добра готвачка, чудесен събеседник по всички възможни въпроси и предприемчива и изобретателна сексуална партньорка. Всяка вечер Чейс с нетърпение очакваше да се прибере при нея в дома им.

Ето защо, докато тази вечер се приближаваше към къщи, той с неудоволствие си мислеше за предстоящото си служебно пътуване до Хюстън. Може би ще успее да убеди Марси да остави агенцията за няколко дни в ръцете на Есме и да дойде с него. Биха могли да посетят родителите й. Да понапазаруват. Кой знае, може би Марси ще се съгласи да го придружи.

Влезе в къщата и я извика, макар че колата й не се виждаше на алеята и той бе предположил, че още не се е прибрала. Чейс изключи алармената система, прегледа пощата и взе вестниците. Извади си една бира от хладилника и се огледа за някаква бележка. Тя обикновено му оставяше бележки, в които го информираше къде е отишла и кога очаква да се прибере. Тази вечер обаче нямаше никаква бележка.

Тъкмо беше тръгнал за горния етаж, за да се преоблече, когато телефонът иззвъня. Бързо се върна в антрето и вдигна слушалката.

— Ало?

— Кой се обажда?

— А вие кого търсите?

Досадникът, който безпокоеше Марси, не се бе обаждал вече няколко седмици. Само преди няколко дни тя се бе сетила за това.

— Нали ти казах! — Гласът й беше звънлив и безгрижен. — Отказал се е от мен и си е набелязал някоя друга жертва. Някоя, която си няма секси съпруг, който да плаши всички неканени ухажори и натрапници.

Чейс се запита дали пък не се обаждаше точно той. Дали не се бе объркал от мъжкия глас, отговорил на позвъняването му.

— Търся госпожа Тайлър — каза човекът отсреща.

— На телефона е господин Тайлър. Мога ли да ви помогна?

— Ами, не съм сигурен. Преди разговарях с госпожа Тайлър.

— За какво?

— За боядисването.

— Боядисване!

— Аз съм бояджия. Тя ми се обади и ме помоли да изчисля колко ще струва вътрешното пребоядисване на къщата ви.

Чейс си отдъхна. Това очевидно не бе натрапникът на Марси.

— Съжалявам, но не е споменавала нищо подобно пред мен.

— Ами, то беше доста отдавна. Преди няколко години всъщност. Бях забравил за това, но днес имах път към вас. Минах по Уудбайн Лейн и си спомних разговора с нея. Тя не ме потърси повече, но аз запомних името й, защото ми бе казала, че вие сте собствениците на „Тайлър Дрилинг“. Проверих и указателя и намерих телефонния ви номер. Предполагам, че тя е намерила някой друг, който да боядиса къщата, но ако пак имате нужда…

— Един момент, господин…

— Джаксън.

— Господин Джаксън, вие казахте, че сте разговаряли с жена ми преди няколко години, нали?

— Точно така. Беше по времето, когато подпалиха склада ви.

— И тя говори с вас за тази къща?

— Да, тя каза, че това е единствената къща на Уудбайн Лейн. Спомена, че още не сте я купили, но възнамерявате да го направите. Искаше да знае колко ще струва боядисването на детската стая. — Помълча няколко секунди и попита. — Господин Тайлър? Там ли сте още?

— Нямаме нужда от никакво пребоядисване.

Чейс бавно затвори телефона. За известно време остана неподвижен, загледан в пространството пред себе си. След това се обърна на пета и се вгледа в голямата всекидневна и в примамливия изглед към гората, обагрена в зелените цветове на настъпващата пролет. Опита се да разгледа стаята през очите на първата си жена, очи мъртви и угаснали завинаги.

Входната врата се отвори зад него и той се обърна почти очаквайки да види духа на Таня. Вместо нея съзря Марси, която прибираше развяната си от вятъра коса.

— Здравей — задъхано каза тя. — Смятах, че ще се прибера преди теб, но виждам, че не съм успяла. Отбих се да купя малко китайска храна за вечеря. Надявам се, че нямаш нищо против. Днес имах много клиенти и всички искаха да разгледат по няколко къщи. — И тя весело се разсмя.

Остави пакета с храната на масичката до телефона, съблече сакото на костюма си и нетърпеливо събу обувките си с високи токове.

— Пазарът на къщи винаги се оживява през пролетта. Мисля, че някои хора предпочитат да сменят жилището си, само и само да се спасят от пролетното почистване. Както и да е.

Щастливият й брътвеж внезапно секна, когато тя осъзна, че той стои като вдървен край масата и не произнася нито дума. Гледаше я така, сякаш не я бе виждал никога преди, сякаш тя бе някакво странно и непознато същество и той изпитва силни подозрения към нея.

— Чейс? — Когато не отговори на повикването й, тя леко го докосна по ръката. — Какво има? Случило ли се е нещо?

Той посегна със свободната си ръка и отблъсна нейната настрана. Очите му бяха сериозни и неумолими.

— Чейс, какво има? — извика тя, а гласът й затрепери от страх.

— От колко време живееш в тази къща, Марси?

— От… от колко време?

— Да, откога?

— Ами, аз… не си спомням точно. — Тя грабна пакета с храната и се запъти към кухнята.

— Това са глупости. — Той издърпа пакета от ръцете й и отново го хвърли на масата. Стисна я здраво за раменете, забил пръсти в тялото й.

— Ти помниш всичко, Марси. Имаш феноменална памет. Ти беше единствената ученичка на госпожица Ходжис, която можеше да изреди столиците на всички щати и имената на всички президенти по ред. — Гладът му ставаше все по-силен и по-напрегнат. Леко я разтърси.

— Кога купи тази къща?

— Миналото лято?

— Защо?

— Защото я харесвам.

— Защо?

— Защото я харесвам.

— На кого принадлежеше тази къща, преди да я купиш?

— Чейс — умолително прошепна тя. Гласът й бе тих и едва доловим.

Той обаче изрева с всичка сила.

— От кого я купи, Марси?

Тя се опита да се пребори с напиращите в очите й сълзи. Навлажни устните си. Очевидно бе много разстроена. Езикът й сякаш отказваше да й се подчинява и тя едва произнасяше думите.

— От теб.

— Исусе! — Той се обърна и стовари юмрука си върху най-близката стена. След това се облегна на стената и още няколко пъти удари с юмрук по нея. Държеше главата си обърната и отказваше да погледне към Марси.

Тя умолително протегна ръка и докосна рамото му.

— Чейс, моля те, позволи ми да ти обясня.

Той потръпна от допира й, но веднага се обърна и я погледна. Лицето му бе разкривено от ярост.

— Какво има да ми обясняваш? Всичко ми е ясно. Това е къщата на Таня.

— Това е моята къща — запротестира тя. — Купих я…

— От мен. Защото се отнасяш към мен като към подходящ обект за благотворителността си.

— Не е вярно! Купих я, защото исках да ти създам дом тук. Това бе къщата, в която ти трябваше да живееш.

— Но с друга жена — изкрещя той. — С жената, която обичах. Това няма ли значение за теб? Нямаш ли поне малко гордост? Готова си да се задоволиш с второто място? И не само това, ами дори не си се посвенила да прибегнеш до измама!

— Никога не съм те мамила.

— О, така ли! Защо тогава никога досега не си споменавала, че това е къщата, която Таня толкова харесваше? Къщата, която вие двете разглеждахте непосредствено преди да бъде убита. Къщата, която тя толкова искаше да ми покаже.

Марси не издържа на обвинителния му поглед и отмести очи. Чейс хвана главата й и я повдигна така, че да вижда лицето й.

— Не е необходимо да ми отговаряш. Зная отговора. Не си ми казала, защото си знаела, че ще се почувствам точно по този начин.

— Може и да съм сбъркала наистина. Но единственото, което исках, бе да те направя щастлив.

— Щастлив? — кресна той. — Щастлив! Та аз те чукам вече дни наред в къщата на Таня!

— И това много ти харесва! — разкрещя се и тя.

В продължение на няколко секунди се гледаха яростно, без да помръднат. След това Чейс се отправи нагоре по стълбите, като бълваше ругатня след ругатня. Когато Марси влезе в стаята му, куфарът му вече лежеше отворен на леглото и той бързо хвърляше дрехите си в него.

— Чейс — извика тя с разтреперан глас. — Къде отиваш?

— В Хюстън. — Изобщо не благоволи да я погледне. Влезе в банята и започна да събира тоалетните си принадлежности.

— Защо?

— И без друго трябваше да тръгна за там утре сутринта. — Гневно я изгледа. — Сега обаче смятам, че е по-добре да тръгна веднага.

— Кога ще се върнеш?

Той мина край нея, прибра несесера с тоалетните си принадлежности в куфара, затръшна капака му и с резки движения заключи металните закопчалки.

— Не зная.

— Чейс, почакай!

Той затрополи надолу по стълбите. Тя се опита да го догони. На входната врата го пресрещна и силно го дръпна за ръкава.

— Моля те, не заминавай.

— Трябва. Това е бизнес.

— Не тръгвай в това състояние. Ти не си на себе си от гняв. Дай ми възможност да ти обясня. Изчакай до утре сутринта.

— Защо? За да ме дариш с още една нощ на незабравим секс и да се опиташ да притъпиш спомените ми за Таня?

Марси се вкамени от несправедливото обвинение.

— Как смееш да ми говориш по тоя начин? Аз съм твоя съпруга.

Той презрително изсумтя.

— На хартия, Марси. Само на хартия. Но това едва ли е толкова важно.

Смъкна сакото си от закачалката и само след няколко секунди вратата хлопна зад гърба му.