Сандра Браун
Дългото очакване (6)

6.

— Твоята къща ли? — попита Марни.

— Помислих си, че може би ще поискате да поплувате и да се разхладите.

— Наистина ли, Ло? Имаш басейн? Мамо, той има басейн.

— Става късно.

— Дейвид утре няма да ходи на училище. Моля те!

Тъй като Ло управляваше колата, тя нямаше право на избор, но съвсем не бе във възторг от възможността да му отидат на гости. Не й се искаше Дейвид да се сближава прекалено много с тази знаменитост, която с танцова стъпка се бе появила в живота им и също така с танцова стъпка щеше да го напусне, когато и дотегнеше да има син.

И ако Ло се почувстваше задължен да признае Дейвид, можеше ли нейната стара къща, която отчаяно се нуждаеше от ремонт, да се сравнява с неговия великолепен модерен дом с плувен басейн в задния двор и с аквариум, вграден в стената на трапезарията?

Аквариумът беше просто едно от хилядите неща, които Дейвид определи като „Страхотни!“, докато надничаше от стая в стая. Златистата ловджийска хрътка изръмжа на Марни, но веднага хареса Дейвид и вървеше неизменно по петите му, като въртеше опашка и току го близваше по коленете.

— Страшна къща, нали? — възкликна Дейвид, когато излезе на червения подиум, за да се възхити на огромния басейн.

— Хайде хвърляй се! — каза му Ло. — Но първо се съблечи.

Дейвид побърза да го стори и само по къси спортни гащета се гмурна във водата, без да се колебае.

— В добра форма е — отбеляза Ло.

— Вземаше уроци по плуване — рече Марни.

— Не превъзхожда ли другите във всичко, с което се заеме?

— Да. — Тя погледна изкосо Ло. — Не е наследил тези прекалено големи способности от майка си.

Те го наблюдаваха — Дейвид няколко пъти преплува басейна по цялата му дължина, преди да спре да си почине. Венера беше близо до него, тичаше напред-назад покрай басейна и развълнувано лаеше. Когато Дейвид излезе, за да си поеме дъх, тя го близна по лицето.

— Това куче ме обожава — каза той и се опита да избегне буйните й прояви на обич.

— Днес не съм я разхождал. Защо не я изведеш за малко? — предложи Ло. — Едно червено ферари се е настанило на две пресечки оттук в южна посока. По това време обикновено е паркирано пред входа.

Дейвид се измъкна от басейна и пое от протегнатите ръце на Ло хавлиена кърпа и каишката на Венера.

— Хайде, момичето ми. Ще се върнем след малко. — Момчето и неговият нов предан приятел излязоха през задната врата. Тя шумно се затръшна след тях.

— Струва ми се, че тази вечер Венера е готова да избяга с него, стига да я помоли за това — каза Ло. — Ама че безсрамница.

— Той винаги е искал да има куче.

— А защо никога не е имал?

Кестенявите вежди на Ло се сбърчиха над носа.

— Заради майка ми. Домашните любимци я изнервят. А откакто тя е в санаториума, не ми е останало време да му взема куче.

Ло се позамисли, а после кимна към кабинката в дъното от другата страна на басейна.

— Съблекалнята за малки момиченца е ей там. В шкафчето има богат избор от бански костюми, но не съм сигурен, че ще намериш някой толкова малък, та да ти става.

— Не ми трябва бански костюм.

Той пристъпи към нея. Гласът му стана по-плътен. Усмивката — многозначителна.

— Още по-добре тогава.

— Нямах това предвид.

— И преди си плувала гола. Спомням си.

— Имаш грешка, ако говориш за онази нощ, когато вие двамата с Шарън плувахте голи.

— Да, права си. Ти отказа да съблечеш банския си. И двамата се опитахме да те накараме да го направиш, но ти не искаше.

— Можеха да те осъдят за развращаване на малолетни.

— Тогава ти не ми даде никаква възможност да го направя. Започна да плачеш и избяга. Защо?

Марни безмълвно поклати глава, гледайки като хипнотизирана посребрената му от лунната светлина коса. Така бе изглеждала и на Галвестънския плаж в онази нощ, когато Шарън я бе нарекла страхливка и бе заплашила да я удуши, ако я издаде на родителите им.

Тогава Ло бе проявил мъничко повече търпение, като я уговаряше:

— Хайде, малката. Няма да те заболи. Няма да те порази гръм, не бой се.

Колко много й се искаше тогава да влезе с него в топлата солена вода, но се срамуваше от детинското си тяло и изпитваше ужасен страх, че може да ги хванат.

— Защо тогава не дойде да плуваме голи? От мен ли се страхуваше?

— Не — изшептя Марни.

— Защо се разплака тогава, Марни? Срамуваше ли се?

— Разплаках се, защото бях ядосана.

— Ядосана? На мен ли беше ядосана?

— На теб. На Шарън. Мразех те, защото можеше да се отнасяш така безгрижно към всичко това, а аз не можех. Но най-много бях ядосана на себе си. Толкова много ми се искаше да се присъединя към вас, нали разбираш, но нямах смелост.

Зениците на Ло съвсем лекичко се свиха.

— Сега имаш шанс да наваксаш пропуснатата възможност.

— Все още ми липсва смелост.

— Не и на мен.

Той набързо свали спортните си обувки и чорапите. С едно движение смъкна през глава полото си. То докосна голите й крака и падна на подиума.

— Ло?

— Хъм-м-м?

Очите й жадно оглеждаха гръдния му кош. Триъгълникът от руси косъмчета, който бе видяла там, когато Ло беше на двайсет години, междувременно се бе, разширил и обхващаше целите му гърди. Цветът им беше по-наситен, златисто-кестеняв. Косъмчета и кичурчета се виеха върху твърдите и изпъкнали мускули и около гръдните зърна, давайки напоследък повод на един изключително предприемчив и находчив импресарио да предложи да се заеме с производството и продажбата на плакати с образа на Ло Кинкейд — този образец на мъжката хубост.

Според неговата идея на този плакат голият до кръста Ло трябваше да носи имитация на скафандър с отворен до пъпа цип. И да стои на фона на една ракета със символично значение. Човекът обещаваше да продаде милиони такива плакати. Нямало да е необходимо НАСА да прибягва до парите на данъкоплатците, за да прави своите космически изследвания. Касата й щяла да бъде пълна с пари, дошли от портмонетата на пощурели от възторг почитателки.

Разбира се, в НАСА бяха ужасени. Дори не удостоиха тази идея с официален коментар. Медиите се позабавляваха няколко дни с нея и после всичко затихна от само себе си.

Но сега Марни стоеше там с пресъхнали устни, влажни длани и омекнали колене и си мислеше, че идеята на онзи тип не е била лишена от своите достойнства.

Ло свали спортния си панталон и го изрита настрани, а после пъхна палци под ластика на долните си гащета. Марни инстинктивно посегна, за да го спре. Докосването на топлата му кожа я накара мигновено да дръпне ръката си.

— Ло, не мога да позволя Дейвид да ме види да плувам гола в твоя басейн — каза тя. — Това е някаква нелепа, детинска игра. Престани.

— Тогава не ми разваляй удоволствието и иди да си сложиш един бански костюм.

Сините очи гледаха предизвикателно сивите. Сивите навярно щяха да издържат по-дълго, ако синеокият не бе повдигнал въпросително вежди и не бе пъхнал отново палци под ластика на долните си гащета. Сините очи спечелиха битката.

Марни вдървено отиде до вратата на кабинката за преобличане, след което силно я затръшна след себе си. Изпробва три бански костюма и десет минути по-късно се появи, облечена с черно трико. Материята бе достатъчно еластична, за да не виси на крехката й фигура, макар че банският бе с един номер по-голям от необходимото.

Марни уверено отиде до трамплина, подскочи няколко пъти, за да го опита, а после изпълни красив скок. Когато изплува, Ло й ръкопляскаше, като плуваше го гръб и риташе с всички сили с крака, за да се задържи на повърхността.

— Много добре.

— Благодаря.

Тя доплува до стълбичката и успя да се изкачи до средата й, когато пръстите на Ло обхванаха глезена й. Той я смъкна обратно в басейна и я притисна към облицованата му с плочки стена.

Когато бедрото му се докосна до нейното, Марни шумно си пое дъх.

— Ло, ти…

— Ъхъ. Обичам да плувам гол. Много е приятно.

— И това е твоето верую, нали? Щом нещо ти е приятно, направи го.

— А твоето верую гласи: щом нещо ти е приятно, значи е грях. — Той бръсна една капчица от ухото й и докосна шията й с устни. — Поне веднъж малката светица би трябвало да се отпусне и да се остави на течението, нали така? Опитай. Направи нещо, скъпа, нещо…

Тя опря длани в раменете му и рязко го отблъсна, при което водата наоколо силно се разплиска.

— Затова го правиш, нали? — гневно възкликна Марни.

— Защото е вълнуващо, предизвикателно, дръзко. Един юноша ей сега ще завари майка си във водата заедно с гол мъж и това ти се вижда много вълнуващо и необичайно.

Марни се хвана за перилото на стълбичката и почти се изкачи догоре, когато той отново я дръпна и я събори във водата, но не така нежно, както предишния път.

Този път дланите му се плъзнаха под мишниците й. Притиснаха отстрани гърдите й и те почти изскочиха над горната част на банския й костюм. Той го забеляза. Забеляза също така и вълнуващо настръхналите й гръдни зърна под мократа и плътно прилепнала материя. Задържа я достатъчно близо до себе си, за да усети върху корема си неговата възбуда.

— Единствената причина да направя това — каза Ло през стиснати зъби — е, че веднъж вече се докоснах до теб. Оттогава мисля само за едно — да те докосна отново.

Погледна устните й. Бяха мокри от водата на басейна и от това, че тя току ги облизваше неволно. Червилото й се беше изтрило. Марни нямаше представа колко възбуждащо му се видя всичко това.

— Ако имах достатъчно ум в главата си преди седемнайсет години — добави той, като изръмжа, — в онази нощ щях да смъкна банския ти костюм и да те замъкна в морето. Може би ако ти бях помогнал да превъзмогнеш задръжките си, ако ти бях помогнал да опознаеш мъжкото тяло, щеше да се превърнеш в чувствена жена вместо в скована и изсушена девица и моралистка, каквато си.

 

 

Марни впери поглед в отражението си в огледалото, поставено на тоалетната й масичка. Наскоро бе навършила трийсет години, но кожата й все още бе свежа и гладка като на младо момиче. Само очите й правеха лицето й да изглежда по-зряло. От деня на раждането й те съзерцаваха сериозно този свят. Или поне така изглеждаше.

Ето защо Ло я смяташе за прекалена светица. Винаги бе правила такова впечатление на хората. През детските й години и по-късно все й се присмиваха, че е прекалено праволинейна, прекалено скучна, прекалено сериозна.

Наистина ли хората си мислеха, че й харесва да бъде прекалено съвестна? Не й харесваше. Беше досадно. Никога не й е било приятно да играе ролята на малката светица. Но все някой трябваше да го прави. И след като Шарън беше лудетината на семейството, Марни трябваше да се държи като нейната строга компаньонка.

Тя с въздишка угаси лампата, приближи се до самотното си легло и свали пеньоара си. Леко опипа тялото си през нощницата. Беше слабо и източено. Никога нямаше да притежава така наречените пищни форми. А Шарън се бе развила рано и мъжете бяха започнали да се обръщат след нея още когато стана на дванайсет години. За ужас на родителите им.

Когато беше в добро настроение — което се случваше много рядко, — Шарън обясняваше на отчаяната си по-малка сестра, че само трябва да има търпение и ще дочака бедрата й да станат по женски заоблени, а гърдите да наедреят.

С печална усмивка Марни се пъхна между чаршафите. Тези дългоочаквани заоблени форми така и не бяха се появили. Преди много години тя бе престанала да се надява на това.

Знаеше, че има известен чар. Макар че очите й не искряха и не играеха кокетно, все пак бяха големи, с гъсти тъмни мигли. Устните й, изглежда, бяха особено привлекателни за някои мъже. Онзи скулптор, на когото бе позирала — нямаше ли полковник Кинкейд да бъде шокиран, ако разбереше, че като студентка тя бе позирала на един скулптор, — намираше устните й за интригуващи и съблазнителни. Точно това го бе възбудило онзи следобед, когато остави работата си, прекоси ателието и с изцапаните си с глина ръце докосна устните и. Тя беше унизена и объркана, когато зърната на гърдите й изведнъж се втвърдиха.

Скулпторът се почувства окуражен и реши да отиде по-далеч. Целуна я по устните и опипа малките й остри гърди. Тя откликна на това. Огромното му его щеше да бъде напълно съсипано, ако разбереше, че неговото докосване само по себе си не е предизвикало тази чувствена реакция на тялото и.

То се дължеше на спомена за Ло — усмихваше се насреща й, а яките му бели зъби унищожаваха островърхия сладолед във фунийка. Бяха купили сладоледените фунийки, за да украсят с тях пясъчния дворец, чието построяване им бе отнело половин ден.

— Ей, малката, устните ти са изцапани със сладолед.

По пръстите му имаше полепнал пясък, Ло ги прокара по лепкавите й устни и Марни Хибс за първи път през живота си изпита сексуално желание. Дори не знаеше как да нарече онова приятно, топло, разливащо се по цялото й тяло усещане, което започна от долната част на корема й. Не бе свързала внезапното втвърдяване на гръдните си зърна под банския костюм с неговото докосване. Едва по-късно разбра какво й се бе случило през онзи следобед.

Скулпторът неволно бе събудил в съзнанието й този спомен. Тогава Марни затвори очи и си представи, че Ло Кинкейд я целува, гали, полага я на мръсния чаршаф и отнема девствеността й.

Накрая все пак трябваше да отвори очи. До нея не лежеше Ло, а някакъв мъж с изцапани с глина ръце и самодоволна усмивка на лицето. Никога не се върна в ателието му макар че имаше нужда от всеки цент. Често се бе питала какъв ли друг модел си е намерил тогава скулпторът, за да може да завърши произведението си.

Тя не притежаваше необходимите природни данни, за да прелъсти някой мъж, особено такъв изнежен любител на удоволствията като Ло Кинкейд. Но той щеше да бъде изненадан, ако разбереше какви бурни чувства се криеха зад пуританската й фасада.

Обвинението, че се държи като светица и моралистка, я бе уязвило толкова силно не защото това беше вярно, а защото всъщност бе толкова далеч от истината. Ако Дейвид не се бе върнал и ако Ло не бе побързал да излезе от басейна и да обуе захвърлените си наблизо спортни гащета, тя може би щеше да му докаже колко е чувствена.

— Не, нямаше да го направя — призна си тя в мрака, не знаейки дали да се поздрави за това, че се е показала толкова силна, или да се признае за страхливка.

След като го бе отблъснала, сигурно никога повече нямаше да го види. Така щеше да е най-добре за всички. Възможността да има син навярно му се бе харесала само защото вървеше заедно с другата възможност — да притежава една леснодостъпна жена.

Нека сам да се оправя с проблема около онези анонимни писма. Тя не искаше да има нищо общо с него оттук нататък.

Но преди да заспи, сякаш някаква друга, по-освободена Марни Хибс си представи всички онези неща, които й се искаше да прави с него.