Кит Гарланд
Пленница на вятъра (26)

ГЛАВА 25

Доминик рязко се събуди. Втренчи поглед в тавана, опитвайки се да се ориентира. Огледа богатата украса, изобилието от кадифе, позлатени пискюли и дебели килими.

Дворецът на бей Хамуда. Стаята на Хоксмур. Леглото на Хоксмур.

Зад прозорците небето светлееше. Тя затвори очи и се сви на кълбо, обзета от безкрайна мъка. Предишната вечер Хасан бе принуден да й даде слабо сънотворно, след като я изкъпаха и почистиха раните й. Умората най-накрая я обори и тя потъна в неспокоен сън.

Разсъмваше. Къде бе той?

Дрезгав шепот наруши тишината.

— Доминик.

Заля я гореща вълна. Тя се надигна, подпря се на ръце и го видя застанал в подножието на леглото. Не беше мираж. Нито видение. Беше мъж, от плът и кръв. Сажди, синини и засъхнала кръв покриваха лицето му. Ризата му висеше на парцали, разкривайки раните на гърдите му. Устните му бяха подути, а дишането — тежко и накъсано. Стоеше неподвижно, подпирайки се с една ръка на колоната.

Погледите им се срещнаха. На Доминик се стори, че земята се разлюля. Изрече задавено през сълзи името му и запълзя през смачканите завивки към него, мълвейки несвързано. В следващия миг бе в обятията му, притискаше се неистово към гърдите му, а той обсипваше с целувки косата, лицето, шията, превързаните ръце и накрая устните. Строполи се до нея и двамата простенаха.

— Ранена ли си? — пресипнало попита той, докато се опиваше от устните й.

— Не. Тя зарови пръсти в косите му, вдъхвайки аромата му. — Мислех, че завинаги съм те загубила… — Физическата болка бе нищо в сравнение със страданието на душата. Тя мигом изчезваше, когато душата се изпълни с радост, когато духът намери покой в сливането на две любящи сърца.

Единението на душите бе вечно за разлика от мимолетната страст, разпалваща телата. Всяко докосване, всяко дихание бе като присмех над случилото се досега помежду им. Радостта на Доминик бе толкова пълна и всеобхватна, че не можеше да спре сълзите, които се стичаха по лицето й.

Николас ги попи с целувки.

— Съпруго моя…

— Да.

— Пазителко на сърцето ми, обичам те.

Понякога екстазът биваше по-мъчителен от страданието. От гърдите й се изтръгнаха ридания и тя се притисна е всички сили към него. Всяка милувка на ръцете му и на езика му караше утробата й да тръпне. Всяко плъзване на дланите му по бедрата, корема, гърдите, хълбоците, женствеността й, я жигосваха завинаги като негова. Ленената роба не бе преграда за страстта му. Скъсаната риза и панталоните не можеха да спрат желанието й. Той се изправи до леглото й, изгарящ от диво нетърпение, ала очите му сияеха от любов. И когато се наведе над нея, тя нежно целуна превръзките по раменете му и го привлече към гърдите си. Посрещна с радост първия му тласък.

Заглуши вика й с устни, а езикът му нежно се обви около нейния във вечния ритъм на любовта. Николас я повдигна и я прониза, изпълвайки я докрай. Изпиваше устните й, завладяваше гърдите й, носейки я към върховете на желанието. Двамата достигнаха едновременно освобождението, после се отпуснаха изнемощели и окъпани в пот сред смачканите завивки, жадуващи за още и още.

— Не — спря я той, когато тя се хвана за таблата на леглото. Улови ръката й и я мушна под брадичката си.

Тя се опита да оближе устните си.

— Аз… устата ми е… пресъхнала…

Николас се извърна и зарови глава в меката коприна на косите й.

— Помислих, че ме напускаш. — Подпря се на лакът и се протегна за каната с вода. Доминик наблюдаваше как мускулите по гърдите и ръцете му потръпват при всяко движение и внезапно се засрами от голотата си. Извърна лице и се сгуши зад гърба му.

— Ето — промърмори младият мъж с натежал от чувственост глас. Всичко в нея се преобърна, когато той улови брадичката й и извърна главата й, за да я накара да го погледне. Мили Боже, той бе най-прекрасният мъж на земята, дори и с насиненото си и изранено лице. Николас се вгледа в очите й, сякаш търсеше признаци на съжаление и съмнение. Не откри никакви.

— Съпруго моя… — промълви той и ороси устните й с водата. Доминик облиза бавно капките. Очите му се присвиха, докато изучаваха устните й. — Помислих си, че съм те изгубил заради собствената си глупост.

Сърцето й се сви и думите сами изскочиха от устата й.

— О, Господи, Николас, аз съм виновна за всичко! Хатън загина, защото казах на Халид, че си взел всички съкровища на Омар. На всичкото отгоре заради мен попадна в ръцете на Рамзи…

Пръстите му притиснаха устните й.

— Не можеш да се смяташ отговорна за нечия лудост. Ти спаси цялото царство.

Доминик преглътна и поклати глава.

— Не, ти го спаси. И то с голямо умение и смелост.

Той зарови глава в шията й.

— Възнамеряваш ли занапред да обуздаваш любопитството си?

— Да, смятам, че би трябвало… — Ръката й се плъзна по извивката на гърба му. — Заедно с още други неща.

Николас се вгледа продължително в очите й.

— Ще имаме десет деца.

Младата жена примигна.

— Господи, не и десет.

— Да не би да има да кажете нещо по въпроса, госпожо Хоксмур? — Напръска с вода върха на носа й.

— Мога да кажа не — отвърна тя, облизвайки лакомо капките.

— Дори не знаеш как да ми казваш не.

— Мога да се науча.

— Да, ти много бързо се учиш на всичко.

Дъхът й замря и главата й се отпусна от ръба на леглото.

— Да, има още много да учиш. И един живот едва ли ще ни стигне. Но човек все пак трябва да опита. — Засмя се, вдигна каната и поля със студена вода гърдите и корема й. Водната струйка потече надолу, гасейки пожара, лумнал между бедрата й.

— Изгарям от жажда — дрезгаво изрече той, подпря ръце от двете й страни и впери алчен поглед в гърдите й. Доминик се вкопчи в чаршафите, когато той наведе глава и започна да облизва водните капки. Езикът му се плъзна по гърдите, корема, задържа се на пъпа, после пое по-надолу. Разтвори нежно бедрата й. Тя отметна глава и се изви. Тялото й тръпнеше, а устните й мълвяха думи за пощада, ала той не се смили над нея и продължи сладкото мъчение. Въпреки това Николас бе най-нежният и най-чувствен любовник за какъвто една съпруга би могла да мечтае. Макар че изглеждаше нетърпелив да я направи отново своя, той се протегна и дръпна шнура на звънеца. После облегна гръб на таблата на леглото.

Тя докосна бедрата му, после неуверено продължи към твърдата, пулсираща мъжественост. Искаше да му достави същото удоволствие, което бе изпитала преди миг от ласките му.

— Николас…

Той улови ръката й и я поднесе към устните си. В очите му танцуваха игриви пламъчета.

— Ще ти дам всичко, което желаеш, там, във ваната. Кла, ти си твърде далеч от мен, любима. — Обви ръка около кръста й и я притегли към гърдите си. Обхвана с длан закръгления ханш и пръстите му се заровиха между бедрата й, а устните му се впиха в нейните. — Обещавам ви, че няма да проявявам вече милост към вас. госпожо. Мечтая да ви любя от деня, в който Майър ми докладва, че „Мисчиф“ е готов да отплава. Можете да бъдете уверена, че няма да можете да седите на задните си части поне няколко дни… — Наведе се и нежно захапа шията й. — Не че изобщо ще имате възможност дори да опитате. Ах…

На вратата се почука и Николас извика на слугата да влезе. Заповяда да им донесат вана с топла вода, огромна закуска и още три кани с вода, след което отново насочи вниманието си към искрено възмутената си млада съпруга.

Изгледа я с премрежен поглед.

— Той видя само голия ви гръб, госпожо. Сигурно с месеци ще си фантазира за останалите ви прелести. А междувременно аз ще се наслаждавам на часовете, не, по дяволите, на дните, които вие ще прекарате по гръб в моето легло.

Доминик повдигна вежди, а пръстите й заиграха с един гарвановочерен кичур от косата му.

— Омъжила съм се за грубиян.

Очите му срещнаха нейните. Погледът му бе изпълнен с толкова неприкрита уязвимост, че дъхът й секна.

— Какво друго може да се очаква от един мъж, обсебен от своята съпруга? Цял живот съм те чакал, Доминик. Бях готов да умра, за да те спася от Рамзи. Знаеш ли какво означава това за един мъж? Никога досега не съм вярвал, че съм способен на каквито и да било чувства, а още по-малко на такива. Смятах ги за присъщи единствено за лудите мъже и глупавите жени. Когато осъзнах каква власт имаш над мен… — Отпусна глава назад, а адамовата ябълка подскочи в гърлото му.

Когато отново заговори, гласът му бе дълбок и плътен като наближаваща буря.

— Аз не само те желаех като луд. Господи, та аз живеех и дишах за теб. Но когато те докосвах, когато си те представях легнала под мен, нещо в мен ме караше да си мисля, че това е грешно. Беше ми нужно доста време, за да осъзная, че не желанието ми е грешно. Пречка бяха обстоятелствата. Имах нужда нашето сливане да бъде също така желано и съвършено за теб, както бе за мен. Исках да бъдеш моя съпруга. Толкова е просто. Разбрах го, когато те видях във ваната в спалнята на Фаруд. Изведнъж си помислих колко глупави са всички мъже, които се стараят на всяка цена да избягнат брака. Почувствах се освободен. Бях влюбен и не можех сам да се позная. И щях да те помоля да се омъжиш за мен дори и Хасан да не се бе появил.

Чак сега Доминик осъзна заблудата си.

— О, Боже… аз си мислех, че не ме искаш. Помислих, че ме мразиш. Дори не можех да те гледам по време на церемонията. Всичко, което направи и изрече тогава, ми се стори като потвърждение, че ме презираш. Обичах те толкова много, че не можех да понеса мисълта за твоята омраза. Изглежда в глупостта си съм виждала несъществуващи неща.

Той се надигна и обхвана главата й с длани.

— За един ужасен миг си помислих, че доброволно си отишла при Рамзи, за да избягаш от мен. И когато те видях да танцуваш в онази палатка, сякаш му принадлежиш… — От гърдите му се отрони тежка въздишка. — Помислих, че ще полудея, Доминик. За мен щеше да бъде краят, ако ти…

— Не. — Обви ръце около врата му и затвори очи. Сълзите закапаха по лицето й. — Не казвай нищо повече. Бих направила всичко, за да те спася. Обичам те, Николас Хоксмур! Обожавам те! Ще ти родя десет деца и се кълна, че докато съм жива никога не ще ти откажа нищо!

— Добре. Ето я и ваната. Сега ще подложа на изпитание любовта ти, съпруго моя. Сигурен съм, че след това никога няма да пожелаеш да изпиташ моята!