Джули Гарууд
Танц в сенките (9)

ДЕВЕТА ГЛАВА

Спорът беше относно това чии са пълномощията. Джордан чу повишени гласове и отвори очи тъкмо когато един от медиците й слагаше торбичка с лед върху лицето. Тя се опита да я избута. Беше замаяна и не знаеше къде се намира.

— Какво се е случило? — прошепна, докато се мъчеше да се изправи. Нагорещеният асфалт пареше ръката й.

Един от медиците — млад мъж, облечен в синя униформа, улови ръката й, за да й помогне. Зави й се свят и тя се облегна на него.

— Здравата са ви цапардосали — осведоми я той. — Ето какво се е случило. Когато двамата с Бари дойдохме, братята Дики вече бяха тук. Чухме шериф Ранди да крещи на Джей Ди, защото Джей Ди изскочил от колата и ви налетял. Но спря да му крещи, когато ме видя да тичам през паркинга. Сега двамата спорят с шефа на полицията в Серенити.

— И за какво спорят? — попита тя. Главата й пулсираше и имаше чувството, че челюстта й се е откачила.

— Джей Ди твърди, че сте оказали съпротива при задържане. Заради това ви ударил, а после помагал на брат си да ви укроти и да ви сложи белезниците.

Главата й се избистряше с всяка изминала секунда.

— Това не е вярно.

— Знам, че не е — прошепна мъжът, за да не го чуят братята Дики. — Двамата с Бари чухме обаждането ви на 911 и пристигнахме колкото е възможно по-бързо, което не беше трудно, защото болницата ни се намира само на три пресечки оттук. До един момент ви чувахме да говорите съвсем ясно, а в следващия се разнесе приглушен вик. Сещате се какво искам да кажа, нали?

— Той изби телефона от ръката ми.

— И след това го е строшил на парчета. Боя се, че ще се наложи да си купите нов. Макар че в момента не спорят за телефона ви. Шериф Ранди казва, че преди да дойдете тук, сте се намирали на негова територия. В момента сте в Грейди Каунти — обясни медикът. — Ранди Дики е шериф на Джесъп Каунти, но как е успял да го постигне, за мен все още е пълна мистерия. Трябва да е дал големи обещания. Както и да е, юрисдикцията на шериф Ранди свършва в началото на моста. След като го минете, се озовавате в Грейди Каунти. Ние също си имаме шериф, но в момента той е в отпуск на Хаваите заедно с жена си и децата. Но и без това го виждаме само веднъж в месеца, защото живее на изток, където е управата на Грейди.

Бари, другият медик, слушаше разговора им. Той пъхна клечката за зъби, която дъвчеше, в ъгъла на устата си и се запъти към тях.

— Единствената причина шериф Ранди да дойде тук е, защото брат му живее в Серенити. Обича да ходи на риболов с него. Дел, трябва да я накараш да държи торбичката с лед на лицето си. Под окото й вече се е образувал голям оток. Мисля, че трябва да я закараме в болницата, за да я снимат на рентген.

— Не, добре съм. Не се нуждая от рентген.

— Не можем да ви заставим насила да дойдете с нас — рече Дел, — след като отказвате по-нататъшно лечение. Но ако ви прилошее, започне да ви се повръща и сте замаяна, веднага ни се обадете, разбрахте ли?

— Да, ще ви се обадя.

— Може ли да ви попитам нещо? Какво е да откриеш труп в колата си? Аз сигурно щях да получа инфаркт — призна си Дел. — Двамата с Бари стигнахме до заключението, че нямате нищо общо с убийството, защото, ако имахте, нямаше да се обадите на 911, нали?

— Не изглеждате много добре, май доста ви боли — намеси се Бари.

— Само малко главата, това е всичко, добре съм… Пък и не ми се иска да вземам успокоителни, които само ще притъпят гнева ми. Кълна се в небесата…

— Стига, стига, не бива да се разстройвате — загрижено я изгледа Бари. — Особено след подобен удар.

Дел даде знак на Бари да приближи.

— Ако зависеше от Маги Хейдън, тя, без въобще да се замисли, ще я предаде на шериф Рандал и брат му.

— Да, едва ли ще си изгуби съня заради този случай — съгласи се шепнешком Бари.

— Коя е Маги Хейдън? — попита Джордан. Опитваше да види какво става между шефа на полицията и братята Дики, но медиците ги закриваха.

— Ето я там. Тя е шеф на полицията — осветли я Дел. — Двамата с шериф Рандал имаха вземане даване. Нали се сещате за какво говоря? Всички в града знаят, че той я уреди на тази работа.

— Иначе никога нямаше да я назначат — измърмори Бари. — Тя няма нужната квалификация. Само защото е била полицай в Бърбън, не означава, че трябва да я направят шеф на полицията в Серенити. Но след като тук нищо не се случва, предполагам, че на хората им е все едно дали си разбира от работата или не. — Той премести клечката за зъби в другия ъгъл на устата си и приклекна пред Джордан. — Това е отплата — прошепна мъжът. — Тя искаше работата, а Ранди й беше длъжник, след като се ожени за друга и я остави на сухо.

— Откога е шеф на полицията? — поинтересува се Джордан.

— Около година — отвърна Дел.

— По-скоро от две — уточни Бари.

— Не се оставяйте външният й вид да ви заблуди. Тя е много по-корава, отколкото си мислите. Може да бъде истинска пепелянка.

Джордан надникна зад Дел, за да я огледа. Шефката на полицията имаше дълга изрусена коса и се бе наплескала с грим толкова много, че спокойно можеше да работи в цирка.

— Да те назначат за шеф на полицията е голяма работа тук. В Серенити сякаш времето е спряло. В полицейския участък има само един компютър, а всички обаждания на 911 минават през управлението в Бърбън.

— Вече се чувствам много по-добре — рече Джордан. — Освен това ми писна да седя на земята и да наблюдавам всичко отстрани. Моля ви, помогнете ми да се изправя.

Бари я вдигна, но не я пусна. Настоя, че трябва да поседне върху задната броня на линейката.

— Ако ви се завие свят, облегнете се на мен.

Странно, но не се чувстваше замаяна. Само лицето й пулсираше болезнено там, където я бе ударил един от тези двама братя. У нея се надигна гняв и тъкмо се канеше да попита медиците кой от двамата мъже е Джей Ди, когато Дел я изпревари:

— Слушайте, ако шефката на полицията реши да ви предаде на шерифа, кажете, че ще ви водим в болницата, за да ви снимат на рентген. Съвсем приятелски ви съветвам да стоите по-далеч от онези двамата.

— Добре — съгласи се тя. — Бяхте много мили с мен и аз го оценявам — добави. — Знам, че случилото се изглежда подозрително, а и аз не съм от този град…

— И в колата ви има труп — напомни й Дел.

— Да — кимна Джордан. — Но съм невинна. Не съм убила никого и ви уверявам, че никой не е бил по-изненадан от мен, когато отворих онзи багажник.

— Обзалагам се, че е било така. Между другото името ми е Дел. А той е Бари.

— Аз се казвам Джордан Бюканън и…

— Ние знаем коя сте. Шефката на полицията вече извади шофьорската ви книжка от портфейла ви — информира я Бари. — Прочете името ви на глас. Не си ли спомняте? Дел, може би наистина трябва да я заведем да й направят рентгенова снимка.

Джордан нямаше представа, че някой вече бе ровил в чантата й и бе извадил документа й за самоличност. Дали е била в безсъзнание? Може би само е била зашеметена. Точно това имаше навика да я пита майка й, когато направеше нещо, което не одобряваше. „Да не би да си зашеметена?“

— Нямам нужда от рентген — за втори път ги увери тя. — И не съм направила нищо нередно.

— Да изглеждаш виновен и наистина да си виновен са две различни неща — дълбокомислено отбеляза Дел.

Свали стетоскопа от врата си и го подаде на Бари.

— Мисля, че ще се оправите — прошепна Бари, докато го сгъваше и прибираше в метален калъф. — Хейдън знае, че не сте били в Джесъп Каунти и че не сте замесена в случая. Има свидетел. А с този свидетел ще й бъде доста трудно да ви предаде на братята Дики.

— Пак може да го направи — предположи Дел.

— Не, не може — възрази Бари. — Не и с наличието на свидетел. Една жена е излизала от магазина и е видяла всичко. Тя също се е обадила на 911 и е казала на оператора какво е видяла и как Джей Ди е ударил госпожица Бюканън без никаква провокация от нейна страна. Каза, че Джей Ди изскочил от колата си, сякаш го преследвал рояк оси, измъкнал телефона от ръката й и здравата я халосал.

— По-добре госпожица Бюканън да се моли Джей Ди да не се добере до свидетелката и да не я изплаши, така че да промени показанията си.

— Това няма значение. Всички спешни обаждания се записват, а Джей Ди не може да промени записите.

Двамата мъже говореха за Джордан, сякаш беше невидима. Тя бе удивена и че никой, изглежда, не възнамеряваше да направи нещо за трупа. Видя как шефката на полицията погледна в багажника, но това бе всичко. Доколкото знаеше Джордан, никой друг не бе проверил трупа. Медиците определено не бяха. Явно никой не се интересуваше коя е жертвата. Чудеше се кога ще си зададат този въпрос.

— Мислиш ли, че ще трябва да откараме трупа в Бърбън? — попита Дел.

— Сигурен съм. Ще трябва да висим тук, докато дойдат криминалистите, огледат местопрестъплението и съдебният лекар освободи тялото.

Уморена от ролята на почти безгласен наблюдател, Джордан благодари още веднъж на медиците, след това приближи до шефката на полицията и зачака жената да я забележи.

Вместо това, един от братята Дики забеляза, че ръцете й са свободни.

— Някой да сложи белезници на заподозряната — рече той. — Някой, който вече би трябвало да си е свършил работата.

Джордан пристъпи напред.

— Ти ли ме удари?

Докато отговаряше, мъжът не я гледаше в лицето.

— Никой не те е удрял — тросна се той.

— За бога, Ранди, погледни лицето й! Някой със сигурност здравата я е цапардосал! — изкрещя Маги Хейдън. — А има и свидетел. — Шерифът я изгледа смаяно и тя добави с кимване: — Да, има. Една жена е видяла как брат ти е измъкнал телефона от ръката й, а след това я ударил с юмрук. — Снижи глас и продължи: — Така че вече нищо не може да бъде променено. Твърде късно е. Може да се стигне до съд.

Джей Ди, който се бе облегнал нехайно на шерифската кола и крещеше заканите си към Хейдън, рязко се изправи, когато чу за свидетеля.

— Какъв свидетел? Кой е видял, какво? Ако ще ме обвиняват в нещо, което не съм извършил, искам да знам името му.

— Когато му дойде времето, ще го узнаеш, Джей Ди — отвърна полицайката.

— Полицейски началник Хейдън, искам да повдигна обвинение — намеси се Джордан.

— Ти по-добре мълчи — скастри я Хейдън.

— Искам да го арестувате — настоя Джордан.

Униформената жена поклати глава:

— Не ме интересува какво искаш. А сега по-добре си дръж устата затворена.

Джей Ди кимна одобрително.

— Ранди, не ти ли се струва любопитно, че Хейдън вдига пара за някакво си малко по-грубо отношение към опасен заподозрян, навярно извършил жестоко убийство? Не можеш да го оспориш. Доказателството е там и всеки може да го види. Трупът не е бил нито в моята, нито в твоята кола, Ранди. Беше в нейната. И откога сме се загрижили толкова дали някакъв убиец е бил ударен?

Двамата братя Дики бяха едни от най-неприятните личности, които Джордан някога бе срещала. И двамата имаха телосложение на борци, оставили мускулите си да се отпуснат. Вратовете им бяха дебели, а раменете — тлъсти. Джей Ди беше по-висок от брат си, но немного. Ранди имаше корем и двойна брадичка. И двамата бяха с малки очички, но тези на Джей Ди бяха сближени като на пор.

Началничката на полицията най-после реши да удостои Джордан с вниманието си.

— Името ми е Маги Хейдън. А ти си?

След като държеше шофьорската й книжка в ръка, полицайката вече отлично знаеше коя е, но ако искаше да спазва формалностите, Джордан нямаше да й противоречи. Затова каза името си и съобщи адреса си.

— Искам незабавно да ми отговориш на някои въпроси. Знаеш ли кой е мъжът в багажника на колата? Мъртвият. Знаеш ли името му?

— Да — отвърна Джордан. — Казва се професор Хорас Атънс Макена.

— Откъде го познаваш? — продължи с разпита шефката на полицията.

Джордан набързо обясни къде и как се бе запознала с професора и защо е дошла в Серенити. Хейдън явно не повярва на нито една нейна дума.

— Ще дойдеш с мен в полицейския участък — отсече тя. — Има да даваш доста обяснения. Ще изчакаме тук, докато дойде патологът, затова не оказвай съпротива, защото иначе ще ти сложа белезници.

Без да кажат нито дума, шериф Рандал и брат му се запътиха към колата си. Лицето на Джей Ди бе изкривено в отвратителна самодоволна усмивка.

— Полицейски началник Хейдън, може ли да ви задам един въпрос? — попита Джордан. Вътрешно бушуваше от гняв, но външно изглеждаше спокойна. Щеше да бъде прекалено да искат да е мила и любезна.

— Давай, но по-бързо — рязко отвърна полицайката.

— Откъде шерифът знае, че в багажника на колата ми има труп?

— Каза, че някой се обадил на мобилния телефон на брат му. В момента не мога да кажа дали казва истината, или лъже.

Шериф Ранди пренебрегна забележката й, но не и брат му. Извъртя се рязко и изкрещя:

— Да не би да ме наричаш лъжец?

Маги не отговори и Джей Ди продължи:

— Да не би да вярваш повече на една убийца, отколкото на гражданин, спазващ законите?

— От ФБР могат да проверят записите от разговорите на шерифа и да направят разпечатка на всички телефонни обаждания, получени от двамата братя през последните двайсет и четири часа. Това ще ви е от полза, нали така, полицейски началник Хейдън? — попита Джордан.

Джей Ди изсумтя.

— Да бе, как не! Сякаш от ФБР ще се главоболят с убийство, станало в някакъв затънтен град. Изобщо няма да ти обърнат внимание.

— Аз вече им се обадих и те пътуват насам — осведоми го Джордан.

Думите й определено привлякоха вниманието на всички присъстващи.

— И защо си им се обадила? — попита полицайката.

— Брат ми Ник е агент от ФБР. Говорих с партньора му и той ме увери, че двамата с Ник ще дойдат възможно най-скоро, но междувременно той изпраща двама агенти от кабинета на областния прокурор.

Шериф Рандал не се развълнува, че ФБР ще се намеси, но за разлика от него, Джей Ди изглеждаше смаян и ядосан.

— Тя блъфира.

Шериф Рандал продължи да върви към колата си.

— Чакайте малко! — извика Джей Ди. — Брат ми има правото да я разпита.

— Не, няма — възрази Джордан.

Джей Ди я прониза гневно с поглед. Тя не трепна. Знаеше, че грубиянът се опитва да я изплаши, но тя нямаше намерение да се поддаде. Тогава той пристъпи заплашително към нея. Само посмей! — каза си младата жена. Първият му удар я бе сварил неподготвена, но нямаше да позволи това да се случи отново. Този път беше готова да го посрещне.

— Маги, нима ще позволиш на онези от ФБР да ти нареждат какво да правиш? — изхленчи Джей Ди. — След всичко, което двамата с Ранди сме направили за теб? Никога нямаше да станеш шеф на полицията, ако не беше заради…

— Я ме чуй! — прекъсна го Хейдън. — Няма да позволя на никого да ми казва какво да правя. Ранди?

Шерифът се обърна.

— Какво, Маги?

— Защо всъщност си дошъл чак дотук? И при това без униформа?

— Смятах да си взема свободен ден — отвърна шерифът на Джесъп Каунти. — Не виждаш ли въдиците в колата ми? Исках да половя риба с брат си.

— Ти винаги караш пикапа си, когато ходиш на риба — изтъкна тя.

— Но явно не и днес, нали?

— Не е нужно да ми се правиш на умник. Май е най-добре да се заемеш с риболова и да ме оставиш да си върша работата.

— Но ФБР… — започна Джей Ди.

— Надявам се, че полицейският ви участък е достатъчно голям, за да побере семейството ми — пренебрежително го прекъсна Джордан. — Сигурна съм, че всичките ми братя са научили за станалото и вече пътуват насам. А аз имам много братя. Забавно, но повечето от тях са от силите на реда. Тео, най-големият — продължи тя с вбесяващо жизнерадостен тон, — не обича да се хвали, но заема доста висок пост в правосъдното министерство. — Втренчи се в грозното лице на Джей Ди и уточни: — Министерството на правосъдието на Съединените американски щати. Алек в момента работи под прикритие за ФБР, но сигурно също ще пожелае да дойде. О, едва не забравих Дилън. Той самият е полицейски началник. Предполагам, че ще иска да си побъбри с шериф Ранди и Джей Ди. Разбирате ли, никой от тях няма да повярва, че съм убила човек и съм го скрила в багажника на колата си и ще се опитат да разберат кой лъже, и защо.

— Кучка! — озъби се Джей Ди.

— Качвай се в колата, Джей Ди — нареди брат му. — Маги, бих искал да поговоря с теб насаме.

— Не мърдай от мястото си — обърна се полицайката към Джордан. — Момчета, наблюдавайте я! — извика тя към медиците и закрачи забързано към шерифа.

Джордан ги наблюдаваше как разговарят. Жената се бе приближила до шерифа и го слушаше внимателно. Кимна няколко пъти, очевидно съгласна с това, което й казваше. Лош знак — помисли си Джордан. — Много лош знак.

Изминаха още няколко минути и двамата братя Дики най-после се качиха в колата си и заминаха. Полицай Хейдън изглеждаше отвратена.

— Смятам да разбера какво става тук. Какво си направила, за да предизвикаш шерифа?

— Не съм направила нищо — възрази Джордан.

Но жената продължи, сякаш въобще не я бе чула:

— Ще ми кажеш защо шерифът искаше да те отведе за разпит. Какво знае той за теб?

Преди Джордан да й обясни, че няма ни най-малка представа какво се върти в извратените мозъци на братята Дики и че няма никакво намерение да се опитва да отгатне, в паркинга влезе бебешко розова спортна кола със сгъваем покрив. Караше я патологът със слънчеви очила и бейзболна шапка на Далас Каубойс.

Дел сграбчи ръката на Джордан.

— Елате в линейката. Ще чакате там с нас.

Джордан ги последва, но не изпускаше от поглед Хейдън, която бе застанала до наетата кола и разговаряше със съдебния лекар. Когато приключи, набута Джордан на задната седалка на патрулната си кола, но не си даде труд да й сложи белезници. Приближиха до лекаря и спряха. Хейдън се обади на заместника си и остави съобщение на съпругата му да му предаде да се яви в полицейския участък колкото е възможно по-скоро.

— Кажи на Джо, че разследвам убийство.

Джордан се сви, когато чу веселите нотки в гласа на жената. Хейдън форсира двигателя и патрулната кола се понесе из града с виеща сирена.