Джули Гарууд
Танц в сенките (26)

ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА

Когато Джордан и Ноа влязоха в полицейския участък, шериф Ранди беше в кабинета на началник Дейвис. Опитваше се да крачи пред бюрото, но стаята бе прекалено тясна, затова можеше да направи само по две крачки напред и назад.

Ноа накара Джордан да остане зад него. Явно не искаше да даде възможност на Джей Ди отново да й се нахвърли.

Но Джей Ди не се виждаше никакъв. Джо ги забеляза и им махна.

— Влизайте! — извика той.

Ноа не си губи времето в представяне.

— Къде е брат ти? — обърна се към Ранди.

— Не знам къде е — отвърна шерифът. — Кълна се, че го търсих навсякъде, оставих поне пет съобщения на телефонния му секретар в къщата му и два пъти повече на мобилния телефон, за да му кажа да се появи и че всичко ще е наред, защото госпожица Бюканън се съгласи да не повдига обвинение… — Опита се да надникне зад Ноа. — Така е, нали, госпожице Бюканън? Джо ми каза, че няма да повдигнете обвинение.

Макар че Ноа бе заел почти цялата врата, тя успя да се промъкне покрай него.

— Да, така е.

— Благодаря ви — рече шерифът. — Опитвам се с всички сили да помогна на Джей Ди да постъпва правилно, но това никак не е лесна работа.

Звучеше искрено и толкова разкаяно, и унило, че Джордан внезапно изпита съжаление към него. Сигурно му беше дяволски трудно да озаптява този побойник брат си.

Ранди отново се обърна към Ноа:

— Осъзнавам, че е оплескал нещата, но той ми е брат и е единственото семейство, което имам. Наистина се опитвам да му помогна да продължи напред и да не се забърква в неприятности. Мислех, че е поел по правилния път. Обеща, че ще затвори „Лукс“, а това е положителна стъпка.

Ноа не се интересуваше от вкарването на Джей Ди в правия път.

— Откъде е знаел, че трупът е в багажника на колата на Джордан?

— Джей Ди ми каза, че някой му се обадил на мобилния.

— Искам да знам съвсем точно какво ти е казал.

— Смятахме да ходим за риба и аз отидох да го взема от тях. Той изскочи на бегом от къщата и ми каза за обаждането.

— Кой му се е обадил? — продължи да го разпитва агентът. — Каза ли ти кой му е дал информацията?

— Някаква жена — отвърна Ранди. — Отне ми доста усилия, докато го изкопча от него. Но не пожела да ми каже името й. Джей Ди твърдеше, че трябвало да я защити, защото й обещал. Ако трябва да съм честен, не знам дали ми е казал истината, или е излъгал. В името на Бога, дано е бил честен — допълни разпалено.

Лицето му придоби нещастно изражение и Ранди се облегна на бюрото.

— Джей Ди винаги се е целил високо. Мечтата му е да си купи ранчо. Не разбира нищо от животни, но това няма значение за него. Мисли си, че е много умен, ама не е и затова вечно се забърква в неприятности. Правил е някои наистина глупави неща и лесно избухва, не мога да го отрека, но не би убил човек.

— Пратили са го в затвора за убийство — напомни му Джо.

— Било е сбиване в бар и брат ми не е започнал пръв. Просто лош късмет.

— Май лошият късмет не спира да преследва Джей Ди — подхвърли Джо. — Наредил съм на заместник-шерифите да го търсят из целия район — обърна се той към Ноа. Внезапно забеляза Джордан. — Боже, къде ми е възпитанието? Джордан, ела насам и седни.

— Добре съм си и тук — отвърна тя.

— Добре. Ноа, мислех си за жената, която се е обадила на Джей Ди. Това е напълно в стила на Маги Хейдън. Нищо чудно да е тя.

— И аз си помислих за нея — обади се Ранди. — Тя се хвана с Джей Ди веднага след като аз се ожених. Стана наистина доста злобна и отмъстителна.

— Винаги си е била такава, Ранди — изтъкна Джо. — Ти просто не си го забелязвал.

Ранди сви рамене.

— И нея търсих. Мобилният й телефон се включва на гласова поща, а домашният й телефон няма секретар.

— Защо искаш да я намериш? — попита Дейвис.

Ранди погледна през рамо към началника на полицията.

— А ти защо смяташ, че искам? Може да знае къде е Джей Ди. Това е единствената причина, за да я потърся отново. — Изправи се. — Трябва да се връщам в офиса. Ще продължа да търся Джей Ди, но ако вие го откриете, веднага ми се обадете. Изключително много се тревожа за него.

Ноа се отдръпна, за да даде път на Ранди.

Шерифът отиде до вратата, поколеба се секунда-две, обърна се и отново погледна към Ноа.

— Може ли да поговорим за малко насаме?

— Разбира се — съгласи се агентът.

Последва Ранди навън до колата му и двамата говориха няколко минути.

Телефонът иззвъня и Джо се обади, докато Джордан чакаше Ноа да се върне.

— Къде е Кари? — попита тя, когато той остави слушалката. — Почивен ден ли си е взела?

— Не, върна се в затвора — отвърна Дейвис. — Утре трябва да изпратят някой да я замества, но дотогава обажданията, които не мога да приема, се препращат в Бърбън.

Тъй като кабинетът не беше достатъчно голям, за да побере още един стол, Джордан се облегна на рамката на вратата.

— Защо е в затвора? Тя не беше ли пусната с изпитателен срок?

— Беше — кимна началникът. Размести няколко папки и се облакъти на бюрото. — Това е последното отмъщение на Маги. Обадила се е в затвора и е дала ужасна характеристика на Кари. Заявила, че е некомпетентна.

— А ти смяташ ли, че е била некомпетентна?

Той поклати глава.

— Имаше трудности в работата с компютъра, ама иначе се справяше добре с телефонните обаждания и предаването на съобщения.

— Тогава защо не я върнеш?

— Маги я е обвинила в кражба на консумативи, но аз не го вярвам.

— Джо, трябва да направиш нещо.

— Опитвам се — отвърна той.

Но не е достатъчно, помисли си Джордан.

Щом Ноа се върна в полицейския участък, тя му каза за Кари. Не го помоли да направи нещо по въпроса, защото знаеше, че ще го стори.

— Нямаме повече работа тук — заяви Ноа. — Отиваме в мотела, за да уредим сметката и се махаме. Искам да откарам Джордан на летището и да я кача на самолета за Бостън. Ако имаш нужда от нещо…

— Ще се върнеш, нали?

— Агентите Чадик и Стрийт ще се заемат с това, ако се нуждаеш от помощта им. Трябва само да ги помолиш.

— Искаше ми се ти да останеш, но разбирам, че нямаш търпение да си тръгнеш и да се върнеш към работата си — рече Джо, докато стискаше ръката на Ноа. Обърна се към Джордан: — Накрая все пак ще има дело. Ще се наложи да дойдеш за него.

— Ще го направя — обеща тя.

Обля я огромна вълна на облекчение, докато излизаше от полицейския участък. Най-сетне щеше да напусне Серенити.

Не им отне много време, за да си съберат багажа. Ноа смяташе да сложи чантите в колата и след това да се разплати с Амилия Ан. Едно телефонно обаждане обаче напълно промени плана му.

— Ноа, обажда се Джо. Къщата на Макена гори!