Джули Гарууд
Разбивач на сърца (3)

ТРЕТА ГЛАВА

Някой беше убил Татко и Беси Джийн Вандерман твърдо възнамеряваше да открие престъпника. Всички казваха, че Татко е умрял от старост, че не е бил отровен, но Беси Джийн бе на друго мнение. Чувстваше си се отлично, а после изведнъж взе че замина за оня свят. Бяха го отровили и още как! И тя смяташе да го докаже.

По един или друг начин щеше да получи справедливост. Дължеше го на Татко. Трябваше да уреди да изровят престъпника от бърлогата му и да го арестуват. Някъде имаше доказателство, може би дори в собствения й двор, където в слънчеви дни бе държала Татко, вързан с верига, за да може да подиша малко свеж въздух. Ако наоколо имаше някакви веществени доказателства, тя щеше да ги открие, Бог да й е на помощ. Разследването беше изцяло нейна грижа. Когато научи новината, Сестричката прекъсна почивката си в Де Мойн и накара братовчедка си да я докара с колата у дома. Тя се опитваше да помогне, но не беше особено полезна, като се имаха предвид слабото й зрение и суетността й, която не й позволяваше да носи очилата си с рогови рамки. Беси Джийн съжаляваше, че въобще някога й бе хрумнало да спомене пред нея, че с тях изглежда като ококорена. Със сигурност друг нямаше да й помогне да потърси доказателства за извършеното престъпление, защото никой не даваше пукната пара за това. Дори тоя некадърен шериф Лойд Макгавърн, който никога не бе харесвал Татко. Особено след като той се бе измъкнал от контрол и бе ухапал шерифа по закръгления задник. Но дори и така да беше, предполагаше се, че поне от благоприличие ще намине у дома да изкаже съболезнованията си. Двете със Сестричката живееха току под носа му, само на една пряка от градския площад, където се намираше офисът му. „Това е срамота!“, каза Беси Джийн на Сестричката.

Нямаше значение дали той е харесвал Татко или не, пак трябваше да изпълни дълга си и да намери убиеца му.

Сестричката й напомни, че не всички в Холи Оукс са коравосърдечни. Все пак някои от жителите на долината се бяха отнесли към тях много внимателно. Те знаеха колко много означаваше Татко за Беси Джийн. А тяхната надута съседка с префърцуненото френско име Лорен се бе оказала най-деликатна. Какво щеше да стане, ако тя не бе чула Беси Джийн да ридае и не бе се притичала на помощ? Беси Джийн бе коленичила, надвесена над мъртвото тяло на бедничкия Татко, а Лорен й помогна да се изправи на крака. Настани и нея, и Сестричката в своята кола, а след това изтича обратно, за да освободи Татко от веригата. Много нежно го занесе на ръце до багажника на автомобила. Той вече се беше вкочанил и бе студен като камък, но въпреки това Лорен подкара с пълна скорост към кабинета на доктор Башъм. С възможно най-голяма бързина го вкара вътре, надявайки се, че докторът може да направи някакво чудо.

Но тъй като в този мрачен ден никой не раздаваше чудеса, докторът постави Татко във фризера, за да изчакат аутопсията, за която Беси Джийн настояваше. След това Лорен закара нея и Сестричката до кабинета на доктор Суийни, за да им премери кръвното. Беси Джийн все още беше ужасно разстроена, а Сестричката имаше световъртеж.

Оказа се, че Лорен не беше чак толкова надута. На своите осемдесет и две години Беси Джийн никога не променяше мнението си за хората, но в този случай направи точно това. Щом се съвзе от първоначалния шок и овладя истерията си след загубата на Татко, тя проумя колко добросърдечна бе Лорен. Нямаше значение, че беше чужденка, дошла в Холи Оукс от Чикаго, този град на греха и разврата. Но явно той не беше й повлиял. Лорен си бе добро момиче. Монахините, които я бяха отгледали в онзи луксозен пансион в Швейцария, я бяха възпитали в духа на извечните морални ценности. Колкото и да държеше на строго установените си навици, Беси Джийн реши, че несъмнено би могла да си позволи да има един двама приятели чужденци.

Сестричката предложи за малко да престанат да скърбят за смъртта на Татко, колкото да изпекат един ябълков сладкиш за Лорен, защото така подобавало на добри съседи. Но Беси Джийн я нахока, задето забравила, че близнаците Уинстън са поели грижата за ъгловата дрогерия на Лорен, а самата тя е заминала с колата чак за далечния Канзас Сити. Искала да изненада брат си, онзи свещеник хубавец с прекрасната гъста коса, когото момичетата от колежа „Холи Оукс“ зяпаха в захлас. Двете трябваше да отложат до понеделник печенето на сладкиша, защото именно тогава се очакваше Лорен да се прибере у дома.

Щом сестрите приеха, че Лорен вече не е външен човек за тях, съвсем естествено решиха, че е тяхна работа да се месят в живота й. И при всяка възможност и да се притесняват за нея, точно както биха направили, ако навремето се бяха омъжили и имаха свои собствени дъщери. Беси Джийн се надяваше, че Лорен не е забравила да заключи колата. Тя беше млада, което според тях означаваше наивна, докато самите те бяха по-стари и по-мъдри и познаваха лошите страни на живота. Нито една от тях не бе ходила по-далече от Де Мойн — на гости при братовчедите Айда и Джеймс Пъркинс, но това не означаваше, че не са наясно какви ужасни неща се случваха в днешно време. Те не бяха невежи. Четяха вестници и знаеха, че навън дебнат серийни убийци. Чакаха на всяка отбивка край пътя да спипат някое красиво младо момиче, което е достатъчно глупаво да спре или пък, не дай боже, да му се развали колата. Каквато си беше хубава, Лорен със сигурност привличаше погледите на мъжете. Гимназистите се навъртаха около магазина й, който дори не работеше в момента, надявайки се тя да излезе да си поговори с тях. Все пак Беси Джийн напомни на Сестричката, че Лорен е колкото красива, толкова и умна.

След като взе решение да не се тревожи повече за Лорен, Беси Джийн седна до масата в трапезарията и отвори дървената кутия с принадлежности за писане, подарена от майка й, когато беше младо момиче. Извади лист хартия с аромат на рози, украсен със собствените й релефни инициали и посегна към писалката. Тъй като шериф Лойд не възнамеряваше да направи нищо за разкриването на Татковия убиец, Беси Джийн вземаше работата в свои ръце. Тя вече бе написала едно писмо до ФБР с молба да изпратят свой човек в Холи Оукс, за да проведе разследване. Но първото й писмо сигурно се беше загубило, защото изминаха цели осем дни, а все още никой не й се бе обадил. Този път щеше да се погрижи писмото да не изчезне. Щеше да го адресира до самия директор и макар и да бе по-скъпо, щеше да го прати препоръчано.

Сестричката се зае да чисти къщата. В края на краищата щяха да имат гости. Всеки момент някой от ФБР можеше да почука на вратата им.