Джули Гарууд
Разбивач на сърца (18)

ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА

Стив Бренър бе обзет от ледена ярост. Този път това момиче бе прекалило твърде много. Никой, бил той мъж или жена, не можеше да го прави на глупак! Беше крайно време някой да даде урок на тази кучка и именно той бе човекът, който щеше да го направи. По дяволите, за коя се мислеше Лорен, че да го унижава пред неговите съдружници и приятели, като води друг мъж в дома си?

Как бе възможно някой да се влюби само за един уикенд?

Вбесен от новината, която шериф Лойд току-що му бе съобщил, той грабна един стол и го запрати към другия край на стаята, като събори лампата за четене. Стив наблюдаваше как тя се счупи на парчета, а след това, все още разярен, удари стената с юмрук. Ситни пръски от прясната боя поръсиха току-що изгладената му кървавочервена фланелка. Сухата зидария без хоросан се раздроби под ръката му, а кожата на мазолестите му пръсти се разцепи, когато юмрукът му достигна циментовия блок зад стената. Без да обърне внимание на болката и току-що създадената бъркотия, той разтърси тялото си, подобно на куче, отърсващо мократа си козина.

Когато побеснееше, не можеше да мисли. А знаеше, че главата му трябва да е бистра, за да прецени възможностите си. В края на краищата той командваше играта! Кучката все още не разбираше това, но скоро щеше да го проумее.

Шериф Лойд се бе изтегнал на стола зад едно празно бюро. Външно изглеждаше спокоен, но всъщност бе напрегнат и уплашен като заек, защото знаеше от личен опит на какво е способен Стив, щом се разгневи. Бог да му е на помощ, той не искаше да види тази страна на новия си партньор.

Чисто новичката сребърна тока на колана му от кожа на мустанг се бе забила болезнено в корема му, но той се страхуваше да помръдне. Не искаше да прави нищо, с което да привлече вниманието на Стив върху себе си, докато той не овладееше гнева си.

Едри червени капки кръв се стичаха по добре изгладения панталон на Стив в цвят каки и се превръщаха в червени ивици, достигащи чак до коляното му. Лойд си помисли да му каже за кръвта — знаеше колко много държи Стив на външността си, — но вместо това реши да си мълчи и да се преструва, че нищо не е забелязал.

Повечето от жените в града намираха Стив за красив мъж и шерифът предполагаше, че са прави. Впечатляваше с тази негова начупена кестенява коса и хубава фигура. Лицето му беше прекалено продълговато, но когато се усмихваше, жените не виждаха нищо друго освен чара му. Ала сега, ако същите тези жени можеха да видят ледения му поглед, вече нямаше да го смятат за красавец. Дори щяха да треперят от него, както се страхуваше Лойд.

Стив стискаше и разпускаше юмруци, докато стоеше до прозореца с гръб към шерифа и гледаше към площада. Три момчета се носеха със скейтбордове по тротоара, пренебрегвайки разлепените наоколо надписи, забраняващи карането на велосипеди и скейтбордове. Аптекарят Конрад Келог изскочи навън, размахвайки ръце, когато един от тези чешити с дълга стърчаща коса, боядисана в оранжево, случайно се блъсна във витрината му.

Точно от другата страна на площада се отвори вратата на заведението на Лорен и излязоха близнаците Уинстън, облечени с нови работни гащеризони. Тази вечер бяха работили до късно. Уличните лампи вече светеха, което означаваше, че минава седем часът. Всички магазини, освен аптеката, затваряха в шест. Близнаците работеха допълнително, за да подготвят заведението. Стив ги наблюдаваше как наместват уплътнението на витрината, което току-що бяха поставили.

— Това е ужасно пилеене на пари — промърмори той.

— Какво каза?

Стив не отговори. Тъй като изглеждаше дълбоко замислен и не му обръщаше внимание, Лойд реши, че е безопасно да се настани по-удобно. Избута колана под издутия си корем, разкопча панталона си, за да освободи още малко място и след това измъкна джобното си ножче. С едно щракване отвори ръждясалото острие и започна да човърка мръсотията под нащърбените си нокти.

— Заминавам за два дни да половя малко риба и какво става? Тя се влюбва в друг мъж! Кучи син! Ако ми беше дала само един шанс… Ако си беше дала труд да ме опознае, нямаше да се влюби в него. Не ще и дума, мога да бъда дяволски очарователен, когато поискам — разсъждаваше ядно Стив.

Лойд не знаеше дали да се опита да го усмири, или да му изкаже съчувствието си. Една погрешна дума беше по-лоша от пълното мълчание и затова той шумно изсумтя, оставяйки на Стив да го изтълкува както си ще.

— Но тя не желае да ми даде нужното време — оплакваше се Бренър. — Исках само един шанс и нищо повече. Щях да я оставя да свикне с тази мисъл, а след това да й изпратя цветя и отново да я поканя да излезем. Видя ли как ме пренебрегна на рибния пикник миналия месец? Каквото и да правех, тя не ми позволяваше да се приближа до нея. Държеше се така, все едно че съм конска муха. Ето колко ми обръщаше внимание. И хората го забелязаха. Видях как ме наблюдаваха.

— Хайде сега, съвсем не е така. Всички в Холи Оукс знаят, че ти ще се ожениш за Лорен. И тя трябва да е наясно. Може би просто иска да се налудува на младини, преди да улегне.

— Мъжете искат да се налудуват, а не жените!

— Ами тогава може би се прави на недостъпна. — Лойд се намръщи, когато одраска с ножа нежната кожа под нокътя си. — Ти ще станеш най-богатият мъж в долината и тя го знае. Да, точно това прави тя — преструва се на недостъпна.

— А аз си мислех, че е… по-умна.

— По-умна ли?

— Ако той е отседнал в къщата й, значи тя му позволява да я докосва.

В гласа му отново зазвучаха гневни нотки и Лойд се опита да отклони вниманието му.

— Вероятно просто те проверява. Жените обичат мъжете да ги ухажват. Всички го знаят.

— А кои бяха тези мъже в къщата й?

Стив впери злобен поглед в шерифа, докато чакаше обяснението му. Вместо това получи извинение.

— Аз бързах да дойда да ти кажа, че Лорен си води у дома друг мъж. Не се сетих да ги попитам за имената им. Те ми довериха, че са нейни приятели, дошли да й поправят мивката. Носеха инструменти и предположих, че минават оттам на път за абатството.

— Обаче не си направи труд да попиташ за имената им и да поискаш документите им.

— Много бързах — заоправдава се Лойд. — Не се сетих.

— За бога, ти си шерифът в това бедняшко градче! Не знаеш ли как да си вършиш работата?

Лойд остави ножа и примирително вдигна ръце.

— Не си изкарвай яда на мен. Аз съм само вестителят на лошата новина. Ако кажеш, веднага ще се върна там и ще взема цялата информация, която искаш.

— Остави това — промърмори Стив и отново му обърна гръб. — Може би онази свадлива старица от съседната къща беше права. Вероятно са се опитвали да оберат къщата на Лорен.

— Хайде сега, Стив, ти знаеш, че при нея няма нищо ценно за крадене. Казвам ти, че те са просто приятели.

Стив не можеше да овладее гнева си. Лорен делеше леглото си с друг мъж! Това бе непростимо… А може би тя просто искаше да бъде по-независима, като играеше тази малка игричка с него. О, да, тя наистина имаше нужда от един хубав урок! В миналото не я беше наказал за оскърбителното й държание и ето че сега можеше да вини само себе си за последната обида, която му нанесе. Още първия път, когато се бе държала хладно, той трябваше да я заплаши. Някои жени имаха нужда от мъж с тежка ръка, за да научат къде им е мястото. Първата му жена беше такава, но той повярва, че Лорен е по-различна. Беше му се сторила изящна и съвършена, но едва сега проумяваше, че не е избрал правилния подход. Държа се с нея прекалено мило и любезно, но нещата вече щяха да се променят.

— Никой не се влюбва за един уикенд — повтори гневно Стив.

— Според нейните приятели тя наистина е хлътнала по тоя Ник Бюканън — отбеляза Лойд. Той бе навел глава и съсредоточено чистеше калта под нокътя на кутрето си. — Тези приятели… те ми казаха, че Ник и Лорен смятат да се оженят.

След като изтърси последната информация, Лойд хвърли един поглед към Стив, за да разбере как ще реагира.

— Пълни глупости! — изригна той. — Това няма да стане.

Лойд кимна.

— Но нали разбираш… Ако смятат да се оженят, най-вероятно е да напуснат града, след като той работи другаде. Не се сетих да попитам с какво си изкарва прехраната тоя тип… Но ти не загряваш ли? Тя ще трябва да продаде магазина си.

Стив наблюдаваше Лойд с леден поглед. Тоя дебелак му приличаше на маймуна в зоологическата градина, която най-нехайно се чеше пред очите на хората. Изглеждаше отвратителен, но му бе полезен и поради тази причина го търпеше.

Лойд прибра джобното си ножче, забеляза мръсотията върху белия бележник на бюрото и я бръсна на пода. Погледна към прозореца и отбеляза:

— Както изглежда, Лорен много скоро ще отвори това нейно заведение.

— Тази работа също никога няма да стане! — отсече Стив. Лицето му беше разкривено от гняв и той застрашително пристъпи към шерифа. — Можеш ли да проумееш с твоя птичи мозък колко много пари ще изгубим, ако тя спечели и убеди другите собственици на магазини да не продават? Няма да позволя на никого да ми провали тази сделка.

— Какво смяташ да направиш?

— Каквото е необходимо.

— Да не би да ми говориш за нарушаване на закона?

— Майната му на закона! — изръмжа Стив. — Ти вече си затънал до задника, така че какво толкова, ако затънеш още малко.

— Аз не съм нарушавал закона.

— Така ли? Кажи това на старата Брадмор. Именно ти подправи подписа й върху онзи документ.

Лойд започна да се поти.

— Идеята беше изцяло твоя, а и какво лошо съм сторил? Старата дама вече беше мъртва, а нейните роднини ще си получат парите, така че на тях със сигурност не им пука. Дявол го взел, те щяха да продадат магазина й, ама ти каза, че ще ни измъкнат много повече пари, ако разберат за сделката със строителната компания. Според мен извършеното от нас не е престъпление.

Смехът на Стив наподобяваше стържене на метал.

— Може идеята да е била моя, но именно ти подправи подписа й и забелязах, че нямаше търпение да похарчиш възнаграждението си за нова кола.

— Аз направих само каквото ми казаха.

— Прав си и ще продължаваш да правиш каквото ти наредят. Искаш да станеш богат, преди да се пенсионираш, нали?

— Разбира се. Искам да напусна този град… да се махна от…

— Лони?

Шерифът извърна очи.

— Не съм казал такова нещо.

— Ти се страхуваш от собствения си син, нали, Лойд? Колкото и да си долен и зъл, ти пак се страхуваш от него.

— Не, дявол го взел, не е вярно — развика се шерифът.

Стив зацвили от смях, но погледът му си остана леденостуден. Лойд едва успя да се овладее да не потрепери.

— Бъзливец такъв. Страх те е от собствения ти син.

— Лони сега навършва деветнайсет и аз ти казвам, че никога не е бил добре с главата, дори като малък. Вярно е, че е злобен и има избухлив нрав. Признавам си, че наистина искам да се махна от него, ама не защото ме е страх. Все още мога да му избия глупостите от главата. Просто съм уморен до смърт от всички тези каши, в които винаги се забърква. Не мога да си спомня колко пъти съм го измъквал. В най-скоро време Лони ще убие някого. На косъм беше да затрие онова момиче Едмънд. Накрая тя попадна в болницата и трябваше да измъдря куп лъжи, за да накарам доктора да си трае. Убедих го, че Мери Джо ще се самоубие, ако родителите й разберат, че е била изнасилена. Тя никога повече няма да може да си покаже носа в тоя град.

Стив наостри уши.

— Ти си заплашил и него, нали? Хващам се на бас! Казал си му, че ще насъскаш Лони срещу него или срещу жена му, ако продума. Познах, нали?

— Направих каквото беше нужно, за да не хвърлят момчето ми в затвора.

— Знаеш ли как те наричат всички в града? Шериф Свински задник. Смеят ти се зад гърба. Ако искаш нещата да се променят, дръж си езика зад зъбите и прави каквото ти казвам. Тогава ще можеш да напуснеш Холи Оукс и Лони.

Лойд бавно късаше лентички от попивателната на бюрото. Гледаше настрани, когато попита:

— Ти няма да кажеш на Лони какви са плановете ми, нали? Той си мисли, че ще пипне голяма пачка от парите и аз искам да се омета, преди да е разбрал, че няма да получи и цент.

— Нищо няма да му кажа, докато продължаваш да ми сътрудничиш. Нали се разбираме толкова добре. А сега за тоя Бюканън…

Лойд се дръпна стреснато назад:

— Кой?

Бренър отново стисна юмрук, готов да го забие в тлъстото лице на шерифа, но този път усети парене в кокалчетата и като погледна надолу, видя кървавите петна върху крачола на панталона си. Мамка му, щеше да му се наложи да се преоблича отново! Много държеше на добрия външен вид, не понасяше и най-дребното несъвършенство.

— Няма значение — промърмори той и се оправи към банята в дъното на офиса, за да измие ръката си.

Лойд най-накрая се сети кой беше Бюканън.

— Все пак ми се ще да ме пуснеш да ида отново в къщата на Лорен и да поговоря с онези приятелчета. Може още да са там.

Хленченето на Лойд опъваше нервите на Стив. Нямаше време да се разправя с „бавно загряващи“ и ако шерифът не беше неразделна част от неговия велик план, с най-голямо удоволствие щеше да го пребие от бой. Или още по-добре, щеше да нареди на Лони да стори това пред очите му. Момчето беше готово да направи каквото му заповяда Стив, защото също като баща си бе неудачник, обзет от омраза и алчност.

Той си изми ръцете, попи водата с хартиена кърпичка и след като я сгъна внимателно, я хвърли в кофата за смет. Извади гребен от задния си джоб и като се изправи пред огледалото, приглади косата си.

— Къде е сега Лони? — извика той.

— Не знам. Никога не ми казва къде ходи. Ако е измъкнал мързеливия си задник от леглото, тогава сигурно е някъде около езерото, лови риба. Защо се интересуваш?

Беше време да даде урок на Лорен. Тя трябваше да се научи, че той няма да търпи никакви съперници.

— Намери го и го прати при мен.

— Първо трябва да отида да взема новата кола.

— Първо ще направиш каквото ти казвам, а после ходи за проклетия си автомобил. Иди да намериш Лони.

Шерифът се надигна несигурно.

— И какво трябва да му кажа?

— Кажи му, че имам една работа за него — отговори с усмивка Стив.