Джули Гарууд
Разбивач на сърца (10)

ДЕСЕТА ГЛАВА

Когато сутринта Лорен се събуди, чу как Ник обикаля из всекидневната. Грабна чантата си и побърза да влезе в банята, за да се облече. Нямаше богат избор в облеклото. Беше напуснала Холи Оукс по тревога и не бе имала време да помисли за гардероба си. Когато събираше багажа си, смяташе, че ще прекара само една нощ в Канзас Сити. Беше пъхнала в чантата къса черна ленена пола и бяла блуза, в случай че Томи влезеше в болницата. Само веднъж да седнеше с тази ленена пола и тя щеше да изглежда така, все едно че е спала с нея.

Лорен бе обула едната си обувка и посягаше да вземе другата, когато Ник почука на вратата на банята.

— Закуската пристигна — извика той. — Приготви се, че ни чака работа.

Тя излезе от банята с обувка в ръка.

— Каква работа?

Ник й посочи един бележник на масата.

— Ще направим списък. Така ще има с какво да започна.

— Нямам нищо против. А какво ще записваме?

— Две неща. Първо ще направим списък на хората, които може да ти имат зъб. Нали разбираш… на враговете ти. Типовете, които ще са щастливи, ако просто изчезнеш.

— Сигурна съм, че има хора, които не ме харесват, но не мисля, че някой от тях би искал да ме нарани. Наивно ли ти звучи това?

Тя се наведе да обуе другата си обувка. Когато се изправи, Ник тъкмо слагаше един кроасан в чинията й.

— Да — отговори той. — Искаш ли малко кафе? — попита я и посегна към каничката.

— Не пия кафе, но все пак ти благодаря.

— Аз също не пия кафе. Странно, нали? Сигурно сме единствените двама души на този свят, които не подпомагат финансово „Старбъкс“.

— Той седна на стола срещу нея и развинти капачката на писалката си.

— Ти каза, че първо ще направим списък на враговете ми? Какво следва? — попита тя.

— Бих искал да знам кои твои приятели се държат прекалено внимателно с теб. Но най-важното е от колко време живееш в Холи Оукс?

— Почти от една година.

— Преместила си се там, за да бъдеш по-близо до брат си и скоро се каниш да отвориш заведение, нали така?

— Да. Купих една западнала сграда на градския площад и в момента й правим основен ремонт.

— Какво по-точно представлява това заведение?

— Всички го наричат Ъгловата дрогерия. Такова е било преди години. Но сега това ще бъде място, където момчетата от колежа ще могат да отсядат. Надявам се и семействата от града да водят децата си на сладолед. Ще има хубав мраморен бар за напитки, закуски и джубокс.

— Както е било през петдесетте и шестдесетте ли?

— Нещо такова — съгласи се тя. — Свършила съм много работа за разни мъжки студентски организации и женски университетски, клубове. Правила съм емблеми и шаблони за фланелките им и смятам да работя още в тази област. Над бара има таванско помещение с чудесни прозорци и много светлина. Тъкмо там ще бъде моята работилница. Сградата не е голяма, но отпред е с веранда и през топлите месеци смятам да сложа там маси и столове.

— Сигурно ще спечелиш много пари, като продаваш сладолед и трикотажни фланелки. Но предполагам, че с това имущество под попечителство няма защо да се притесняваш за финансите си.

Тя нито се съгласи, нито отхвърли предположението му. Просто добави:

— Освен това върша дизайнерска работа и за някои местни фирми, а и тази есен ще преподавам в един курс.

— Знам, че си учила изкуство в Париж — каза той. — Рисуваш, нали?

— Да — каза тя. — Това ми е хоби.

— Томи ми се оплака, че дори не му позволяваш да види някоя от картините ти.

— Когато стана по-добра, ще ти ги покажа.

— Има ли някой, който да не желае да отвориш това заведение?

— Стив Бренър би искал да види как се провалям, но не смятам, че би нападнал мен или брат ми, само за да ни накара да напуснем града. Веднъж дори ме покани на среща. Но всъщност е много досаден. Не обича да му се отказва.

— Предполагам, че не си ходила на среща с него?

— Не, не го харесвам. За него парите са всичко. Той е председател на Дружеството на прогреса в Холи Оукс. Честна дума, точно така наричат себе си, макар че членовете на дружеството са само двама. — След малко се сети и добави: — Стив Бренър е дилър на недвижими имоти.

— А кой е другият член на дружеството? — попита Ник и добави името на Бренър в списъка.

— Шериф Лойд Макгавърн.

— Та какво правят тези двамата за прогреса на Холи Оукс?

— Искат да купят всички сгради около площада за някакви предприемачи — отговори тя. — Стив е мозъкът на този проект, именно той се опитва да сглоби всичко. Дори някой собственик на имот да го продаде директно на предприемачите, Стив и шерифът ще получат комисиона. Уредил е нещата по този начин. Или поне така разправят.

— И за какво им трябват имотите на тези предприемачи?

— Искат да съборят красивите стари сгради и да построят жилищни блокове за разширението на колежа. Грамадни грозни апартаменти за семейни колежани.

— Не могат ли да ги вдигнат някъде другаде?

— Да, биха могли, но те планират да направят и супермаркет точно в покрайнините на града — обясни Лорен. — Ако се отърват от всички магазини около площада…

— Ще монополизират пазара…

— Точно така.

— А кои са предприемачите?

— „Грифън АД“ — отговори тя. — С тези хора никога ме съм се срещала. Седалището им е в Атланта. Стив е техният говорител. Те предлагат на собствениците много пари…

— И кой друг освен теб удържа положението?

— В града има много хора, които биха искали да видят тези сгради възстановени, а не съборени.

— Да, но колко от тях все още имат свои фирми около площада?

Тя въздъхна.

— Считано от миналия петък, четирима все още бяха на моя страна.

— А останалите се огънаха?

— Да.

— Искам да ми нарисуваш карта на мястото и да впишеш имената на всички собственици. Можеш да го направиш по-късно — добави той.

— Добре — съгласи се Лорен. — Това всъщност е площад с три страни, от четвъртата има малък парк. И един прекрасен стар фонтан. Най-малко на шейсет години е, но все още работи… Там има и подиум за изнасяне на концерти. През летните месеци местните музиканти се събират всяка събота вечер и свирят. Мястото наистина е очарователно, Ник.

Лорен притвори очи и взе да си припомня имената на онези, които бяха сключили договори с „Грифън“. Започна със собственика на железарския магазин, който едва си изкарваше хляба.

— Маргарет Стамп има малка хлебарница в централната сграда — обясни тя. — А Конрад Келог е собственик на градската аптека. Той е в блока точно срещу мен. Страшно важно е тези двамата да удържат положението, защото, ако един от тях продаде имота си, „Грифън“ може да събори техните сгради. А щом веднъж построи дори само един жилищен блок там, с площада е свършено.

— А какво ще стане, когато преместят Томи в друга епархия и той напусне Холи Оукс? Дали ти ще продадеш заведението си и ще го последваш?

— Не, ще остана, където съм. Обичам Холи Оукс. Там се чувствам удобно. Градът има богата история и хората не са безразлични един към друг.

— А аз не мога да си представя да живея в малко градче. Ще се побъркам.

— На мен страшно ми харесва — призна си чистосърдечно Лорен. — Чувствах се защитена, докато не се случи това. Вярвах, че в едно малко градче човек знае кои са враговете му. Предполагам, че съм грешала.

— Знам, че ти се пресели там, след като Томи се разболя толкова тежко.

— Той едва не умря.

— Но се възстанови. Ти си могла просто да си вземеш отпуск и да се върнеш пак на работа в онази галерия в Чикаго, когато Томи се оправи, но вместо това си напуснала. Защо така?

Тя погледна към чинията си и притеснено намести сребърните прибори на масата.

— Аз не изтичах при брат си. Избягах от една много неудобна ситуация. Това беше… нещо много лично.

— Лорен, предупредих те, че ще нарушавам спокойствието ти. Съжалявам, ако ти е неловко да говориш за лични неща, но въпреки това ще ти се наложи — рече Ник. — Не се притеснявай. Няма да кажа на брат ти.

— Аз не се притеснявам за това. Просто всичко беше толкова глупаво… — въздъхна тя, отново вдигайки поглед към Ник.

— Кое беше глупаво?

— Запознах се с този мъж в Чикаго. Всъщност работех за него. Известно време се срещахме и си помислих, че се влюбвам в него. Глупава история. Той се оказа…

Лорен се затрудняваше да намери точната дума за мъжа, който я бе предал.

— Гадина ли? — подсказа й Ник.

— Да, той определено беше истинска гадина.

Ник обърна нова страница в бележника си и я попита за името му.

— Джоъл Патерсън — отговори тя. — Беше началник на отдела.

— Какво всъщност се случи?

— Намерих го в леглото с друга жена, всъщност моя приятелка.

Ник леко се подсмихна, но Лорен възнегодува:

— Не е смешно! Поне по онова време.

— Извинявай, не бях много тактичен, нали? Коя беше тя?

— Просто една жена, която работеше за галерията. Връзката им не продължи дълго. Сега тя вече е с друг мъж.

— Кажи ми името й.

— И нея ли ще проверяваш?

— Непременно.

— Кристин Уинтърс.

Той я записа в бележника си, а след това погледна Лорен.

— Нека за минутка да се върнем на Патерсън.

— Не искам да говоря за него.

— Все още си наранена ли?

— Не — отговори тя. — Просто още се чувствам ужасно глупава. Знаеш ли, че той имаше наглостта да обвини мен?

Ник вдигна поглед от бележника си и я погледна учудено:

— Шегуваш ли се?

Удивеното му изражение я накара да се усмихне.

— Вярно е. Каза ми, че аз съм виновна, задето е отишъл да спи с Кристин. Защото мъжете имали своите нужди.

— Защото не си искала да се чукаш с него, така ли?

— Какъв странен начин на изразяване! Не, не исках да се чукам.

— Защо? Мислила си, че го обичаш. Защо не си легна с него?

— Да не би да го оправдаваш!

— Не, разбира се, тоя тип е нищожество. Просто съм любопитен. Нали спомена, че си го обичала…

— Не, казах само, че съм си помислила, че се влюбвам в него — поправи го тя, като разчупи кроасана и посегна с ножа към сладкото. — В случая бях много практична — обясни Лорен. — Двамата с Джоъл имахме еднакви интереси и си мислех, че имаме еднакви ценности. Е, сгреших.

— Все още не си отговорила на въпроса ми. Защо не спа с него?

— Ами чаках… — смънка Лорен.

— Какво?

— Малко магия. Във всеки случай някаква искрица. Трябва да я има… Нали?

— По дяволите, така е.

— Опитвах се, но не можах да си наложа да я почувствам…

— Лорен, искрицата или я има, или я няма. Не можеш да я произведеш.

Тя остави ножа в чинията си, отпусна ръце в скута си и се облегна назад.

— Не ми върви много с мъжете — въздъхна Лорен.

— Патерсън ли ти каза това? — Ник не я изчака да отговори. — Той наистина е успял да ти обърка главата. Какво друго ти каза добрият стар Джоъл, докато беше зает да те обвинява, че си го тласнала в прегръдките на друга жена?

Лорен усети, че Ник започва да се ядосва. Но фактът, че го правеше заради нея, я накара да се почувства добре.

— Каза, че сърцето ми е направено от лед.

— И ти повярва ли на тази глупост?

— Не, разбира се, че не — отвърна тя. — Но… Аз винаги съм била много сдържана. Може би съм малко студена.

— Не си — прошепна Ник. Изрече го толкова уверено, сякаш знаеше за нея нещо, което тя самата не знае. Лорен щеше да го помоли за обяснение, но разговорът им бе прекъснат от иззвъняване на телефона. Ник стана да се обади.

— Беше Ноа — каза той. — Самолетът на Пит току-що с кацнал. Да вървим.