Велимир Петров
Произшествие

Трансевропейската река, възпята като Тих бял Дунав се вълнува, плакнe мълчаливо и деликатно левия хълбок на спретнатия и съсредоточен в значимостта си град. Пълноводие и регулиран фраш от забързани нагоре и надолу, че и напреки и въпреки, по течението плавателни съдове. Някои се поклащат, вързани към понтонни пристани. Големи или малки, плавателните съдове от най-разна (така е формулирано) националност и водоизместимост са съобразени според изискванията на съответните нормативни бруторегистър тона. Зная го, щото и това така е написано. Много нещо е записано, подписано парафирано, прошнуровано и пронумеровано.

Не съвсем според съответните нормативи — обаче, екипажи-чистофайници делово обливат палуби и надстройки с нефтени и перилни препарати, чегъртат, бришат и зад тях вълничките къдрят красиво пенести цветни дантели, гарнирани с кухненски и след-кухненски субпродукти.

Прекалено свежо ранно утро е и слънцето закачливо трепти и блещука по обкичените от Развигора, като великденска елха — може и да има такава, с пластични екс-опаковки — дървета и храсти саморасляци по отвесния бряг. Коприва, зайчепишчета и пресен, още неидентифициран треволяк, напират между етикети за диетични и холестиролни благини; опаковки от тиквички с мляко и майонеза с шунка; шоколадови крави с и без троен лешник; шаренийки от вафли-трепачи и профилактични дъвки; енергийни напитки и кашу-машу; локуми, тунквани вафли и прочие сладости и солености. Тук-там срамежливо, та чак дискретно, надничат спринцовки и кондоми.

Археологически погледнато, културният пласт, на евентуални бъдещи разкопки, ще да е около десет сантиметра и като се попритъпче от вековете, може да мине за килим с весели ориенталски мотиви.

Актуална и без начало и край тема, при това щекотлива, е това Екологията, по-специално замърсяването на Дунава и бреговете му, но в конкретния случай ще разкажа нещо съвсем друго. За една, ако кажем — епидемия, няма да сбъркаме; чиито боле-стни прояви са подозртелност и шпиономания. Тази епидемия избухва периодично и без предупреждение, не се поддава на лекуване — сама си отзвучава когато тя си реши и никой не знае кога пак ще го нагази.

По тия именно въпроси обменяха мисли, коментирайки разнопосочно, вещи тесни и широки специалисти по крайдунавските проблеми. Двайсетина метра, според Бюлетин об уровни реки Дуная — доксан докуз сантиметър, по-нагоре, в смисъл към небесния свод, на високия бряг, в подножието на Интерхотела, на парапета опасващ крайбрежния булевард, по навик и традиция са се подпряли екземпляри от трите възрасти. Одумват пристаналата по нощите съмнителна моторна яхта с австрийски флаг — не в първа младост и нещо не съвсем както трябва стъкмена.

До тука, Драги Читателю, се опазвах да ползвам в текста си чуждици и им намирах, макар и скучни, дори неточни, заместители. Иде реч за моряшката терминология. Ако в момента моряците под нас, на брега, не бяха залисани да закусват с по двеста-триста грама мастика, водка или грозданка пред павилиончето и бяха надникнали какви ги редя, щяха да ме бухнат, дружески разбира се, по гърба, така, че да ми сецне дъхът — абе, наборе, какви чуждици, бе! Това си ни е на нас майчиния, моряшки език! Какво е това: …вързани към понтони… Корабите да не са говеда или кучета, че да са вързани. Те са шварто̀вани; шварто̀ват се със швартовѝ! Правилно е написано: стъкмена — под това се разбира всичките детайли как са подредени и скрепени — мачта, вантите дето я поддържат, целия такелаж — демек въжетата, разни утки, рими и прочие дреболии. Набитото око на истинския яхтсмен веднага ще отчете ако нещо не е както трябва. И това важи за целия свят, където има дълбока вода, кораби и моряци.

След тази малко суховата лекция по Корабно дяло, Драгият читател, смятам, е вече наясно, че повод за подозрения спрямо австрийската, по нощите пристанала яхта има. Тесните и широки специалисти веднага го откриха, постигнаха консенсус, подозрителността им качи необходимия висок градус, та ако се наложи да се намесят.

По талвега чипонос, плещест тласкач тромаво маневрира и сериозно разклаща акостиралите съдове. Австрийската яхта похотливо се мятка в усилията си да качи понтона, подхлъзва се, пропада, проскърцва и навярно разбълниква екипажа си, който се излюпва за сведение на зяпачите.

Това е двойка в добре поддържана напреднала младост, с разчешитен анцуг: той — с горнището и по маркови шорти провиснали под коленете, но с капитанска фуражка от престижен флот; тя — с долнището и пуловер плетен на две дебели куки. Навярно е парола! Такъв пуловер — в такова време!

Тандемът е с еднакви, някак фалшиво кротки, сякаш виновни усмивки и кецове. Хванати за леерите, зорко се оглеждат по всички посоки, като уж приклякват непохватно, наверно за заблуда — вижте ни, правим утринна гимнастика. Кого ще заблуждават — сто на сто пренасят дрога, валута или свежа моминска плът! Може и оръжие! Знаем ги ние австрийците: Манлихер, че и Рапид, отгоре на всичко…

Аха, поглеждат си часовниците — сигурно е време за явката… опп-палааа, носят ги в пакети, съвсем като пресована синтетична дрога; виждали сме го по филмите!

Двойката с патрава походка поема по бетонния ръб на дигата, към пасарела; някакви си двеста метра и стотина стъпала, като си почиват на всяка площадка; преодоляват ги цяла вечност — чак пък такова престараване, кого ментосват! Пасарелът и той дълъг — над пет реда жепелинии и шосе.

Вече са до одумващите ги три възрастови групи. Личи — имат проблеми с кръста, краката и най-вече с годините! Какво не правят парите — на тия години да се излагат на такива рискове; сигурно става въпрос за милиони.

Спират до контейнера за смет, гнусливо го отхлюпват, запушват нос и… се освобождават от пакетчетата с… боклука от яхтата.

Дълго трият ръце с антисептични кърпички и кимат вежливо:

— Гутен таг!

— Гутен таг…