Към текста

Метаданни

Данни

Оригинално заглавие
Клён ты мой опавший, клён заледенелый…, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,7 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2000–2009 г.)

Издание: Сергей Есенин. Стихотворения. Поеми. Издателство „Народна култура“, 1984

История

  1. — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)

Клен мой премръзнал, с шума оредяла,

що стоиш приведен под вихрушка бяла?

 

Мярна ли се някой? Стъпки ли се чуха?

Сякаш си в полето тръгнал за разтуха.

 

Бродиш като пийнал вардиянин в мрака

и в дълбока преспа хлътна с двата крака.

 

Ах, че ние с тебе сме едни и същи,

как подир гуляя да се върна в къщи.

 

Там върба съгледах, срещнах бор чудесен,

в снежната вихрушка пях им лятна песен.

 

И дори си мислих, че съм като клена,

но не гол, а с шума пролетно-зелена.

 

И съвсем нескромно, без да има нужда,

приласках брезата като жена чужда.

 

1925

Край
Читателите на „Клен мой премръзнал…“ са прочели и: