Оригинално заглавие
Отговорила роща золотая…, (Обществено достояние)
Превод от руски
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2000–2009 г.)

Издание: Сергей Есенин. Стихотворения. Поеми. Издателство „Народна култура“, 1984


Гората златна всичко изговори

на своя брезов радостен език

и жерави в печелните простори

за никого не жалят в този миг.

 

Кого да жалят? Странник е човека —

едва дошъл, напуска своя дом.

Луната ясна и конопът нека

за мъртвите мечтаят мълчешком.

 

Лети, лети на жеравите клина

и аз стоя сред къра опустял,

макар че веселата младост мина,

сега за нищо не изпитвам жал.

 

Не жаля за пропуснати години,

за прецъфтелия в душата цвят.

Горят, горят огнища на рябини,

но те не топлят, а навяват хлад.

 

Ще цъфнат пак рябиновите клони

и пак ще никне жълтата трева.

Както дървото тихо листи рони,

така аз роня горестни слова.

 

И като вятър в пустите простори,

ако ги пръсне времето за миг…

Кажи… гората всичко изговори

на своя брезов радостен език.

 

1924

Край