Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Не жалею, не зову, не плачу…, 1922 (Обществено достояние)
- Превод от руски
- Иван Николов, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,4 (× 10 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2000–2009 г.)
Издание: Сергей Есенин. Стихотворения. Поеми. Издателство „Народна култура“, 1984
История
- — Добавяне (сканиране и редакция: NomaD)
Аз не жаля, не зова, не плача,
всичко отминава като цвят.
В тлението златно ще прекрача
и нататък няма да съм млад.
Няма в досегашния си ритъм
хладното сърце да заиграй,
под басмата брезова да скитам
няма да ме тегли моя край.
Скитнически дух, ти все по-рядко
ще разпалваш моите уста.
О, предишна свежест, мое кратко
буйство на очите и кръвта!
С много от желанията скаран,
мигар те сънувах, мой живот?
Сякаш съм препускал в ранна заран
с розов кон под грейналия свод.
Всичко, всичко в тоя свят е тленно,
медни листи падат с тих звънтеж…
Но бъди навек благослонено,
дето ще разцъфнеш и умреш.
1922
Край