Уилям Фокнър
Чичо Уили (3)

III

Той боледува дълго. Заведоха го в Мемфис и разправяха, че щял да умре. Сега магазинът през цялото време си стоеше заключен и след няколко седмици нашата бейзболна дивизия се разпадна. Не ни беше само до топки и до бухалки. Не ни беше до това. Минавахме край магазина, поглеждахме огромния стар катинар на вратата и витрините, през които нищо не се виждаше, не успявахме дори да зърнем там ъгъла, в който лижехме сладолед и му разказвахме кой победил и кой играл добре, а той си седеше на стола, спиртничето гореше, морфинът вреше и бълбукаше, спринцовката чакаше в ръката му, а той ни гледаше с мигащите си приближени очи зад очилата, през които и зениците му дори не можехме да съгледаме за разлика от очите на повечето хора. Негрите и селяните, които обикновено пазаруваха при него, идваха, поглеждаха катинара и ни питаха как е той и кога ще се върне отново да отвори. Но дори след като магазинът отново се отвори, те не пожелаха да пазаруват при продавача, когото мисиз Меридю и пасторът Шулц поставиха на негово място. Сестрата на чичо Уили бе поръчала да не се тревожат за магазина и да го оставят затворен, защото оправи ли се чичо Уили, тя щяла да се грижи за него. Но мисиз Меридю не се съгласи — тя не само имала за цел да излекува чичо Уили, а щяла да му осигури и пълно възраждане, да го върне не само към истинската християнска вяра, но и към света на всекидневието, в който да има едно място, което да го чака, тъй щото да можел да изправи глава сред своите съграждани не само с чест, а и с гордост; казваше, че в началото единствената й надежда била така да го изцели, че да не трябва един ден да застане пред своя създател тялом и духом роб на морфина, но сега, понеже се оказало, че имал по-здрав организъм, отколкото можело да се повярва, тя искала той отново да заеме онова място в света, което му било дадено заедно с фамилното име далеч преди той да го опозори.

Така тя и пасторът Шулц намериха продавача. Бе пристигнал в Джеферсън преди около шест месеца. Носеше препоръчителни писма до църквата, но освен пастор Шулц и мисиз Меридю, никой нищо не знаеше за него. Те го направиха продавач в магазина на чичо Уили, друг никой не го познаваше. Но старите клиенти на чичо Уили не искаха да купуват от него. Ние също. Не че щяхме да му направим кой знае какъв алъш-вериш и освен това не се и надявахме да ни дава сладолед, па и да беше ни предложил, мисля, че нямаше да вземем. Защото не беше от чичо Уили; съвсем скоро и сладоледът стана друг, защото първото нещо, което новият продавач направи, след като изми витрината, бе да изгони стария Джоб, само че старият Джоб отказа да напусне. Въртеше се из магазина, мърмореше си нещо, продавачът го гонеше от предната врата, а старият Джоб заобикаляше и влизаше през задната и видеше ли го отново, продавачът почваше да псува шепнешката, така псуваше стария Джоб, че кой знае как е получил тия писма до църквата. Най-сетне отиде, подписа клетвена декларация и полицаят каза на стария Джоб да стои по-далеч от магазина. Тогава старият Джоб се премести на отсрещната страна на улицата. По цял ден седеше на тротоара и наблюдаваше оттам вратата, а мернеше ли му се новият продавач, развикваше се:

— Ще им кажа аз на тях! Ще видят те!

Ето защо дори ние престанахме да минаваме край магазина. Още от ъгъла свивахме на другата страна, да не гледаме чистата витрина и новата търговия, която продавачът завъртя в града — сега му бе потръгнало, — и само поспирахме при стария Джоб, колкото да го питаме за чичо Уили, макар да бяхме вече научили вестите, които всеки ден идваха от Мемфис, и да знаехме, че старият Джоб няма как да ги знае, защото не би могъл да ги приеме дори ако някой му обадеше какво става, тъй като той изобщо не можа да повярва, че чичо Уили е болен; вярваше само, че мисиз Меридю го е отвлякла някъде насила и някъде го държи на легло, а той не може да стане и да се върне у дома; старият Джоб седеше на тротоара, примигваше към нас с малките си насълзени и зачервени очи като чичо Уили и казваше:

— Ще им кажа аз на тях! Държат го там някъде, а тоя си е развързал пояса и си прави каквото си иска с магазина на господаря Хоук Крисчън! Ще им кажа аз на тях!