Уилям Фокнър
Победа в планината (6)

VI

В преддверието беше тъмно и студено, черният студ на планинския април хлуеше от пода и обгръщаше босите й нозе и тялото под единствената груба дреха.

— Отрязал си хастара на наметалото, за да може негърът да си завие краката — издума тя. — Направил го за един негър! — Вратата зад нея се отвори. В светлината на лампата се изправи мъжка фигура и вратата се затвори зад гърба му. — Кой е? — попита тя. — Вач или татко? — Тогава нещо изплющя и я удари по гърба. Беше кожен ремък. — Ох, уплаших се, че е Вач — рече тя. Ударът се повтори.

— Марш в леглото! — каза баща й.

— Мене можеш да биеш, но него не можеш.

Последва нов удар: плътен, мек и равен звук, който през единствената груба дреха от чувал достигна голата й плът.