Галина Златина
Тревога

Среднощ даже вятър не духа,

а спи, сгушен нейде в клонака.

Видя само старият Бухал

прозорче да свети сред мрака.

 

Умислил се, малкият Ежко

из стаята крачи объркан,

въздиша дълбоко и тежко

и с лапка нослето си търка.

 

— Какво се а случило, Ежко?

Кажи ми. Съвет ще ти дам.

— Ох, Бухале, тъй ми е тежко,

че ни една буква не знам.

 

До днес и без надписи знаех

къде си е моето жилище.

Но как ще открия коя е

табелката с надпис „Училище“?

 

— Ти утре си в първи клас? Никак

не се притеснявай, момче!

Отрано натам ще те вика

едно сладкогласо звънче.