Румен Ченков
Обичаш ли ме?

На Нел

„Наистина ли ме обичаш?“ — питаш ти.

„Обичам те до болка!“ — ти отвръщам

и виждам как в очите ти блести

искрица, и в усмивка се превръща.

 

Звучим като в изтъркан водевил,

но как е хубаво да кажеш „Аз обичам!“.

И щастието, в другия открил,

да разбереш, че също си обичан.

 

„Наистина ли ме обичаш?“ — питаш ти.

„Обичам те до болка!“ — ти отвръщам.

Светът на тези думи се крепи —

познати и изтъркани, все същите.

17.07.2007 г.

Русе