Румен Ченков
Преродени

Да не броим нанесените рани.

Какво ще видим, гледайки назад?

Душите си с горчилка ли ще храним?

Да, минахме през свой си, малък ад,

 

но ние сме обмислили цената,

ний знаехме, че огън ще гори.

И въпреки това, ти бе жената,

която може да ме претвори.

 

А аз — мъжът, способен да измие

лицето ти от всеки грозен слух,

да ти покаже дивата магия,

която като песен в теб дочух.

 

Аз бях мъжът, готов да те открива

отново и отново, всеки път,

да ти показва колко си красива

и страст да пали в нежната ти плът.

 

Родени сме ведно да остареем

и ти го знаеш. Зная го и аз.

Нека да престанем да живеем

с това, което вече е зад нас.

 

Да не броим зарасналите рани —

по-мъдри ни направиха, добри.

Оръжията вече са прибрани

и онзи огън адски не гори.

 

21.6.2006 г.