Румен Ченков
Завръщане

Сънувах бащината къща

във полусенки, в полумрак

(в съня си само се завръщам…

и съм немирния хлапак,

 

със сабя — дървена — на кръста,

през рамо с лък от върбов клон.

Геройски си разглеждам пръста,

одраскан на един пирон).

 

Сънувах татко ми на двора,

но побелял и остарял —

до люляка, сменил стобора,

красив, уханно разцъфтял —

 

да храни гълъби с трошици.

От шепите му те кълват,

а мъничките им очици

доволно, радостно блестят.

 

В съня си само се завръщам

във онзи свят далечен, мил,

където люляк ме прегръща,

където винаги съм бил.

21.04.2007 г.

Добрич