Румен Ченков
Животомани

Животът си върви в познати рамки:

разсъмване, досада, после мрак,

но вкопчени като удавници за сламки

във стремето му — жизнени сме пак.

 

И жадно черната горчилка пием.

Прилича на изстинало кафе,

на смъртоносна дяволска яхния,

наричана за кратко „битие“.

 

Нижат се дните, еднакви и празни,

настръхнали, сиви и зли.

Нерви опъваме; всичко ни дразни,

но пак сме с Живота на „ти“.

 

Черпим от него своята доза —

като мехлем е за рани.

Всички сме болни с една диагноза —

обречени на смърт животомани…

 

1998 г.

Добрич