Румен Ченков
Краят на моето бъдеще

Някой ден на шега ще си тръгна оттук,

пременен в елегантен костюм,

със букет хризантеми във изстинат юмрук

и за този свят — с нещо на ум.

 

Ще затворят капака и мократа пръст

своя туш ще затрака зловещо.

Ще поставят над гроба ми паметен кръст,

просълзен, аз ще гледам отсреща,

 

за да чуя надгробното слово за мен —

Боже, как над това ще се смея!

А, покрусен, щом тръгне и последния „фен“,

с птица някоя аз ще се слея.

1997 г.

Добрич