Румен Ченков
Утеха

Животът си минава, а пък ние

все чакаме да стане поносим.

Горчилката му свикнали да пием —

и два такива можем да търпим.

 

Но няма два — живееш и умираш,

дори, прощавай, да живееш зле.

И за утеха — в края му, разбираш,

че адът страшен вече е зад теб.

1997 г.

Добрич