Йордан Стубел
Великденче

Великденче цвят люлее,

Зайо-байо му се смее

и му дума на закачка,

че е цвете за играчка.

— Сестро, кой те боядиса,

тъй червено те изписа?

Че кога джуджето свари,

та за присмех те нашари?

Пък отгоре цвят люлееш

и се гордо червенееш.

Не те бива, малко цвете,

ни за пролет, ни за лете…

 

А великденчето клето,

нажалено сред полето,

цвят към слънцето отвори

и на Зайо отговори:

— На Великден съм родено,

затова съм най-червено.

Затова ме тъй наричат

и децата ме обичат.