Найден Вълчев
Есенно слънце

Обичам есенното слънце

и меката му светлина.

Горите като в детски сън се

унасят в златна тишина

и светват сини минзухари

по всеки валог, жълт и сух,

и се надпреварят да повтарят:

— Кърпикожух, кърпикожух…

От клена катеричка прави

поклон с навирени уши

и в свойте лапички кафяви

кафяво лешниче държи.

А аз вървя. В полята голи

дими последната бразда,

стоят високите тополи

в ръце с напуснати гнезда

и само есенното слънце,

преди докрай да догори,

като във златен детски сън се

люлее в златните гори.