Асен Разцветников
Светулки

Нощта приспа навред човеците,

смири и зайците и меците,

и всички мънички души.

Прикотка тя дори звездичките,

покри им с облаци очичките

и ручеите заглуши.

Сноват сега едни светулките

и люшкат си в нощта качулките,

 

и святкат в сънения мрак,

и бдят със жълтите фенерчета —

запрени ли са всички зверчета,

завито ли е всичко пак.

 

Но щом далеч избий зорницата —

то всяка ще си свий свещицата,

ще спре под горските липи,

па ще си тури за възглавниче

издута пъпка от изтравниче

и ще въздъхне и заспи.