Атанас Далчев
Нищий духом

Ако не бях останал глух към

повелята на лябовта,

аз бих се сподобил в света

с блаженството на нищий духом.

 

Аз бих живеел като некой

незнаен весел обущар

и бих със песен на уста

ковал обущата на всеки.

 

И вечер бих се връщал морен

при своите деца, жена

и, вярвам, виждал бих в съня

на рая портите разтворени.

 

Не би сивеела тъй леко

тогава моята коса

от мъката и старостта

и от праха на библиотеките.

 

1926 г.