Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 5 гласа)

Информация

Източник
litclub.com

История

  1. — Добавяне

Вратите, пътните врати

        на старите прогнили къщи

вий ги познавате, нали,

        от толкоз минали години;

те с шум закрехнати назад,

        когато вечер се завръщате,

ви сторват път и сякаш казват:

        — Минете, моля господине!

 

Те имат странни гласове

        и в делник, и в неделя — всекога,

от сутрин чак до вечерта

        те пеят със уста раззината,

когато ги отваряте

        и ги затваряте полека:

о, тези гласове и песни,

        познати още от детинство!

 

Вратите, мокрени от дъжд,

        изгнили от вода и зима,

гризат ги червеи безброй

        и ги оглождват ветровете;

вратите с хиляди резби —

        цветя и знакове без име —

със гвоздеи, халки и скоби,

        с ръждата като кръв по тях.

 

А снощи с всичата си мощ

        развързаната буря в мрака

ги блъсна като стенолом

        и се разпериха вратите,

и цяла нощ до сутринта

        безспир се удряха и тракаха

като криле на черна птица,

        ранена смъртно в мрачините.

 

Вратите, вашите врати

        напразно вие ги заключвате.

Вий няма никога, уви,

        да бъдете зад тях спокойни.

Когато вслушва се нощта

        и вият сепнатите кучета,

не могат те да ви запазят

        от Нея — вечната разбойница.

 

1925 г.

Край
Читателите на „Вратите“ са прочели и: