Към текста

Метаданни

Данни

Серия
StarCraft (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Liberty’s Crusade, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 55 гласа)

Информация

Източник: http://sfbg.us

История

  1. — Добавяне на анотация
  2. — Добавяне

ГЛАВА 7
СДЕЛКИ

Арктур Менгск. Това е име, синоним на думите терор, предателство и насилие. Живият пример, че целта оправдава средствата. Касапинът на Конфедерацията на човечеството. Героят на унищожения свят Корал IV. Кралят на вселената. Дивият варварин, който никога не позволява нещо или някой да му се пречка на пътя.

При все това, той е също и чаровен, образован и интелигентен. Когато си в неговото присъствие, ти изпитваш усещането, че той наистина те слуша, че мнението ти има значение, че ти си някоя важна личност, като се съгласиш с него.

Изумително. Често съм се чудил дали хора като Менгск не си ходят със собствени мехурчета от изопачена реалност и всички, които попаднат в тях, биват моментално пренесени в друго измерение, където ужасните неща, които той говори и върши, внезапно придобиват смисъл.

Поне такъв е ефекта, който той винаги има върху мен.

 

Манифестът на Либърти.

Блестящата фигура замлъкна за миг, след което каза:

— Има ли някакъв проблем с нашата връзка, лейтенант?

Кериган отвърна:

— Ние ви чуваме отлично, сър.

— Вие чувате ли ме, господин Либърти? — попита Арктур.

— Чувам ви — отвърна Майк. — Просто не знам дали да вярвам на ушите си. Вие сте най-мразения човек в Конфедерацията.

Арктур Менгск се изхили и скръсти ръце върху широкия си, плосък корем.

— Правите ми чест, но трябва да ви отговоря, че аз съм най-мразения човек само сред елита на Конфедерацията. Само сред онази върхушка, която си е поставила за цел в живота да държи всички други в подчинение. Тези, които предпочитат да мислят различно, биват прогонвани. Аз преживях това пропъждане и затова съм заплаха за тях.

Думите на Менгск се разляха върху Майкъл Либърти като топъл мед. Поведението и гласът на мъжа викаха с цяло гърло „политик“. Това беше същество, което щеше да се чувства в свои води сред градската управа на Тарсонис или при интимните разговори в убежищата от обществото на старите Фамилии на Конфедерацията.

— Познавам много репортери, които биха желали да разговарят с вас — каза Майк.

— И вие сте в това число, надявам се. Аз съм почитател на работата ви от дълги години насам. Трябва да призная, че изпитах изненада, когато видях прославеното ви име под някакъв обикновен военен репортаж.

Майк сви рамене.

— Имаше смекчаващи вината обстоятелства.

— Разбира се — отвърна Менгск и нова усмивка се появи под гъстия му, прошарен мустак. — И също така, страхувам се, че моят собствен скитнически начин на живот не позволяваше да бъде уредено подходящо интервю. Малцината, които преодоляха това препятствие, бяха бързо очистени от Конфедерацията. Смятам, че разбирате какво имам предвид.

Майк си спомни за Рурк, загинал с репортерските документи на Либърти, и за хората на Рейнър, заключени в орбита, и за бежанците, очакващи спускателните кораби, които май никога нямаше да дойдат. Той кимна.

— Знам, че моята репутация ме предхожда, Майкъл. — Менгск се спря внезапно. — Може ли да ти говоря на ти?

— Ако предпочитате.

Още една полу-прикрита усмивка.

— А трябва да ти кажа, че твоята репутация е напълно заслужена. Аз съм, в очите на Конфедерацията, терорист, агент на хаоса срещу стария ред. Мой баща беше Ангъс Менгск, който пръв поведе хората от Корал IV на бунт срещу Конфедерацията.

— За което плати с унищожението на цялата планета.

Арктур Менгск помръкна.

— Да, и аз нося техните духове у себе си през всеки ден на моя живот. Те бяха обявени за бунтовници и революционери от Конфедерацията, но както вие добре знаете, победителите получават лукса да напишат историята.

Менгск направи кратка пауза, но Майк не се включи, нито за да се съгласи, нито за да се възпротиви. Най-накрая, Менгск каза:

— Аз не се извинявам за действията на „Синовете на Корал“. По ръцете ми има кръв заради моите дела, но все още съм далеч от 35-те милиона живота, които Конфедерацията отне на Корал IV.

— Това число ли е целта ви? — попита Майк, търсейки ахилесовата пета на политика.

Той очакваше изблик на гняв или бързо опровергаване. Вместо това, Менгск нададе кратък кикот.

— Не. Аз не мога и да се надявам да се надпреварвам с безмилостната бюрокрация на Конфедерацията на човечеството. Те развяват знамената на старата Земя, но никое древно правителство не би търпяло нечовечността, която Конфедерацията приема за нормален бизнес. А на онези, които вдигат тревога, или им запушват устата с насилие, или ги правят съучастници, обгръщайки ги в комфорт.

— Това сигурно сме ние от пресата — заяви Майк, мислейки си за главозамайващия офис на Ханди Андерсън.

Арктур Менгск сви рамене.

— Описанието може да ви пасва доста точно, но няма да задълбавам в темата. Знам, че що се отнася до теб, ти си рядък индивид, който не се е отклонил от непрестанното търсене на истината.

— Значи всичко това — махна Майк към апаратурата и Кериган, — е просто за да уредим възможност за интервю?

Отново се разнесе лекия смях.

— По-късно ще има време за интервюта, но за момента съществуват по-неотложни проблеми. Наясно сте със ситуацията на бежанците в земеделските райони, нали?

Майк кимна.

— Посетих няколко лагера. Опразнили са градовете и сега хората чакат в пустошта да дойдат спускателните кораби.

— А какво би казал, ако ти съобщя, че няма да има никакви такива кораби?

Майк примигна, внезапно осъзнал, че Кериган го наблюдаваше.

— Трудно ще ми бъде да го повярвам. Те може и да позакъснеят, но едва ли ще изоставят населението тук.

— Страхувам се, че казах истината — въздъхна Менгск. На Майк му се прищя да притежаваше някаква телепатия за дълги разстояния, за да успееше да се разрови под възпитаното външно покривало на мъжа. — Нищо такова не пътува към вас. Полковник Дюк беше много зает през последните няколко дни с изкореняването на военните структури на Конфедерацията от планетата, за да се подготви за отстъпление при първата поява на Протоси или при превъзхождащ успех на Зергите.

— А вие какво знаете за Протосите и Зергите? — попита остро Майк.

— Повече, отколкото бих желал да споделя — отвърна Менгск с мрачна усмивка. — Достатъчно е да кажа, че това са древни раси, които се мразят взаимно. Освен това, те почти или въобще не харесват нас, хората. В това отношение, те са досущ като Конфедерацията.

— Виждал съм и Зергите, и Протосите в действие — заяви Майк. — Не мога да повярвам, че те приличат в някакво отношение на човеците.

— Въпреки че Конфедерацията планира да изостави населението на Мар Сара? И ще позволи на Зергите да ги прегазят по земя, а на Протосите да ги изпарят от космоса? За бюрократите на Тарсонис, тази система е просто един гигантски лабораторен съд, в който те могат да наблюдават дуела между тези извънземни раси и да планират как да спасят собствените си кожи. Можеш ли ти, като човек, да останеш настрана и да наблюдаваш всичко това?

Майк се замисли за смъртоносните лъчисти дъги по повърхността на Чау Сара.

— Вие имате решение — заяви той, превръщайки думите в твърдение, а не въпрос. — И това решение по някакъв начин включва и мен.

— Аз съм човек с огромни, но не неизчерпаеми възможности — каза Арктур Менгск, придобил внезапно енергията на надигаща се буря. — Мои собствени кораби пътуват към планетата, за да отведа колкото се може повече хора от тази система. Кериган определи местоположението на повечето от лагерите и разпръсна достатъчно анти-конфедерационни идеи, за да бъдем посрещнати като герои. Но аз имам нужда от едно приятелско лице, което да ги увери, че наистина идваме в мир.

— И тук се включвам аз.

— Тук се включваш ти — повтори Менгск. — Твоята репутация също те предхожда.

Майк обмисли въпроса, наясно с присъствието и на Протосите в космоса, и на Зергите на земята.

— Няма да разпространявам пропаганда в твоя полза — отвърна най-накрая той.

— Аз не те моля за такова нещо — каза Менгск, разпервайки широко ръце. Приветствайки го с добре дошъл.

— И ще пиша точно това, което виждам.

— Което е повече от това, което ти позволява Конфедерацията в момента, под ограниченията на военните. Не бих очаквал нищо по-малко от репортер от твоя калибър.

Последва нова пауза. Менгск я прекрати с думите:

— Ако има нещо, което мога да направя, за да ти помогна оттук нататък…

Майк си спомни за хората на Рейнър.

— Имам едни… другари… арестувани от Конфедерацията.

Менгск повдигна вежда към Кериган. Тя отвърна:

— Местна милиция и представители на закона, сър. Те бяха заловени и отведени на един затворнически кораб. Мога да открия местоположението му.

— Хм, не си падаш по дребните услуги, а, Майкъл? — Менгск потърка брадичката си, но дори през връзката, Майк знаеше, че мъжът вече бе взел решение. — Добре, обаче и ти ще трябва да помогнеш за това. Но първо…

— Знам — отвърна Майк със свиване на рамене. — Трябва да напиша проклетото ти официално изявление.

— Именно — потвърди Менгск, а очите му проблясваха. — Ако сме се договорили, ще оставя лейтенант Кериган да се погрижи за подробностите.

И с тези думи, обвитата в светлина фигура се изпари.

Майк въздъхна дълбоко.

— Продължаваш ли да четеш мислите ми? — попита най-накрая той.

— Трудно ми е да не го правя — отвърна равно Кериган.

— Тогава знаеш, че му нямам доверие.

— Знам — отговори лейтенантът на Менгск. — Но му вярваш, че той ще изпълни своята част от сделката. Хайде, да започваме.

* * *

Затворническият кораб „Меримак“ представляваше стара реликва, боен крайцер от клас „Левиатан“, от който бяха махнали всичко използваемо, с изключение на животоподдържащите системи, но дори те работеха както им скимнеше и не можеше да се разчита на тях. Бяха разкачили дори двигателя му, след като беше излязъл в пространството, и го бяха избутали до установеното му положение, високо над северния полюс на Мар Сара. Трюмовете му бяха пълни с невъоръжени мъже, затворници, арестувани по различни причини и смятани за твърде опасни, за да бъдат оставени на планетата. Тук горе присъстваше голяма част от домораслата милиция, заедно с шерифите и немалко от откровените местни лидери.

Това, което не знаеха сбраните затворници, натъпкани зад заключените прегради, бе, че ги надзираваше екипаж от призраци, едва частица от нормалния състав за подобен грамаден затвор. Повечето от важните висши офицери вече го бяха напуснали, а от големите кораби, които бяха посетили Мар Сара през последните няколко дена, в орбита бе останал само „Норад II“.

Капитан Елиас Тадбъри, действащият главен офицер на борда на „Меримак“, изръмжа, докато се взираше в мониторите, показващи пръстена от докове. Последната совалка закъсняваше поне с час, и ако слуховете по радиото бяха верни, Протосите с техните оръжия от мълнии щяха да се появят всеки момент.

А капитан Тадбъри не бе оцелял достатъчно дълго, за да командва затворнически кораб, излагайки се на опасности от какъвто и да е вид. Сега, докато совалката се носеше към дока, той се поклащаше неспокойно от крак на крак. Зад него, свързочният офицер прослушваше честотите.

Колкото по-бързо пристигнеше совалката, мислеше си Тадбъри, толкова по-бързо можеха да се махнат от тук той и малцината негови изостанали войници, зарязвайки затворниците на тяхната съдба.

Говорителят над главата му изпука.

— Затворническа со… мер пет-четири… иска разре… шение… за кацане. Парола… — Останалото се изгуби сред статичния шум.

Свързочният офицер почукна слушалките си и каза:

— Повторете предаването, пет-четири-шест-седем. Още веднъж, повторете предаването.

Говорителят продължи да пука и искри.

— …ническа совалка… шест-седем. Иска разрешение… цане. Парола… — Още статичен шум.

— Повторете, пет-четири-шест-седем — каза офицерът. Тадбъри едва не експлодираше от напрежение, но гласът на свързочника беше мек и механичен. — Моля, повторете.

— Смущен… — достигна отговорът. — Ще се… оттеглим и ще опи… ак по-късно.

— Не, няма — заяви Тадбъри, посегна над своя офицер и натисна един превключвател. — Совалка пет-четири-шест-седем, имате разрешение за кацане. Домъкнете си задниците тук и ни разкарайте от тая черупка!

Хидравликите изсъскаха, когато двата кораба се скачиха, а в това време, свързочният офицер излагаше нарушението на стандартния протокол.

— Това е нестандартна ситуация, синко — отвърна Тадбъри, който вече бе преполовил разстоянието до дока. Военната му торба вече бе приготвена и се люлееше на гърба му. — Грабвай си партакешите и кажи на другите. Махаме се от тази развалина!

Люкът се отвори и капитан Тадбъри внезапно се озова пред огромното дуло на един гранатомет. В другият му край, където бе спусъка, стоеше мършав мъж с конска опашка, който приличаше на някого, когото Тадбъри бе виждал по ЮНН.

— Бум — каза Майкъл Либърти.

* * *

Отне им само десет минути да сломят съпротивата на останалата част от екипажа, повечето от които бяха въоръжени единствено със своите торби и огромното желание да се махнат, и още двадесет, за да ги убедят да закачат наново пространствените двигатели и изведат бавно Меримак от орбитата на планетата. Рейнър и хората му се качиха в совалката заедно с Либърти.

— Трябва да призная — заяви бившият шериф, — че когато ти казах да направиш нещо, не съм и очаквал това.

Майк Либърти се изчерви.

— Да кажем, че съм сключил сделка с дявола и тя сработи в наша полза.

Сякаш по даден знак, широкото лице на Менгск изпълни екрана на совалката.

— Поздравления, Майкъл. Трябва да отбележа успеха и в другите наши начинания. Бяхме посрещнати с отворени обятия от жителите на Мар Сара и дори в този момент, нашите кораби евакуират бежанците. Научих, че и самият полковник Дюк е изпитал нежелание да открие огън по невинните хора и този обрат на събитията ужасно го е разгневил.

Рейнър се наведе към монитора.

— Менгск? Аз съм Джим Рейнър. Просто исках да ви благодаря, че помогнахте за измъкването ни от този затвор.

— А, шериф Рейнър. Майкъл явно има високо мнение за вас и вашите мъже. Чудех се дали ще пожелаете да ми помогнете за един малък проблем. — Усмивката на Менгск изпълни екрана.

— Я, почакайте, Менгск — каза Майк. — Ние сключихме сделка и всеки от нас изпълни своята част.

— И с тази сделка е приключено, Майкъл — продължи водачът на терористите, който бе спасил населението на една цяла планета. — Но сега бих искал да предложа подобно споразумение на бившия шериф и неговите хора. Нещо, което, надявам се, ще се окаже ползотворно за целия наш народ.