Стела Колева
Обичам те

Като пред странно божество

стоя пред теб изправена, трептяща

Шептяща нещо, май че за любов

със остарели и банални фрази…

 

А ти си нов, различен, пълен с плам,

и аз изгарям в твоята прегръдка,

в блестящия олтар на твоя храм —

тогава да си жертва тъй е сладко.

 

А някъде далеч искрят поля

на чужди храмове с по-бляскави олтари…

Но аз нехая, „Любя те“ — шептя

пред твоя образ в щастие изгарям…