Хедър Греъм
Предателката (19)

19

Към главните зали на къщата водеше малък вход със стълбище от изкуствен мрамор. Музикантите бяха настанени отдясно, в салона зад столовата. Мебелите бяха изнесени заради танците и къщата преливаше от народ. Дамите може и да страдаха заради военната оскъдица, но не и тук: повечето носеха шикозни вечерни тоалети. Много от тях в черно.

Когато влезе в салона заедно с Варина, Риса веднага усети любопитни погледи върху себе си. Беше благодарна за това, че придружава първата дама. Никой не би посмял да я заговори в нейно присъствие, макар че по лицата на някои гости се четеше недоумение: коя ли е тази жена?, докато други със сигурност знаеха. Естествено, когато Варина започна да я представя на хората, мълвата плъзна из залата. Риса чу шепота и клюките около себе си.

Но това беше домът на Варина. Ето защо всички запазиха благоприличие. Всеки път домакинята я представяше като „Мисис Макензи, съпругата на нашия безстрашен герой“ и показваше Джейми, сякаш бе нейно дете. За да придаде официалност на присъствието на Риса, Варина я заведе при самия президент. Висок и измършавял, с изпито лице и уморени очи, Джеферсън Дейвис беше много по-различен, отколкото Риса си го спомняше. Позна я след няколко секунди задълбочен размисъл.

— О! — извика Джеферсън и взе ръцете й в своите. — Скъпа Варина, видя ли колко е пораснала? Е, как е старият негодник, баща ти? Липсва ми, и още как. Съжалявам, че се бие на противниковата страна, но е роден янки, и няма друг избор. Произхожда от стар ирландски род от Ню Йорк и едва ли някой може да промени този факт. Сигурно още бълва огън и жупел, задето си се омъжила за бунтовник, миличка.

— Е, няма съмнение, че би предпочел съпругът ми да е янки, мистър.

— Но, предполагам, е горд с внука си!

— Той е великолепен, нали? — обади се Варина.

Докато разговаряха, от тълпата се отдели един офицер и се приближи до президента. Варина застана между тях и любезно се обърна към непознатия.

— Тази вечер ни гостува дъщерята на наш стар приятел и съпруга на един истински герой на Конфедерацията. Ще извините съпруга ми за малко, докато потанцува с нея, нали, генерале? — попита тя. — Мога да се закълна, че оркестърът засвири валс.

Изумена, Риса се озова в ръцете на непохватния, облечен в черен фрак, президент. Усмихна му се.

— Много мило от страна на жена ви. Сега гостите ще се отнасят добре с мен, нали?

Президентът се ухили и тя разбра, че има чувство за хумор, макар политическите му врагове да го отричаха.

— Варина е най-скъпоценното нещо в живота ми. Тя неслучайно се държа мило с теб. Всеизвестен факт е, че генералът и аз се сражаваме при всеки удобен случай. Съпругата ми се постара да те увери, че тази вечер забравяме за споровете и недоразуменията.

Докато танцуваше с президента, Риса отново зърна Джером. Той все още беше в компанията на чаровната брюнетка, но сега гледаше към нея. Стоеше като попарен. Когато улови погледа му, тръпки я побиха.

Джером не прекрати танца. Продължи да я гледа, и Риса видя синия огън, който се разгоря бавно, но сигурно в очите му. Когато валсът свърши, Дейвис й се поклони. Ненадейно зад гърба му изникна Джером.

— Мистър, не съм и подозирал, че познавате съпругата ми.

— Още от съвсем малка, капитане. Много хора забравят времето, което прекарах във Вашингтон, и болката, която преживях при раздялата с близките си там. Е, добре, връщам ви дамата, мистър. Ако имате късмет, предполагам, че след малко съпругата ми ще ви върне и сина. Макар да се радваме на собствени деца, Варина винаги иска да е заобиколена от малчугани.

— Благодаря — отвърна Джером.

— Не, капитане. Аз ви благодаря. Мъже като вас доказаха, че може да се направи и невъзможното. А сега, ако ме извините…

Той се отдалечи и моментално бе заобиколен от гости. Риса почувства, че страните й порозовяват под погледа на Джером, но спокойно вдигна очи към него.

— Какво правиш тук?

— Ти ме доведе, не помниш ли?

— Не, не съм те довеждал.

— Доведе ме в Ричмънд, а аз мразя да пропускам балове — отвърна тя с нежен глас.

— Е, ще се наложи да пропуснеш този — мрачно промърмори Джером, слагайки ръка върху нейната. — Накрая ще предизвикаш краха на цялата Конфедерация!

— Иска ми се да притежавах тази сила! — рече тя тихо, но в гласа й се усещаше напрежение. — Де да можех да спра кръвопролитията! — добави пламенно.

Джером държеше да я изведе оттук. В това беше сигурна. Но преди да успее да продължи, около тях се струпаха няколко души, които им носеха шампанско. Те поздравиха Джером с нескрито одобрение.

— Заповядайте, капитане! За вас също, мисис Макензи!

Джером представи Риса на войниците, които ги бяха наобиколили. Дойдоха още хора — първо мъжете, после и жените. Риса не знаеше какво си мислят. Отвръщаше им любезно и мило. Призна, че е янки, но съпругът й е от Юга. Сподели с тях, че скоро ще пътуват натам. Беше много забавно. Един млад тъмнокос лейтенант се усмихна:

— Чудехме се кога ще пристигнете, нали приемът е в чест на завръщането на вашия съпруг в Конфедерацията. С нетърпение очакваме да се върне на своя кораб, и отново да ни снабдява със стоки.

Риса погледна учудено към Джером, отмятайки кичур червена коса. Значи балът е в негова чест. А той не й беше казал и явно нямаше намерение да я доведе със себе си.

Музикантите засвириха отново и лейтенантът поиска разрешението на Джером да танцува с нея. Джером се поклони с насмешка. Риса опита да откаже — спомена, че трябва да нахрани сина си, но тутакси й съобщиха, че Джейми е отведен на горния етаж в детската стая на семейство Дейвис, където са се погрижили за него. Започнаха да танцуват. Риса усети, че не спира да се носи по дансинга, завъртайки се отново, и отново. Изгуби Джером от поглед, съзираше го само за миг, и после той отново изчезваше. Всеки път обаче разговаряше с различни жени от Ричмънд.

Сред тях беше и привлекателната брюнетка, която гледаше към Риса с фамилиарна усмивка. Риса се изкуши от мисълта да спре музиката и да издере очите на тази жена. Естествено никога не би се държала толкова безобразно. Нямаше намерение да излага жените янки. Стоеше в центъра на салона и чакаше един майор на средна възраст да й донесе чаша пунш.

— Мисис Макензи!

Обърна се. Насреща й бе застанала брюнетката с царствено протегната ръка.

— Да, здравейте — промърмори Риса и също й подаде ръка.

— Толкова много съм слушала за вас, но не очаквах, че ще се запознаем тази вечер. Джером ми каза, че няма да присъствате.

— Ами, бях уморена — смутолеви Риса. — Той смяташе, че искам да си почина, но не можах да устоя и дойдох. Извинете, но вие знаете името ми, а аз не знам вашето.

— О, скъпа! Мен всички тук ме знаят. Всъщност вие сте неизвестната — рече брюнетката и примигна невинно, сякаш в думите й нямаше и капка злоба.

Риса се усмихна.

— Наистина ли? Вие сте…

— Жанин Томпсън. Баща ми е Пиърс Томпсън. Той е изключително важна личност на политическата арена в щата. Така беше и преди войната. Изнасяше най-качествения памук в целия щат.

Жанин Томпсън. Жената, за която вестниците намекваха, че възнамерява да се омъжи за Джером. Бившата му годеница? Той никога не си направи труда да й обясни.

Риса се почувства зле. Жанин беше много хубава — с тъмна коса и снежнобяла кожа. Бъбреше оживено, но от цялата й същност лъхаше някаква скрита горчивина, от която я достраша.

Риса реши твърдо да не показва ревността си.

— Поздравявам ви — каза тя равнодушно.

Жанин повдигна учудено красивите си вежди.

— О, не, вие заслужавате поздравления. За сватбата. И за детето, разбира се.

— Благодаря.

— Признавам, представях си, че мога да бъда на ваше място, но после… на колко месеца е детето? Къде отпразнувахте сватбата?

Риса повдигна вежди на свой ред.

— Мис Томпсън, колко нагло!

Жанин Томпсън се усмихна и се приведе към нея.

— Истината невинаги е приятна, нали? Обществото съди строго. Надявам се, детето ви да не преживее вашия позор.

— Как смеете да говорите така за детето ми…

Жанин я прекъсна грубо.

— Вие очевидно не знаете какво е да загубиш някого… всички, един по един. Ставаме невъздържани и не се страхуваме да говорим истината. Вие злоупотребихте с нашия герой, а аз бих могла да съм щастлива с него. Никога не бих го предала. Бих дала живота си за него. Сега съжалявам, че не играх по вашите правила и не заченах като вас.

Риса реши да сдържи гнева си, каквото и да й каже Жанин. В гласа на брюнетката имаше острота, граничеща с дълбоко непоносимо разочарование. Умираше от желание да я зашлеви, но едновременно с това й се щеше да избухне в сълзи и да избяга от тази къща. Трябваше да си внуши, че Жанин е нещастна и затова се нахвърли отгоре й, вземайки я за свой враг.

— Мис Томпсън, не съжалявам, че съм родила дете. Аз го обожавам. Моля да ме извините…

— Не мога да ви извиня. Щях да бъда с него всяка нощ. Джером е изключителен мъж Какво прекрасно тяло има само. Уникален е до… чак до малкото рождено петно с форма на звездичка на левия му хълбок. А вие въобще не го заслужавате. Въобще…

Риса стоеше като попарена. Млада жена с положението на Жанин да говори по този начин! И то за собствения й мъж. Дали наистина има рождено петно?

— Мис Томпсън — каза Риса непоколебимо, — наистина много съжалявам за това, което сте преживяла. Сега трябва да вървя.

После бързо се върна в главната зала. Когато се обърна, видя Жанин да стои точно там, където я беше оставила. Говореше си сама. После при нея дойде някакъв мъж, тя се обърна и смеейки се, прие поканата му за танц.

Риса усети, че трепери, наелектризирана от напрежение. Кога ли за последен път Джером е бил с Жанин? Дали е кроил планове за вечерта? Може би затова я бе оставил в пансиона? Дали трябваше да се сърди или по-скоро да съжалява; можеше ли въобще да стори нещо, след като беше враг?

Тъкмо щеше да напусне дансинга, когато видя Варина да се връща с Джейми. Малкият беше прекарал вечерта в компанията на президентските деца. Сигурно беше гладен и сънен.

— Лейтенант Кларк ще се погрижи да се върнеш в пансиона — рече Варина с нежния си напевен глас. — Съпругът ти е все още зает, но скоро ще се прибере. — После бързо прегърна Риса. — Радвам се, че те видях, детето ми. Макар и при тези обстоятелства.

Риса отвърна пламенно на прегръдката, притискайки леко Джейми. Той изскимтя в знак на протест, и двете с първата дама се засмяха.

Зает. Джером бил зает. Риса направо побесня, когато не видя нито него, нито Жанин.

Лейтенантът я изпрати до пансиона, където я чакаше Мор, а не помощникът му. Мор беше уведомен, че е избягала, беше много разтревожен и разгневен.

Риса дори не си направи труда да го заговори. Нахрани Джейми, навлече нощницата и започна да обикаля из стаята. Беше доволна, че се противопостави на Джером така дръзко, макар да бе ужасена от постъпката си. Жанин Томпсън я беше вбесила. Сега трябваше да обмисли какво да каже на Джером, когато се прибере.

Часовете минаваха, а той все не идваше. Накрая, въпреки бурята от чувства, които я изгаряха отвътре, Риса реши да си легне. Припомни си, че е генералска дъщеря и трябва да бъде подготвена за трудностите на войната, която водеха помежду си.

Изведнъж усети, че по бузите й се стичат сълзи и че не може да спре да плаче. Накрая се успокои и заспа.

 

 

Джером не можа да се начуди на подобна дързост. В Ричмънд, в самото сърце на Конфедерацията, Риса бе дошла в резиденцията на самия президент. Не му беше минало през ума, че жена му може да познава Дейвис и Варина, въпреки че баща й и Джеферсън се занимаваха с военна политика от дълго време.

Облечена в проста памучна рокля, Риса беше засенчила всички дами на приема. Движеше се елегантно, гордо и самоуверено. Надсмиваше се над всички и ги предизвикваше с всяка своя дума. В този момент Джером имаше огромното желание да я удуши, макар че в същото време открито се възхищаваше на куража й.

Беше толкова уморен, та чак костите го боляха. Умираше за сън, но Дейвис го помоли да изчака няколко минути, за да поговорят насаме, преди да си тръгне. Джером възнамеряваше да заминат рано на следващата сутрин за крайбрежието на Северна Каролина. Предложиха му малък кораб, който не беше на нивото на „Лейди Варина“, но изглеждаше достатъчно здрав, за да им послужи да си върнат кораба.

Когато гостите си тръгнаха, Дейвис затвори вратите на малкия салон на първия етаж, който му служеше за кабинет и за шивашко ателие на съпругата му.

— Искам да ви уведомя, капитане, че и имам, и нямам информация относно инцидентите, които се случиха напоследък, — каза Дейвис, подавайки чаша портвайн на Джером.

— Не ви разбрах, мистър.

Дейвис седна и започна да масажира с пръсти слепоочията си.

— Първо, много от членовете на вашия екипаж ще ви чакат в Северна Каролина. Съпругата ви е наела адвокат янки и някак си е успяла да уреди освобождаването им благодарение на доброто име, с което се ползвате. По-точно заради снизходителността ви към пленените войници от съюзническите кораби.

— Жена ми е наела адвокат?

— Да.

Не му беше казала нищо за това. Не че й беше дал шанс да го направи. Но дали това я оправдава напълно? Може би е искала корабът да бъде пленен, без това да навреди на екипажа му.

Хората вършат странни неща, водени от странни причини. Магий беше положил всички усилия, за да го запържи в затвора, след като му прости за отвличането на Риса. Искаше да го държи настрана от войната, да запази живота му.

— Благодарен съм, че хората ми са живи и здрави.

— А колкото до странната случка с каретата, когато сестра ви е била…

— Срещнах тъста си, и той напълно отрече да има нещо общо с покушението срещу сестра ми.

Дейвис кимна сериозно.

— В хода на войната откриваме все повече, и повече шпиони, за които не сме и подозирали. Наскоро един войник на смъртно легло признал пред лекаря си, че в онази нощ е застрелял кочияша, който тъкмо щял да удари сестра ви. Свещеникът Осби, който му дал последно причастие, нямал и най-слаба представа за какво говори войникът. През цялото време споменавал Белия дом на Конфедерацията. Ето защо свещеникът се свърза с мен. Мъжът признал, че му било платено да напусне Флорида. Капитане, засега не мога да ви помогна с друго, но поне разбрахме, че имате сериозен враг в родния си щат. Макар всичко това да звучи невероятно, вие, както и Робърт Лий, успяхте да сторите и невъзможното. Сега се нуждаем именно от такова нещо. Затова аз подкрепям вашето решение да си върнете кораба. Но ви моля, бъдете изключително предпазлив. Едно е да се изправиш срещу дулото на врага, съвсем друго — да те дебне скрита опасност. Тогава положението става наистина сериозно.

Джером се изправи и се ръкува с Дейвис. След това му отдаде чест.

— Ще си върна кораба и ще оправдая доверието ви в мен.

Излезе от Белия дом и тръгна бавно по тъмната запустяла улица. За пръв път усети, че го гризе съвестта.

Семейство Магий не са участвали в опита за покушение срещу Сидни. Може би Риса нямаше вина и за останалите престъпления?

Поклати глава, стискайки здраво устни. Каза си, че не бива да става толкова лесна жертва на надеждата. Риса е имала доблестта да уреди освобождаването на неговия екипаж. Но пък бяха конфискували кораба му.

Освен това прекара няколко месеца в затвора. Имаше враг във Флорида. Но това не значи, че този враг не е собствената му жена. И все пак…

Върна се в пансиона. Кимна нервно на смутения млад войник, който стоеше на пост. Очевидно той бе виновен за бягството на Риса. Влезе в стаята и се промъкна до леглото в тъмнината. Прокрадващата се през прозорците лунна светлина му позволи да я зърне — тя спеше, прегърнала Джейми. Беше облечена с тънка бяла нощница, под която прозираха пищните извивки на тялото й. В сетивата му се надигна възбуда, и той отскочи от леглото като опарен.

Всъщност защо не? Защо да не премести спящото дете, да се настани до нея и да утоли изгарящата си страст? Само бог знаеше в какъв ад се бе превърнал животът му напоследък.

Какво значение можеше да има посред нощ дали го е предала, или не. Особено след като в момента жадуваше за малко спокойствие и наслада. И без това утре заминаваха.

Но не можеше. Чувстваше се оплетен в примките й. Тя беше горда, силна, изпълнена с достойнство. Не губеше кураж и в най-трудните моменти. Въпреки всичко се появи на приема с невиждана грация и елегантност. Никога не се преструваше, че подкрепя каузата на Юга. Вярата и надеждата й в Севера бяха непоколебими, докато Джером се съмняваше в собствения си разум и в правотата на Конфедерацията. Да, Щатите имаха права. Да, Флорида се оттегли от войната, а той бе гражданин на щата. Обичаше страстно дома си, обичаше дори забравеното от бога тресавище, простиращо се в семейното им имение.

Но робството не беше правилно. Янките не бяха чак толкова велики. Искаха да освободят робите, но не бяха подготвени да ги образоват и да им дадат равни права с белите. Паразитната институция на робството трябваше да се премахне, но не изведнъж, а постепенно.

Ще си платят за тази война. В това беше сигурен. Десетилетия, може би векове наред.

Как можеше да я съди? Беше се влюбил в нея. Започна да вярва, че могат да изградят свой живот, че любовта им ще стане по-силна, а точно когато хлътна целият…

Риса бе действала обмислено. И го беше предала. Въпреки това я желаеше. Стори му се, че е изминала цяла вечност, откакто я видя за последен път, откакто я държа в обятията си.

Сетивата му крещяха от болка и гняв, тялото му гореше. Нервно сви ръце в юмруци.

Какво значение имаше, каза си иронично той. Получи това, което желаеше. Намираше се на своя територия, тук няма как да го заловят. Не се страхуваше, че всеки момент могат да нахлуят войници, никой не би се подиграл с него: използвай нощта, вземи я, улови мига! Беше толкова отдавна, толкова адски отдавна…

Едва се сдържаше да не й посегне, обзет от ярост.

Но изведнъж Джейми се размърда, ритайки с малките си крачета. Риса се помръдна и бебето започна да плаче. Тя не се събуди напълно: само леко се надигна и взе да разкопчава нощницата си. Отвори наполовина очи, които се затвориха, щом притисна Джейми до себе си. Инстинктивно го насочи към гръдта си и той жадно засмука зърното й, докато го поклащаше нежно.

Джером не мърдаше от мястото си. Докосна бузката на сина си и внимателно проследи една синя вена, пулсираща върху гръдта на Риса. Тя спеше дълбоко и непробудно. Когато докосна лицето на жена си, Джером смръщи чело: цялото беше мокро. Явно беше плакала насън.

Обърна се и излезе от стаята. Слезе в кабинета долу. В камината догаряше една главня. Сенките пълзяха бавно из стаята. Наля си малко бренди и се загледа в пламъците на догарящия огън.

После взе окончателно решение за бъдещите си действия.