Бренда Джойс
Завоевателят (47)

47

Сейдри беше много изненадана от вниманието, което хората на норманина й оказаха на вечеря. Рицарите, които седяха около нея, се осведомиха учтиво за състоянието й, а Белтен се извини церемониално. Сейдри се изчерви от смущение.

— Още от детските си години — обясни му тя — изпитвам този необясним страх от подземието. Вие естествено не знаехте, затова нямам право да ви се сърдя.

Тя зае място до съпруга си, който седеше отдясно на Ролф. Алис не се появи на вечеря. Сейдри избягваше да поглежда към Ролф, но усещаше властното му физическо присъствие, всеки негов жест, всяка дума. Отново я заляха спомени за нежните му утешителни думи, все едно истински или сънувани. По едно време той се обърна с въпрос към нея и не й остана друг избор, освен да го погледне.

— Как се чувствате днес, лейди Сейдри?

Лейди Сейдри, не просто Сейдри и без надменното „ти“. Позата и изразът на лицето му издаваха спокойствие, само сините очи блещукаха дръзко. Беше толкова красив, че дъхът й спря.

— Чувствам се отлично.

Той кимна учтиво, обърна се към Ателстън и заговори е него за новородените вълчи кученца.

След този кратък разговор погледът на Сейдри непрекъснато го търсеше. Този мъж притежаваше могъщо, величествено излъчване. Точно в този миг си припомни, че братята й чакаха вести от нея. Алби бе настоял пред нея колкото се може по-скоро да изпрати Фелдрик в мочурището с новини от Елфгар. Засега нямаше нищо ново. Тя не му беше любовница, не завоюва доверието му. Днес й беше много трудно да обясни защо беше отказвала така упорито да му стане любовница. Вече не изпитваше омраза към него. Сякаш усетил погледа й, той се обърна към нея.

Погледите им се срещнаха и се потопиха един в друг, докато Сейдри сведе глава и започна да се храни.

Тя беше толкова вдълбочена в собствените си грижи — женитбата за Гай, брачната нощ, в която Ролф я взе, кошмарът в подземието, — че почти беше забравила напрегнатото военно положение. В края на август братята й замисляха въстание с намерението да победят Ролф и да прогонят Уилям Завоевателя на юг, да освободят цяла Мерсия. Бунтовниците очакваха от сестра си важна информация. Вярно, те имаха многобройни шпиони, но никой не беше на такова удобно място като Сейдри. Тя бе обещала да стане любовница на норманина, за да се добере до тайните му. Братята й разчитаха на нея.

Тя нямаше право да изостави Едуин и Моркар.

Сейдри погледна отново към норманина. Тя беше безнадеждно лоша прелъстителка, вече го беше доказала. Опита се да го примами, а той я омъжи за васала си. Не знаеше дали той продължава да я желае както в първата брачна нощ. Дали щеше да забрави лоялността към васала си, ако тя направеше втори опит да го прелъсти? От друга страна, този човек нямаше скрупули и можеше да я вземе с оправданието, че това е правото му на господар — разбира се, само ако все още я желаеше.

Стомахът на Сейдри се сви на топка. След като личните й проблеми отидоха на заден план, върху крехките й плещи отново падна тежка отговорност. Тя погледна отново към норманина. Едно беше ясно: бездействието беше най-сигурният път към провала. Трябваше поне да опита.

Ролф срещна погледа й.

За момент Сейдри остана пленница на горещия син поглед. После сведе очи. Вече знаеше какво трябва да направи.

Миналата нощ не бе затворил очи. Непрекъснато се мяташе насам-натам, преследван от кошмарни картини, които не го оставяха на мира след освобождаването на Сейдри от зловонната дупка. Умираше от страх, че ужасът е замъглил разума й. Беше смъртно уморен, но се съмняваше, че и тази нощ ще може да заспи. Защо, докато вечеряха, погледът й непрекъснато го търсеше?

Той седеше в голямата зала с чаша вино в ръка и се взираше в догарящия огън в голямата камина. Не му се искаше да се прибере в стаята си. Повечето от хората му вече спяха и шумното хъркане го успокояваше. Само слабото сияние на умиращата жарава гонеше мрака на нощта.

Ролф напразно се опитваше да прогони Сейдри от мислите си. На вечеря тя изглеждаше съвсем здрава — и ослепително красива. Очевидно беше преживяла затворничеството си без трайни увреждания. Въпреки това той си пожела да беше дошъл по-рано, за да й спести мъченията. Надяваше се, че Гай няма да й досажда през нощта. При тази мисъл гръбнакът му се опъна болезнено, а в стомаха му заседна буца. Ателстън беше напълно прав, той трябваше колкото се може по-скоро да изпрати двамата в Дъмстънбъроу.

Ролф изпразни чашата, стана и се запъти с влачещи се стъпки към стълбата. Запали една газена лампа от факлата в коридора и блъсна вратата към стаята си. Остави лампата на раклата и се разсъблече. Погледът му падна върху леглото, което беше в сянката. Въпреки това забеляза, че там имаше някой.

Усети отвращение.

— Напусни леглото ми, Алис, и се върни в своето. Нямам желание да спя с теб. Не и тази нощ. Не поставяй на изпитание търпението ми. Как посмя да се противопоставиш на нареждането ми? Забраних ти да напускаш стаята си и забраната важи, докато я вдигна.

Сейдри седна в леглото. Пищните голи гърди блещукаха като слонова кост, полуприкрити от разпуснатата медноцветна коса. Връхчетата им стърчаха дръзко. Ролф не повярва на очите си.

— Какво правиш в леглото ми? — прошепна дрезгаво той.

Гърдите й се вдигаха и спускаха развълнувано.

— Искам те — отговори просто тя и сините й очи се потопиха в неговите. Докато произнасяше тези думи, Сейдри разбра, че казваше истината.

Ролф прочете в погледа й всичко, на което се беше надявал. С два скока се озова при нея, падна в отворените й ръце и скри лице в извивката на шията й. Сейдри го притисна нежно към себе си. Ролф вдигна лице и намери устата й.

В главата му нямаше нищо освен името й, близостта й, готовността да му се отдаде. Той я положи на възглавницата и започна да я целува. Тя отвори устни за него и отговори на целувката му с буйна страст. Пръстите й се заровиха в косата му. Той отвори с коляно бедрата й, могъщият му член, все още скрит под панталона, се потри в слабините й. Той захапа нежно ушенцето й, после устата му слезе надолу и засмука набъбналото зърно на гърдата й. Сейдри изохка сладостно, надигна се насреща му и обви стройните си крака около хълбоците му. Възбудената й влажна плът се притисна към коравата му мъжественост. Ролф отново завладя устните й и езикът му проникна дълбоко в устата й. Ръцете й се спуснаха по гърба му и обхванаха коравия му задник.

— Сейдри — прошепна в устата й той. Езикът й затанцува около неговия и заглуши другите думи.

Тя погали хълбоците му, обхвана коравия, гордо щръкнал член и той простена. Сейдри смъкна панталона му.

— Да, да… — проговори дрезгаво той, когато тя поведе члена му към отвора на утробата си. Обхвана с две ръце твърдото й задниче и нахлу устремно във влажната очакваща го плът.

Двамата се задвижиха в бърз ритъм. Страстта ги завладя без остатък, те пъшкаха и стенеха, разделяха се и отново се събираха, увеличаваха силата и бързината на тласъците си. Сейдри се държеше като удавница за мускулестите му рамене, неговите ръце мачкаха задничето й. Ролф беше напрегнат до крайност и усещаше, че всеки момент ще се излее в нея.

— О, Сейдри — прошепна той, разтресе се от мощни тръпки и спря за миг, за да се овладее.

— Не преставай — прошепна тя, взе лицето му между ръцете си, целуна го и отново се заизвива чувствено под него. Ролф ускори тласъците си, още един и още един, мощно и бързо, тя му отговаряше с нарастваща жажда. Изведнъж тя се опъна като струна, отметна глава назад и тялото й се разтърси от силни тръпки. Той погледна в потъмнялото от страст и напрежение лице, продължи да се движи в нея и я доведе до нов екстаз. При това наблюдаваше реакцията й и се наслаждаваше на властта, която имаше над нея. Сейдри изхълца от блаженство и щастие. Едва тогава Ролф се разтовари от напрежението, изпразни се в мощни неконтролирани тласъци.