Бренда Джойс
Завоевателят (35)

35

Каква игра играеше тази малка вещица?

След обяда Ролф седя дълго във високия си стол, начело на масата, загледан замислено в жената, която седеше в другия край на залата. През цялото време, докато обядваха, тя му хвърляше кокетни погледи, но в тях имаше и детинска безпомощност, плахост, която лишаваше от убедителност опитите й да го прелъсти. Ако не я желаеше толкова силно, наивните й опити за кокетство щяха да го развеселят. Но той я желаеше с всяка фибра на тялото си. Членът му беше набъбнал и пулсираше болезнено. Той премести тежестта си, потърси по-удобна поза. Откъде беше дошла тази промяна в настроението й след толкова гняв и омраза?

Каква беше целта й?

Дали да я постави на изпитание, за да открие докъде е готова да стигне в играта си?

А може би се лъжеше? Може би това не беше игра. Той знаеше, че и тя полага усилия да скрие желанието си. Може би тя го желаеше също така силно, колкото той нея. Може би беше готова да се поддаде на желанието. Може би му бе простила жестокото наказание. Ролф се прокле наум и си заповяда да внимава. Не можеше да се поддаде на мечтите си.

Той не беше забравил клетвата си. Но ако тя продължаваше да го предизвиква с тези плахи, но еднозначни погледи, той неизбежно щеше да загуби самообладание, да прати по дяволите клетвата си и да я вземе. Ролф стисна здраво зъби, за да се овладее.

Той успя да откъсне погледа си от нея и се обърна към Гай и Ателстън, които разговаряха за шотландските нападения над северните граници. След като Уилям беше прогонил клана Кемпбъл в Кимбрия, по крайбрежието, особено в близост до Еошайър, отново се беше стигнало до кървави сблъсъци, и този път подклаждани от клана на Кемпбъл от Танталон.

— Днес дузина овце, утре цяло стадо — говореше раздразнено Гай. — Но тези кучета не познават господаря ми. Той ще ги натика всичките в морето!

Ателстън се усмихна на младежката разпаленост на Гай.

— Шотландците са големи хитреци, а Кемпбълови са най-хитрите между тях — намеси се Ролф. — По-уместно би било да сключим споразумение с тях. Макар че не мога да им вярвам, поне можем да отложим войната за известно време.

Алис, която седеше тихо отстрани, изведнъж се намеси в разговора и мъжете около масата я изгледаха учудено.

— Може би мирът ще стане по-траен, ако сключим с тях истински съюз — предложи делово тя.

— Вие пък какво разбирате от тези неща, милейди? — отбеляза развеселено Ролф.

Тя го погледна право в лицето с големи и невинни кафяви очи.

— Аз съм отраснала в тази сурова страна, милорд. Знаете ли, че баща ми, старият граф, искаше да ме омъжи за един от тези шотландци? — Гласът и изтъня и се изостри. — Разбира се, само за да имаме дълъг и траен мир. Помолих баща си да обмисли женитбата още веднъж и той ме пощади.

— Бракът е най-добрият и най-сигурният път за създаване и поддържане на мирни съседски взаимоотношения — подкрепи я Гай.

Ролф избухна в смях.

— И ти ли заговори за брак, Гай?

Младият рицар се изчерви.

— Аз съм на мнение, че между саксонците и норманите щеше да се възцари мир, ако Уилям беше удържал на думата си и бе омъжил дъщеря си Изолда за Едуин от Мерсия.

— Уилям щеше да постъпи много глупаво, ако беше съсредоточил твърде много власт в ръцете на този опасен саксонец — възрази спокойно Ролф. — Но ако добре си спомням, Изолда горещо помоли баща си да спази даденото обещание.

— За съжаление — обади се отново Алис — в моя случай нещата стояха другояче. Шотландецът, който трябваше да стане мой съпруг по волята на татко, ми отказа.

Ролф я погледна изпитателно, питайки се каква цел преследваше с това открито признание за поражението си. Впрочем досега не му беше направило впечатление, че жена му проявява интерес към политиката и военните сблъсъци. Той я погледна с високо вдигнати вежди.

Алис продължаваше да го гледа в очите и лъжата излезе без усилие от устните й.

— Шотландецът искаше Сейдри, но баща ми категорично отказа дори да обсъди тази възможност.

Ролф се усмихна студено. Беше разбрал.

— Смятате ли, лейди Алис, че този шотландец все още се интересува от сестра ви? — Тонът му беше напълно равнодушен.

— Ами да, възможно е — отговори бързо Алис.

— Простете, милорд — намеси се Гай. — Един такъв брак би бил много полезен за нашето дело.

Ролф овладя недоволството си.

— Възможно е — отвърна хладно той.

Ама че съм глупак, наруга се безмълвно той. Най-добре е да я омъжа за някой шотландец, така не само ще подсигуря границите си, ами и никога вече няма да се изправя лице в лице с вещицата. Той си представи живо как един от онези груби червенокоси шотландци отвежда в леглото си Сейдри и му стана гадно.

Алис се облегна назад и сведе глава. Ала Ролф видя злобната й усмивка и недоволството му нарасна. Той скочи от мястото си и се запъти с бързи крачки към вратата. Нежна женска ръка го задържа за ръкава.

— Милорд? — попита боязливо Сейдри.

Ролф застина на мястото си. Тя скръсти ръце и сведе глава, за да избегне погледа му.

— Искаш да говориш с мен, така ли? — попита той, опитвайки се да овладее чувствата си.

— Да, моля ви. — Тя се осмели да вдигне очи към него.

Игра ли е това, или не? — запита се отново той, неспособен да реши. Погледна я втренчено и й махна с ръка да го следва. Двамата излязоха в двора.

— Е, какво искаш?

Сейдри хвърли бърз поглед през рамо. В първия момент Ролф помисли, че тя иска да се увери, че не ги подслушват, но след това осъзна, че тя искаше да насочи вниманието му към пазача си Уилфрид. Стана му ясно какво целяха смелите й погледи. Тя искаше да се освободи от постоянната охрана. Ролф се усмихна сковано.

— Милорд, искам да ви помоля да ми окажете една голяма милост — започна колебливо тя и потвърди подозрението му.

Ролф скръсти ръце пред гърдите си и зачака.

— Още от детските си години — продължи тя — ходя на едно скрито място в гората, за да… — тя го изгледа крадешком — се къпя.

Ролф я погледна нетърпеливо, но се овладя.

— В горичката има едно уединено местенце и аз ходех там всеки ден. Но откакто вие дойдохте в Елфгар, вече не смея да се къпя там — страх ме е, че хората ви ще ме проследят. Чувствам се мръсна и много искам да се изкъпя. Но как да го направя, след като този тромав хлапак, когото сте пратили да ме следи, върви по петите ми ден и нощ? Моля ви, освободете го за един час. Какво толкова лошо бих могла да извърша за това кратко време?

Ролф си я представи гола, потопена до хълбоците във водата, светлите гърди, блещукащи под слънцето.

— Ти си предателка, Сейдри — отговори делово той. — Не мога да ти вярвам, затова съм заповядал да те охраняват.

Тя преглътна.

— Ако отида с него… — тя посочи към Уилфрид, — може да ми стори зло!

— Ела тук, Уилфрид! — извика Ролф и младият мъж пристъпи към тях. — Сейдри иска да се окъпе в реката — обясни глухо той. — Ти ще я охраняваш както обикновено, но ще останеш с гръб към нея. Разбра ли ме? Няма да я гледаш. Дай й десет минути за банята. Ако я докоснеш, ще те накажа със смърт — ще те пронижа собственоръчно с меча си. — Той погледна пронизващо Сейдри. — Ето, вече няма от какво да се опасяваш.

Тя побледня.

— Сигурен ли сте? — Въпросът й прозвуча необяснимо настойчиво.

— Напълно сигурен. — Ролф я погледна и добави равнодушно:

— Ако предпочиташ, можеш да се окъпеш в някоя от стаите нагорния етаж. Веднага ще заповядам на слугините да ти приготвят ведро с топла вода.

Теменуженосините очи потъмняха, пищните гърди се развълнуваха под тънката риза.

— Предпочитам да се окъпя в реката — отвърна упорито тя. — Обичам да плувам и да се пръскам с вода. Обичам да се забавлявам.

Аха, значи искаше да поплува.

— Десет минути — определи строго Ролф. — В продължение на десет минути можеш да лудуваш на воля във водата.

Сейдри не каза нито дума. Той видя, че е объркана и гневна.

Ролф се съмняваше, че тя искаше просто да се окъпе в реката. Тази вещица беше замислила нещо — или искаше да го изпита. Той й даде възможност да изпрати Фелдрик при братята си, за да открие скривалището на бунтовниците. Трябваше на всяка цена да й попречи да извърши ново предателство. Иначе трябваше да й наложи много по-строго наказание, дори смърт. Единствената възможност беше да охранява ден и нощ дръзката женичка и да не й позволява да върши глупости. Дали тя таеше надежда, че край реката ще я чака пратеник на братята й? Или имаше намерение да го изкуши с така наречената „баня“? Дали пък не беше решила да го надхитри, да го накара да я последва, за да го примами в капан?

— Не му вярвам — проговори най-сетне Сейдри и се извърна леко към Уилфрид.

Докъде щеше да стигне?

— Тогава няма да плуваш в реката.

Ролф се учуди безкрайно, когато очите й овлажняха.

— Вие… не искате ли да…?

— Какво да искам?

По ресниците й надвиснаха сълзи.

— Аз вярвам във вас — произнесе тя толкова тихо, та Ролф помисли, че не е чул правилно.

— Какво каза?

— Аз вярвам във вас — повтори тя и сведе поглед към нервно потръпващите си ръце.

Тя искаше той да я придружи на реката и да я наблюдава, докато се къпе? Думите й отекнаха в ушите му. Прелъстяване или капан?

— Искаш аз да те охранявам, докато се къпеш гола в реката?

— Нне, искам да кажа… да.

Той я хвана с два пръста за брадичката и вдигна главата й към лицето си.

— Каква игра играеш? — попита рязко той. Трябваше да се включи в играта, за да я изпита. Трябваше да отиде с нея на реката. Дали малката вещица щеше да посмее отново да извърши предателство?

— Това не е игра — отговори възмутено тя.

Така му се искаше да я придружи, да я наблюдава, докато се къпе, да я вземе… Не. Тя със сигурност беше замислила нещо.

— Да не би да искаш да ме прелъстиш? — изръмжа той и разхлаби хватката си.

— Нне.

— Желаеш ли ме, Сейдри? — попита с опасно мек глас той.

— Не! Да! Пуснете ме! — По бузите й потекоха сълзи.

— Кажи ми истината. Да или не?

— Оставете ме на мира, оставете ме на мира! — изкрещя сърдито тя.

Ролф я пусна. Сърцето биеше като чук в гърдите му. Тя премълчаваше нещо; без съмнение желанието не беше единственият мотив за действията й. Ролф изпита див гняв към хитростта, която вероятно се криеше зад поканата й.

— Върви! — произнесе дрезгаво той. — Върви да плуваш или не ходи, не ме е грижа.

Той и обърна гръб и се отдалечи. По-късно щеше да разпита пазача й как е минало къпането. Не, нямаше да позволи на вещицата да го примами в капан.

Сейдри преглътна сълзите си и се обърна към Уилфрид, който вървеше на две крачки след нея. Отпусна се в сянката на едно ябълково дърво и се опита да се овладее. Планът й беше глупав, осъден на неуспех от самото начало. Тя беше най-несръчната изкусителка в целия свят. Чувстваше се унизена, обидена. Но… ако той наистина я желаеше, защо бе отказал да я придружи?

 

 

Денят беше горещ и задушен. Сейдри примигна към слънцето, без да обръща внимание на Уилфрид, който рееше поглед в далечината и се стараеше да не се обръща към нея. Тя мразеше норманина. Беше много ядосана на Едуин, който очакваше от нея да играе ролята на прелъстителка. Беше ядосана и на себе си, че се държа като последна глупачка.

Беше горещо, тя се потеше и кипеше от гняв. След като изкуството й на прелъстителка беше отказало, значи вече не се налагаше да играе роля и можеше спокойно да поплува в реката. А ако пазачът посмееше да я нападне, щеше да му разбие черепа с някой камък. Сейдри стана решително, прекоси овощната градина, но изведнъж спря и Уилфрид едва не я блъсна.

— Ще ида да плувам — обяви властно тя. — И ще остана на реката не само десет минути, а целия следобед. Ако посмееш да гледаш към мен или се опиташ да ме докоснеш, ще те прокълна. Ще прокълна и майка ти, баща ти и братята ти. Ще ти пратя чумата и ще умреш!

Уилфрид побледня и отстъпи крачка назад.

Беше толкова приятно да излее гнева си, макар че бедното момче с нищо не беше заслужило такова отношение. Тя продължи към реката, твърдо решена да се държи така, сякаш той не съществуваше. Нямаше да му позволи да й развали удоволствието.

И щеше да забрави, че първият й опит да прелъсти норманина бе претърпял провал.