Бренда Джойс
Завоевателят (19)

19

Новината й бе донесена преди обед от Теди. И беше толкова прекрасна, че Сейдри едва не подскочи от радост. Моркар беше дошъл и я чакаше в гората зад градината с плодните дървета.

Моркар идваше тъкмо навреме — защото на следващата сутрин норманинът щеше да се венчае за Алис.

Сейдри трябваше да се яви на обяда, за да не събуди подозрения. Може би Ролф щеше да си помисли, че тя е нещастна и се е оттеглила да си ближе раните в усамотение. Все още беснееше от гняв при спомена за позорното наказание, което й бе наложил, но изпитваше и облекчение, че той я бе пуснал навреме. За в бъдеще трябваше да бъде по-предпазлива. Не бе помислила, че заедно с гнева събужда и желанието му. През следващите дни щеше да се държи на разстояние и да не го предизвиква с необмислени думи.

Обядът продължи цяла вечност, но Сейдри издържа стоически. Избягваше да поглежда към годениците, но отново и отново усещаше горещия поглед на Ролф. Когато норманинът и хората му се върнаха на строежа, тя грабна кошничката за билки и се запъти с леки стъпки към градината, като през цялото време се озърташе. Слава богу, никой не я проследи.

Едрата фигура на Моркар се виждаше отдалеч. Брат й я чакаше на полянката край брега на потока. Сейдри изхълца от радост и се втурна насреща му. Мъжът засия, сините му очи блеснаха. Грабна я на ръце и я завъртя в кръг в изблик на луда радост.

— Добре ли си, Моркар? — попита тя, след като той я пусна, и взе лицето му между ръцете си.

— Аз ли? — отговори засмяно той и притисна ръцете й към бузите си. Но бързо стана сериозен. — Сейдри… как живееш?

— Добре съм.

— Онези кучета… направиха ли ти нещо?

Тя усети как лицето и пламна.

— Не.

Прегръдката му стана по-здрава, красивите черти на лицето потъмняха.

— Какво се случи?

Бузите й пламтяха. Тя познаваше добре избухливия нрав на Моркар.

— Нищо не се случи — увери го с твърд глас тя. — Наистина! Преди да разбере коя съм, норманинът искаше да ме насили. Но разбра навреме и оттогава ме е оставил на мира.

— За кого говориш?

— За норманина, разбира се.

— За Ролф дьо Варен? Безмилостния?

Сейдри кимна.

— Разкажи ми всичко — подкани я настойчиво Моркар.

— Нямам какво да ти разкажа. Бях в Кесоп, за да лекувам една свиня. Той ме сметна за селянка. Мъжете му бяха разгонили бунтовниците и когато поисках да избягам, той се втурна да ме преследва. Но селяните им казаха коя съм, преди той да… преди да е успял да осъществи намерението си. Тогава… — тя направи опит да се усмихне — тогава го оставих да вярва, че съм лейди Алис, и това ме спаси от нахалството му.

Моркар избълва няколко ядни проклятия.

— Ако бях там, щях да го убия!

— Всичко свърши, Моркар — отговори успокоително тя. — Къде е Едуин?

— Раната му е почти зараснала. Няма да допуснем да конфискуват имотите ни, Сейдри — извика страстно той. — Засега сме слаби, но щом съберем хора и оръжие, ще прогоним норманите.

— Преди четири дни в Елфгар пристигна кралски пратеник. За съжаление не можах да открия какво послание носеше. На следващия ден норманинът взе двадесет рицари и потегли още на разсъмване. Върнаха се след два дни. Нямам представа какво са правили.

— Онова копеле Уилям имаше затруднения с шотландците на север. — Моркар вдигна рамене. — Знаем, че е помолил Ролф за подкрепления, за да отблъсне онези разбойници. Явно този човек се ползва с пълното му доверие. Опитен воин е и не знае поражение. — Моркар смръщи чело. — Дяволски трудна задача е да се бием срещу него, Сейдри!

Младата жена помилва ръката му.

— Сам ли дойде?

— Двама от хората ми чакат зад хълма. Нямам никакво желание да се срещна с норманина. Не сега. Вярно ли е, че Алис ще се омъжи за него?

— За съжаление това не е слух, Моркар. Венчавката е определена за утре.

— И Алис е съгласна?

— Да, напълно.

Лицето му помрачня още повече. Сейдри се опита да защити сестра си.

— Опитай се да я разбереш, Моркар. Бои се, че е остаряла и няма да си намери мъж. А той е представителен и силен.

— Само да можехме да сторим нещо, за да предотвратим тази сватба! Алис трябва да откаже и да се обяви за болна!

— Би трябвало да я отвлечете, за да й попречите да се омъжи — отвърна тихо Сейдри.

— Поне да имах повече хора — изръмжа сърдито Моркар. — Но в момента нямам право да рискувам живота на спътниците си. Това би било самоубийство.

— Може би мъжката му сила ще откаже и двамата няма да станат съпрузи пред бога. — Сейдри не вярваше в тази възможност. Мъж като Ролф нямаше да се провали пред нито една жена!

— Сейдри, ти ми даде чудесна идея! — извика Моркар. — Не можеш ли да му пробуташ някакво питие, което да го разболее?

— Нима искаш да го убия? — попита ужасено тя.

— Не, разбира се — засмя се той. — Аз не съм убиец, а и знам, че ти никога не би сторила подобно нещо. Мислех за питие, което да го разболее, за да отложат сватбата.

— Слушай, Моркар, не мога да го накарам да боледува до деня, в който ти и Едуин ще си възвърнете Елфгар!

— Права си — промърмори замислено той. — Това вероятно ще го убие.

— Точно така. И не би било справедливо. Не мога да го направя. Никога не съм вършила зло.

Мъжът помилва нежно бузата и.

— Нямаш ли някое питие, което да намали мъжката му сила? — попита оживено той. — Така ще предотвратим консумирането на брака и когато си върнем Елфгар, ще го обявим за невалиден. По този начин норманинът няма да може да претендира за имуществото ни. Толкова ли не можеш да намериш някое безобидно питие?

— О, Моркар, не знам. — Мисълта беше отвратителна. От друга страна обаче, това нямаше да му навреди особено. Този човек беше силен и жаден за любов като разгонен жребец. Някое безобидно лекарство, което да намали огъня в слабините му… желанието му да спи с Алис…

Сейдри кимна, Моркар избухна в смях и я прегърна.

— Ти си моята смела сестричка — проговори гордо той. — Имаш повече смелост в малкото си пръстче, отколкото Алис в цялото си мършаво тяло.

Сейдри не бе убедена в необходимостта от подобно действие, но мисълта, че норманинът няма да може да обладае сестра й, й достави задоволство. Тя прегърна брат си и скри лице на гърдите му.

Ролф беше проследил Сейдри, когато излезе с кошничката си за билки и се запъти към овощната градина. Стори му се подозрително, че тя често поглеждаше през рамо, сякаш искаше да се увери, че никой не я следи. Явно замисляше нещо. Но какво? Той видя как тя мина между плодните дръвчета и изчезна в гората. Обзе го лошо предчувствие; беше му крайно неприятно, когато тя скиташе сама в гората. Ролф пришпори коня си и препусна след нея.

Застанал на безопасно разстояние, той проследи срещата й с един едър на ръст, тъмнокос мъж. Явно двамата не се бяха виждали отдавна и радостта им беше взаимна. Ролф проследи стъписано как Сейдри се хвърли в прегръдката на непознатия. После двамата заговориха сериозно, настойчиво. Ролф потисна гнева си и се приближи към полянката. За съжаление не беше достатъчно близо, за да чуе за какво си говорят. Накрая мъжът избухна в смях и отново я грабна в прегръдката си. Сейдри скри лице на гърдите му и той я залюля като бебе.

Ролф извади меча си и препусна в галоп към полянката.

Сейдри изпищя пронизително. Моркар я блъсна настрана, извади меча си и зачака неприятеля. Саксонецът имаше светкавично бързи рефлекси, но едва бе успял да заеме позиция, когато Ролф връхлетя върху него и замахна да го прониже. Оръжията се сблъскаха и се чу оглушително дрънчене. Ударът на Ролф беше толкова силен, че Моркар падна на земята, но десницата му стискаше здраво тежкия меч. Гъвкав като котка, саксонецът скочи на крака и зае позиция за отбрана.

Ролф дръпна юздите на коня си и скочи от седлото с вдигнат меч. Очите му се разшириха от изненада.

— Моркар!

Противникът му се усмихна мрачно.

— Какво удоволствие, норманино — изскърца със зъби той. — Отдавна си мечтая за този ден!

— Престанете! — изпищя пронизително Сейдри, осъзнала, че единият от двамата щеше да загине в предстоящата битка. — Моля ви, не се бийте! В името на небесния отец, престанете!

— Хайде, саксонецо, приближи се — изръмжа Ролф.

Моркар замахна срещу него и норманинът парира светкавично.

Мечовете се стрелкаха като светкавици, кръстосваха се и се удряха със звън. Ехото на двубоя отекваше в околните скали. Противниците се дебнеха, нападаха и се оттегляха, парираха и удряха. Острието на норманския меч разпори ръкава на туниката на Моркар и му нанесе рана под лакътя. Моркар улучи Ролф над дясното око. От раните потече кръв, но това не разтревожи особено противниците. Те продължиха да се дебнат, изчаквайки удобния момент за нападение. Ролф връхлетя пръв и улучи бедрото на Моркар. Саксонецът отговори със светкавичен удар, който принуди Ролф да се отбранява; норманинът направи няколко крачки назад, престори се, че се препъва, размаха меча и безмилостно подгони противника си.

На полянката се чуваха само дрънченето на желязото и пъшкането на биещите се. И двамата бяха облени в пот, ризите бяха залепнали за мускулестите гърбове. Кръвта капеше в окото на Ролф и го затрудняваше, но той не посегна да я изтрие. Постепенно силите им отслабнаха. Движенията им станаха по-бавни и тромави. Моркар нападна, Ролф отрази удара. Очевидно бяха равностойни противници.

Сейдри наблюдаваше двубоя със затаен дъх. Ужасът я сковаваше. Не можеше да се намеси, защото това би означавало сигурна смърт за Моркар. Брат й трябваше да победи, за да избяга. Ала норманинът напрегна и последните си сили и доби превъзходство.

Кракът на Моркар се заплете в едно коренище. Той се олюля и норманското острие се устреми безмилостно към сърцето му. Сейдри изпищя като безумна, обзета от смъртен страх. Моркар се отпусна на едно коляно и тялото му се скова. Острието на вражеския меч се опря в гърдите му, но не го прониза.

— Защо се бавите, норманино? — попита глухо Моркар, който все още стискаше меча в ръката си, но позицията му беше твърде неудобна, за да нанесе удар. Това щеше да означава неминуема гибел. — Аз не се боя от смъртта.

— Пуснете меча си, саксонецо — заповяда дрезгаво Ролф. — Пуснете го или ще удари последният ви час.

— Не! — изпищя отчаяно Сейдри и се втурна към брат си. — Моля ви, господарю, не го убивайте!

Ролф не я удостои с внимание.

— Пуснете меча, ако ви е мил животът. Иначе ще ви пронижа.

Моркар срещна безстрашно погледа му.

— Моля те, предай се! — изплака Сейдри. — Моля те, Моркар, моля те!

Моркар отпусна меча си.

Ролф го изрита с крак по-далече от ръката му, без да сваля острието от гърдите на противника. Натисна по-силно с меча си и Моркар падна на колене.

— В името на крал Уилям — обяви тържествено норманинът, — вие сте мой пленник.

Сейдри стоеше точно зад Ролф. Сега беше моментът да се намеси! Без да се замисля, тя се наведе и сграбчи най-близкия камък, готова да го стовари върху главата на норманина.

Ролф се обърна светкавично, сграбчи я грубо за китката и едва не й счупи костите. Камъкът падна от изтръпналите пръсти и норманинът я блъсна грубо на земята. Моркар скочи, но преди да е успял да стигне до меча си, победителят отново го държеше в шах с оръжието си. Двамата мъже се погледнаха втренчено. Точно в този миг пристигнаха петима рицари, водени от Гай, очевидно алармирани от пронизителните викове на Сейдри.

Ролф се усмихна ледено, без да сваля поглед от саксонеца.

— Хвърлете го в подземието, Гай — заповяда той и добави по-тихо, без да поглежда към коленичилата Сейдри: — С нея ще се занимая по-късно.