Бренда Джойс
Завоевателят (12)

12

— Събуди се!

Сейдри беше заспала от изтощение, макар че имаше намерение да почака, докато къщата утихне, за да се промъкне в стаята на Алис и да поговорят за предстоящата женитба.

— Събуди се най-после!

Алис я дръпна грубо за косите. Сейдри се надигна стреснато от сламеника си и се опря на лакът. Нощуваше на един от наровете в голямата зала заедно с другите обитатели на господарската къща.

— Какво има? Ти ли си, Алис? Какво е станало?

— Стани — изсъска сестра й. — Трябва да поговорим.

Беше посред нощ. Хъркането на норманите и саксонците изпълваше просторното помещение. Сейдри се изправи замаяно и посегна към наметката, за да увие голите си рамене. Беше само по риза.

— Не можа ли да почакаш до сутринта?

Алис стисна ръката й и я извлече навън пред кухненското крило. Нощта беше осветена от бледото сияние на луната и Сейдри различи ясно гневните бръчици по лицето на сестра си.

— Предупреждавам те, Сейдри. Ще се омъжа за него, и ти няма да ме спреш!

Сейдри я погледна невярващо.

— Дръж се далече от него, чуваш ли? И не му прилагай мръсните си хитрости — изфуча Алис. — Разбра ли ме добре?

— Наистина ли искаш да се омъжиш за него, Алис? Не говориш сериозно!

— Напротив! Той е мой! Нищо, че се задява с теб, както правеше баща ти с проклетата ти майка — той никога няма да се ожени за теб!

Остра болка прониза сърцето на Сейдри. Не биваше да се засяга от тези думи, но не можа да прогони горчивината.

— Аз го мразя — отговори горчиво тя. — Той е убиец. Той е наш смъртен враг, норманин. Той отне земята на братята ни. Никога не бих се омъжила за него даже ако имаше желание да ме вземе.

— Много добре.

— Алис… Ти да не си полудяла? Как можа дори да си помислиш, че можеш да станеш негова жена! Той е натрапник!

— Сега Уилям е законният крал на Англия — отговори гневно Алис. — Всъщност какво ме е грижа? Хич не ме интересува дали имуществото на Едуин е конфискувано, или не. За да ти кажа истината, смятам, че така е по-добре. Норманинът е господар на Елфгар и аз ще бъда негова законна съпруга. — Тя се засмя тържествуващо.

— Ще ти помогна да избягаш — предложи Сейдри. — Можем да избягаме заедно и да намерим Едуин и Моркар. Братята ни ще ни закрилят от норманите.

— Никога! Ама ти още ли не разбираш? Аз ще се омъжа за него, защото го искам. Но ти, ти ще се държиш далече от него! Разхождаш се пред него, люлееш бедра, и той те зяпа като разгонен пес. Няма да го примамиш в леглото си. Няма да му станеш любовница, както майка ти беше любовница на баща ни. Говоря сериозно, Сейдри. Предупреждавам те.

— Никога няма да се покоря на волята му — отговори рязко Сейдри.

— Добре. — Алис изпъна крехките си рамене. — А сега по следващата точка. Относно положението ти в къщата.

— Какво искаш да кажеш?

— Аз съм господарката на Елфгар. Омръзна ми да се скиташ, както ти харесва, и да безделничиш. Баща ни умря, братята ни са бегълци, много мъже загинаха… Време е да поемеш задълженията си.

— За какво говориш, за Бога?

— Още утре на разсъмване ще започнеш работа в кухнята — заповяда Алис. — От утре нататък ще работиш като помощничка в приготвянето на храната. Освен това ще се храниш в кухнята като другите роби.

Сейдри я зяпна смаяно. Наистина, откакто овдовялата Джейн се омъжи повторно и напусна, Алис беше господарка на Елфгар. Но никога преди това не бяха й заповядвали да върши слугинска работа. В присъствието на Едуин нито Джейн, нито Алис биха се осмелили да го сторят.

— Шегуваш ли се?

— Не. Норманинът е съгласен. Той не търпи мързеливци в къщата си.

— Норманинът е съгласен? — повтори изумено Сейдри.

— Ти си негова крепостна, Сейдри, като всички останали.

— Аз съм свободна — възрази младата жена. — Ти много добре знаеш, че татко освободи и мама, и мен.

Алис се засмя злобно.

— Можеш ли да го докажеш?

— Всички го знаят.

— Имаш ли документи?

— Няма документи.

— Значи не можеш да докажеш свободата си.

Сейдри все още не можеше да повярва в злите намерения на сестра си.

— Всички знаят, че съм свободна!

— Може би, но кой ще се закълне пред библията — или пред съда? Ти ли? Или баба ти, вещицата? Селяните? Ателстън? Ти си копеле, Сейдри, нищо повече. Чия дума ще заслужи повече доверие пред лицето на господаря, твоята или на господарката?

— Нашите братя знаят истината!

— Така ли? Но те не са тук, за да я кажат.

— Какво възнамеряваш?

— Това не те засяга. Ти живееш в къщата като робиня. Ако се махнеш, ще заповядам да те гонят като избягала робиня. Ако останеш, ще се подчиняваш на заповедите ми. Ясно ли е?

Сейдри никога нямаше да напусне родното си място, защото се беше сраснала с него. Наистина ли Алис беше успяла да внуши на норманина, че Сейдри му е робиня?

— Изрази се много ясно, Алис.

— Добре. — Сестра й се усмихна доволно.

Група мъже сечаха дървета за новата ограда, други копаеха дълбокия ров, който трябваше да пази замъка от натрапници. Новата крепост щеше да се издигне на естественото възвишение и да бъде защитена от всички страни. Ролф беше много доволен от напредъка на работата. Селото обаче трябваше да бъде преместено, за да има достатъчно място за двора на замъка и за стопанските сгради. Освен това новото място за селските къщи точно под палисадата — беше много по-удобно и по-лесно за защита. След като се убеди, че указанията му се изпълняват стриктно, Ролф свали жакета си и се включи в изкопните работи.

Всички селяни бяха получили заповед да участват в строежа. Работата на полето трябваше да спре до построяването на крепостта. По обед изморените работници захвърлиха инструментите и насядаха да почиват. Селяните обядваха с хляб и сирене, някои носеха и стомнички с бира. Ролф и хората му се върнаха в къщата, където им поднесоха агнешка яхния. Ролф се изми на кладенеца, влезе в залата й зае мястото си до Алис. Погледът му обходи голямото помещение, но не намери жената, която търсеше.

— Защо сестра ви не обядва с нас? — попита мрачно той.

Алис се усмихна сладко.

— Пое надзора над кухнята, милорд. И както виждате, яденето е много вкусно.

Ролф не усети вкуса на агнешкото, но беше доволен, че Сейдри не е нарушила забраната му.

Поради опасността от пожар кухнята и складовете бяха в отделна сграда, разположена встрани от господарската къща.

Две огромни пещи, толкова големи, че един едър мъж можеше да се изправи в тях, разпространяваха пареща горещина, тъй като бяха напалени ден и нощ. В едната печаха месо на шиш, наблюдавано от гол млад роб, който въртеше ръчката. Във втората пещ на железни вериги висяха огромни котли, в които варяха супи и яхнии. До тях беше пещта за хляб, където приготвяха хляб и сладкиши, а също и печени птици и зайци за празниците. В малкото помещение до готварницата биеха масло. Наблизо беше и пивоварната, където варяха бира. Нито едно от помещенията нямаше прозорци. Чист въздух влизаше само през отворените врати, които извеждаха в двора. Пушекът отлиташе през широк отвор в покрива.

Жените в кухнята работеха само по тънки ризи, боси, с вдигнати коси. Сейдри грабна дългата лопата и мушна в пещта следващия хляб. Горещината я удари право в лицето и тя потрепери. Лицето й беше зачервено и блестеше от пот. Много й се искаше да се съблече гола като Теди, който беше още почти дете. Тънката вълнена риза беше залепнала за тялото й като втора кожа. Но още по-страшен от горещината беше пушекът, който се стелеше на дебели черни вълма в цялото помещение. Кашлицата я мъчеше непоносимо.

Дано само да завали, повтаряше си тя.

Как копнееше за истинска буря с проливен дъжд! Тогава щеше да изскочи навън, да разпери ръце и да подложи лицето си на дъждовните капки. Това щеше да бъде най-прекрасното й преживяване.

Сейдри не се сърдеше на Алис. Разбираше я, поставяше се в нейното положение. Норманинът не желаеше годеницата си, искаше нея, Сейдри, колкото и странно да беше това. При тази мисъл я пронизаха тръпки, смесица от боязън и някакво ново, непознато усещане. Но Алис можеше да бъде спокойна. Когато я увери, че не иска да има нищо общо с норманина, тя беше напълно искрена. Не искаше да го изкушава. Колкото и да беше засегната, че Алис я превърна в крепостна, Сейдри не можеше да се сърди на сестра си. Отдавна й бе простила.

С норманина обаче беше друго.

Тя не можеше да прогони образа му от съзнанието си и това я вбесяваше. Нямаше да изпълни заповедта му да не напуска селото, в никакъв случай. Никога нямаше да се унижи да го помоли за позволение. Тя беше свободна и можеше да ходи, където си поиска! А ако той заповядаше да я набият, тя щеше да изтърпи наказанието без нито една сълза, без плач и охкане. Той не беше неин господар и никога нямаше да бъде. Както нямаше да бъде и господар на Елфгар.

Естествено съгласието му да я изпратят на работа в кухнята беше замислено като наказание, че го бе излъгала. Това беше негово наказание, затова тя щеше да върши работата си в кухнята като Тилди и Теди и като всички останали. Това беше причината, поради която тя щеше да изпълнява без възражения и най-тежката работа. Дори щеше да работи по-добре от другите. В крайна сметка тя не беше по-добра от тях. Теди й беше братовчед. След раждането на Сейдри майка й също беше работила в кухнята, макар и не като обикновена помощничка, докато се разболя.

Е, добре, тя щеше да работи по-усърдно от другите. Ако той си мислеше, че може да я накара да моли за прошка, да хленчи за помилване, много се лъжеше. Тя щеше по-скоро да умре, отколкото да го помоли за нещо. Щеше да покаже на норманина, че е непреклонна почти колкото него. Тя беше негов враг. Докрай.