Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Източник
Словото

История

  1. — Добавяне

Родният ни край остана

тъй далече,

пътя, който води в него,

враг пресече.

 

Като пилци изпоплаши

той децата,

като вятър ги разгони

по земята.

 

В златно утро златни ниви

клас люлеят,

клас люлеят и изтихом

песен пеят:

 

„Ветре, братко, намери ги

тез стопани,

дето са далеч в чужбина

разпиляни.

 

Не е мила ръка чужда

да товари,

зърното ни почернява

по хамбари.

 

Зърното ни потъмнява

по нивята,

намери ги, събери ги

наште братя.

 

И кажи им, че земята

наша черна

ги милее и ги мисли,

и е верна.“

Край
Читателите на „Добруджа“ са прочели и: