Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Източник
Словото

История

  1. — Добавяне

Не искам да съм гост на чужди пир,

на края на трапезата да седна —

защо ми пречиш, боже, да погледна

земята ти надлъж, нашир!

Защо си казал: нека бъде тиха

и нека е в редицата последна,

а мене, виждаш, вихри ме родиха

и ето, виждаш, вихър ме размята

по двата края на земята.

 

Защо си казал: нека е смирена

и нека бъдат стъпките и леки —

горят ме твойте огнени пътеки,

земята ти от жажда пресушена,

небето ти заключено въвеки!

 

Не искам да съм гост на чужди пир,

на твоя праг господен нека седна,

да бъда там от всички най-подир,

да бъда там от всички най-последна.

 

1925

Край
Читателите на „Ветрове 4“ са прочели и: