Дора Габе
Нощ

О, нощ, която всичко ми отне

и в себе си погълна тъй безследно,

кажи сега и словото последно,

щом маската от погледа ми сне!

 

Умряха в тебе толкова души,

затвориха се толкова зеници,

захвърлени самотници в тъмници

изсмука твоя мрак и присуши!

 

А жадно гледат топлите ти взори —

очите твои — разтопена плът,

потъна в тях светът и се затвори.

 

И само птичка върху твойта гръд,

отметнала главица, пее, пее,

а ти мълчиш, заслушана във нея…

 

1922