Дейвид Балдачи
Собствено правосъдие (73)

73

Компанията отиде да дремне за час-два в дома на Тайри, отстоящ на три километра от центъра на Дивайн. Той се оказа дървена къща със скромни размери, построена на високо и проветриво място с голяма ливада отзад.

Домакинът направи кафе в огромна кана, а за закуска предложи каквото имаше. Очите му бяха зачервени и подпухнали.

— Извинявам се за скромните провизии, но рядко посрещам гости — притеснено промълви той.

— На мен тези провизии ми са напълно достатъчни — избоботи Рубън, стиснал с две ръце огромната чаша със силно кафе.

От кратката визита в имението на Аби разбраха какво се е случило. Входната врата беше разбита, а мебелите преобърнати. Човекът на шерифа седеше на пода с окървавено лице и това беше всичко. Никаква представа за самоличността на хората, отвлекли Аби. Шерифът включи радиостанцията си и издаде заповед за издирването й, но резултат все още нямаше. Шансовете за благополучното й завръщане намаляваха с всеки изминал час.

— Как не се сетих по-рано! — виновно каза Тайри.

— Нали си изпратил човек да я пази — опита се да го успокои Анабел.

— За съжаление Ърл не го бива в подобни ситуации, но не разполагах с друг човек — поклати глава шерифът. — Ако с нея се случи нещо… — Сведе глава и една сълза капна на масата.

— Защо са я отвлекли според теб? — попита след проточилото се мълчание Алекс.

Тайри избърса очи и се покашля.

— Не спирам да си задавам този въпрос. Дани изчезна. Може би се страхуват да не направи нещо и за всеки случай отмъкват майка му. Момчето много я обича.

— Мислиш ли, че Дани има пръст в разпространението на дрогата? — попита Анабел.

— Не знам. Но фактът, че използват техния изоставен хамбар, ме навежда на подобна мисъл.

— Нали каза, че е напуснал града?

— Това стана след смъртта на Деби. Може би е решил да се откаже след убийството на приятелите си.

— Нещо ново около съдията? — попита Алекс.

— За моя голяма изненада той също е изчезнал.

— Значи е бил в играта и някой го е предупредил — рече Хари.

Тайри кимна.

— Преди време е бил съдия в Тексас, а след това е прекарал известно време в Южна Америка. Поне така ми е казвал.

— Там са добре запознати с организацията на наркотрафика.

— Така е — кимна шерифът. — Чел съм, че много хора в Тексас се занимават с пласирането на наркотиците, които идват от Мексико. Що се отнася до хапчетата с рецепта, те се добиват по два начина: чрез кражба или собствено производство.

— Кой би произвеждал подобни лекарства? — с недоумение попита Кейлъб.

— В Колумбия има лаборатории, които произвеждат тонове оксикодон и ги прехвърлят в Америка — поясни Алекс. — Разбира се, тези таблетки са зле пречистени, тъй като в мръсните нелегални цехове го няма контрола на модерните фармацевтични предприятия. И по тази причина те са много по-опасни.

Може би съдията е имал добри връзки там, но не му е понасял горещият климат. А когато се е натъкнал на тихия и заспал Дивайн, вероятно е решил да се покрие тук.

— Да предположим, че съдията е разполагал с каналите. Но дали брат ти има достатъчно връзки в големите градове, които да осигуряват пласмента?

— Осемдесет процента от затворниците идват от големите градове, като почти всички са осъдени за убийства или разпространение на наркотици. Скалата на смъртта е затвор, създаден специално за такива като тях. Положително има връзки.

— Но как се е сближил със съдията? Приятели ли са?

— Мозли посещава затвора веднъж в месеца, за да посредничи между управата и лишените от свобода. Когато ми го каза, аз едва не се разсмях.

— Защо?

— Брат ми не е от хората, които правят компромиси. Или му играеш по свирката, или заминаваш.

— Май не си много изненадан, че брат ти може да се окаже престъпник — подхвърли Анабел.

— Аз бях спортистът в семейството — отвърна с вяла усмивка Тайри. — Докато брат ми печелеше всевъзможни академични стипендии. Тъпият изтърсак и умният по-голям брат, нали знаеш? Но той имаше и друго предимство: жестокостта. Преди да порасна по-едър от него, той ме малтретираше за всичко, което не му харесваше. По тази причина никога не станахме близки. Той винаги си е падал по разкоша, но директорите не получават кой знае какви заплати, включително и тези, които управляват строго охранявани затвори.

— Питърсън е бил счетоводител — каза Алекс. — Може би именно той е водил сметките на канала и в един момент се е изкушил да бръкне в меда…

— Нещата едва ли са толкова прости — промълви Тайри и замислено потърка брадичката си.

— В смисъл?

— Тук си имаме инвестиционен фонд. Питърсън водеше и неговото счетоводство.

— Инвестиционен фонд в град като Дивайн? — вдигна вежди Анабел.

— Да. Средствата се набират както от бизнесмени, така и от обикновени миньори. Аби внесе доста значителна сума, защото разполагаше с пари. През последните години фондът действаше наистина успешно и носеше добри дивиденти.

— Ето каква била причината Дивайн да изглежда далеч по-лъскав от околните градчета — промърмори Рубън.

— Това съвсем не означава, че е станал обект на сериозни инвестиции — възрази Хари.

— Причината е била друга — добави Алекс.

Пестникът на Тайри се стовари върху масата.

— Използват фонда за пране на наркодолари! — извика той.

— Точно така — кимна Алекс. — Фондът е идеалното прикритие, защото в него постъпват купища чекове за дребни суми. Кой би допуснал подобно нещо за едно забутано планинско градче? Парите излизат бели като сняг!

— Но как ще стигнем до вашия човек, ако той действително се окаже в затвора? — загрижено попита Тайри. — Не разполагаме с достатъчно улики, за да поискаме заповед за обиск.

— Майната й на заповедта за обиск! — сопнато отвърна Анабел. — Отиваме там и го измъкваме по най-бързия начин!

Присъстващите се втренчиха в нея. В погледа на Тайри се появи мрачна загриженост.

— Не съм убеден, че е добра идея — поклати глава той. — Брат ми съвсем не е глупак. Ако е забъркан във всичко това, едва ли ще получим официална покана за визита.

— Няма проблем, шерифе. Аз и бездруго рядко използвам парадния вход. Шърли ми каза, че затворът е построен върху минна галерия, в която са загинали доста миньори. Затова са го нарекли Скалата на смъртта. Но при опита да спасят колегите си миньорите са прокопали и още една, паралелна галерия. Въпросът е къде точно се намира тя и докъде стига…

— Не знам подробности — поклати глава Тайри.

— Аз мога да направя справка в местната библиотека — предложи Кейлъб.

— И прегледай всичко, свързано с този затвор — каза Анабел и насочи вниманието си към Тайри. — А на теб ще ти бъда благодарна, ако ми разкажеш каквото знаеш.

— С удоволствие, но в затвора има куп места, където могат да скрият един-двама души.

— До известна степен разчитам именно на това — тръсна глава Анабел.