Дейвид Балдачи
Собствено правосъдие (70)

70

— Хари, какво правиш тук?! — смаяно попита Анабел, местейки очи от Хари Фин към Алекс Форд, които се бяха напъхали в задната част на микробуса.

— Научих от Алекс, че имате нужда от помощ.

Когато нещата опират до бойни умения и бърза мисъл, Хари Фин струваше поне колкото петима обикновени мъже, въпреки че не притежаваше опита на Оливър Стоун.

— Какво научи от пияната Шърли? — попита Рубън.

— Много неща — отвърна Анабел и набързо запозна новопристигналите със състоянието на нещата, завършвайки със загадъчните думи на Шърли.

— Къде превръщат човека в магаре? — вдигна вежди Алекс. — Що за гатанка е това?

— Никаква гатанка, нещата са абсолютно ясни — отсече Кейлъб от мястото си зад кормилото. Останалите протегнаха шии към него. — Кросното е тъкач, обикновен човек, когото Пък превръща в магаре.

В очите на приятелите му се появи дълбоко недоумение.

— Какви са тези библиотекарски загадки? — избоботи Рубън.

— Никакви загадки. Явно алкохоличката Шърли е доста начетена жена и има предвид сцена от шекспировата пиеса „Сън в лятна нощ“.

— Ферма в лятна нощ! Имението на Аби Райкър! — възкликна Анабел.

— Да отидем да проверим — започна Алекс, но Хари Фин вдигна ръка. Всички замълчаха и се ослушаха.

— Навън има някой! — напрегнато прошепна Кейлъб.

Хари и Алекс измъкнаха пистолетите си. Резервното оръжие на Алекс премина в ръцете на Рубън, който зае позиция до единия от широките прозорци.

— Кейлъб, ще можеш ли да караш?

В следващия миг микробусът изрева и с пълна газ се понесе през храстите, обсипан от куршуми. Алекс блъсна Анабел на пода и клекна до нея.

Рубън дръпна встрани стъклото и отвърна на огъня, а Алекс и Хари Фин сториха същото от другата страна.

Кейлъб изскочи на асфалта и натисна педала докрай.

— Скапаната консерва не може да вдигне повече от сто и двайсет! — избоботи той. — Следващия път се погрижете за някой по-истински автомобил, ако ще се надбягваме! Няма как да направя салца без домати, мамка му!

Алекс и Хари Фин се спогледаха недоумяващо и извърнаха очи към Анабел.

— Дълга история — въздъхна тя.

През следващите пет минути микробусът вземаше завоите почти на две колела и минаваше на сантиметри от ръба на дълбоки пропасти. На няколко пъти задницата му буквално увисваше във въздуха. После Кейлъб най-сетне намали.

— Вече две минути зад нас няма светлини — обяви той. — А сега някъде?

— Карай към фермата — каза Анабел. — Но без да ни убиваш, ако обичаш!

Направиха широк кръг и прекосиха центъра на Дивайн. Малко след като напуснаха града, съзряха насреща си включени червени буркани. На банкета бяха спрели полицейска кола и пожарна, плюс още няколко автомобила. Между тях сновяха хора. Дебел пожарникарски маркуч чезнеше надолу по стръмния склон.

— Спри, Кейлъб — викна Анабел. — Това е шерифът Тайри.

Кейлъб се подчини. Анабел изскочи навън и изтича при Тайри, който стоеше с ръце в джобовете и мрачно съзерцаваше върховете на ботушите си.

— Какво се е случило, шерифе?

Тайри вдигна глава и се намръщи.

— А ти какво търсиш тук посред нощ?

— Продължавам да издирвам баща си — отвърна Анабел и надникна в пропастта. Долу димяха останките на някаква кола, край която обикаляха хора. После очите й се насочиха към изровения банкет. — Катастрофа?

— Шърли Кумс — кимна шерифът и мрачно добави: Или по-скоро това, което е останало от нея.

Анабел хлъцна от изненада.

— Какво? — изгледа я шерифът.

— Преди по-малко от час разговарях с нея.

— Къде?

— На мястото, където беше караваната на сина й.

— Какво си търсила там?

— Просто минавах и чух плач. Направих опит да я успокоя.

— Беше ли пила?

— Да — кимна след моментно колебание Анабел.

— Ето защо глупачката е излетяла от пътя!

Анабел бавно се огледа. На няколко педи от изровения банкет блестеше сивкаво парче метал, осветено от фаровете. Тя се насочи натам и се наведе да го вдигне.

— Не го пипай! — заповяда Тайри.

Тя се изправи.

— Колата на Шърли е червена!

Тайри я хвана за ръка и я повлече през платното, без да обръща внимание на любопитните погледи.

— Какво става тук, шерифе? — възкликна тя. — Това не е инцидент! Някой я е блъснал!

— Знам, но не искам да го разтръбяваме.

— Защо?

— Защото така трябва! Я ми кажи за какво си говорихте с Шърли? Явно е нещо, заради което са я убили!

Анабел нервно облиза устни. В главата й се появи предупреждението на Шърли да не вярва на никого в този град.

— Длъжен съм да стигна до дъното на всичко това! — отсече Тайри. — Мой дълг е да поддържам реда и спокойствието в този град!

Анабел се довери на инстинкта си.

— Ела с мен — каза тя, поведе го към микробуса и рязко отвори страничната врата. Представи му приятелите си един по един и решително добави: — Имаш ли време да ни изслушаш, шерифе? Историята е дълга и доста заплетена.

— В такъв случай е по-добре да поговорим в моята канцелария — отвърна Тайри. — Тук има прекалено много любопитни уши.

Час по-късно шерифът застана на прозореца на канцеларията си, потърка брадичка и отправи мрачен поглед навън.

— Значи не ти е никакъв баща, а агент, който е работил под прикритие за правителството от години? — озадачено промърмори той. — И всички вие сте федерални агенти, изпратени да го спасят?

— Точно така — кимна Анабел. Разбира се, не беше споменала нищо за мисията на Джо Нокс и убийствата на Грей и Симпсън, но въпреки това разкри голяма част от истината, което беше нов метод за нея.

— Защо трябва да ти вярвам? — втренчи се в лицето й шерифът. — Веднъж вече ме излъга! Дали от Вашингтон ще потвърдят това, ако реша да звънна в оперативното бюро на ФБР?

Алекс стана и му подаде документите си.

— Аз не съм от ФБР. Екипът ни е съставен от различни служби. Ако желаете, можете да позвъните в моята централа и да проверите самоличността ми. Готови сме да ви изчакаме, но ако ще правите нещо подобно, побързайте. Трябва да открием този човек час по-скоро!

Тайри го огледа и бавно поклати глава.

— Вярвам ви — тежко рече той и седна на ръба на бюрото, позволявайки на Анабел да хвърли признателен поглед на Алекс. — Защо мислите, че фермата на Аби Райкър има нещо общо с тази история?

— Думите на Шърли са недвусмислени — отговори Кейлъб.

— Само не ми казвайте, че и самата Аби е замесена. Това е налудничаво.

— Не обвиняваме никого — въздъхна Анабел. — Но нейният син е изчезнал.

— Мрежа за разпространение на наркотици с център Дивайн — поклати глава Тайри. — Но ако твърдението на Шърли за липсващите кашони е вярно, значи и съдията е в играта! — удивено възкликна той. — Хитро измислено, защото едва ли някой ще вземе да проверява документите, предназначени за съда! А кой би повярвал, че за магарета ще бъдат използвани миньорите от метадоновата програма?

На вратата се почука и в канцеларията се появи Чарли Тримбъл, облечен в риза на райета и бежови панталони.

— Понеже светиш, реших да…

Видял посетителите на шерифа, вестникарят се стъписа и млъкна.

— В момента съм зает, Чарли.

Тримбъл бързо се окопити и погледна към Анабел.

— А, ето я и дъщерята. Все още ли търсите баща си?

Анабел никак не хареса ударението върху последните думи.

— Той не ми е баща — отсече тя и се обърна към Алекс. — Това е човекът, за когото ви говорих. Вестникарят, търсещ горещата новина.

— Но не и с цената на националната сигурност — добави агентът.

— Националната сигурност? — стресна се Тримбъл и погледна към Тайри. — За какво говорят тези хора?

— Очевидно Бен не е човекът, за когото се е представил.

— Така си и знаех! — възбудено извика вестникарят. — Мисля, че имам представа за истинската му самоличност. Материалът ми е готов и…

Не довърши изречението, а смаяно се втренчи в служебните карти на Анабел и Алекс, тикнати под носа му.

— Няма да публикуваш дори сричка от това, с което разполагаш, Тримбъл! — мрачно отсече Анабел.

— Не се опитвайте да ме заплашвате! — отстъпи крачка назад вестникарят.

— Не ви заплашваме, а само ви предупреждаваме! — обади се с гробовен глас Алекс.

— За какво?

— Ако публикувате и една дума за това, което се случва тук, и тя навреди на нашия човек, много бързо ще се озовете в Замъка!

— В Замъка ли? Какъв замък?

— Левънуърт.

— Но той е военен затвор!

— В който има специално отделение за хора, застрашили националната сигурност — все така мрачно отговори Алекс, едва сдържайки усмивката си. — За протокола бих добавил, че от мен зависи дали ще влезете в тази категория.

— Къде остана Първата поправка?

— А случайно да си чувал за Втората? — заплашително избоботи Рубън и отметна якето си, под което проблесна тежкият пистолет.

— Исках да кажа… — объркано запелтечи Тримбъл. — Всъщност нищо, забравете!

— Тримбъл? — докосна ръката му Анабел.

— Да? — колебливо я погледна той.

— Вървете си у дома. Още сега, преди да сте пострадали.

Вестникарят побърза да излети през вратата, а тя се извърна към Тайри.

— Мисля, че е време да разберем къде превръщат наркоманите в магарета.