Дейвид Балдачи
Собствено правосъдие (37)

37

Нокс напусна Шарлотсвил и пое към центъра на Вашингтон. Главата му беше замаяна от това, което научи. Джон Кар действително беше служил в „Трите шестици“. Преди шест месеца трима от бившите му колеги бяха убити. Разследването беше засекретено, а след това и прекратено. Дали имунитетът на Фин имаше някаква връзка с това? Нокс не си направи труда да отделя повече време в търсене на отговора. В крайна сметка проблемът не беше негов. Имаше си достатъчно други.

В официалните архиви не се споменаваше за някакви намерения на Кар да се оттегли от „Трите шестици“. Личните отношения, особено враждебните, никога не намират място в официалните документи. Но Кар беше имал семейство и това беше отразено в архива.

Най-вероятно в името на сигурността и оценката на евентуалните рискове. Технически Кар беше обявен за „изчезнал по време на акция“ на точно определена дата преди трийсет години. Сравнявайки тези данни с другата информация, която бе събрал, Нокс откри един любопитен факт: броени дни след тази дата сержант Джон Кар като по чудо се появяваше отново в армейските ведомости, после се уволняваше и умираше при неизяснени обстоятелства. Беше погребан в националното гробище „Арлингтън“. Странно как историята можеше да бъде пренаписана по този начин — както в общ план, така и в личен.

Другото твърдо заключение беше, че Стоун и Кар са една и съща личност. Нокс се почувства добре от потвърждението на първоначалните си подозрения. Стоун беше напуснал „Трите шестици“. Скоро след това в „Арлингтън“ бе положен празен ковчег с името на Кар върху белия надгробен камък.

По-късно сутринта Нокс си направи кафе и го изпи на кухненския плот, механично оглеждайки някои вещи, останали от съпругата му. След смъртта й не беше променил почти нищо в общия им дом, който всъщност принадлежеше на Пати. Поради характера на работата си той беше живял повече в чужбина, отколкото в него. Това си беше нейното пространство, което след смъртта й той сякаш беше взел под наем.

Мястото, което посети след Шарлотсвил, беше Федералният център за съхранение на новинарските архиви, поддържан от правителството. За него несъмнено бяха похарчени много пари, но някои от събраните там неща бяха наистина полезни. Последното назначение на Джон Кар като агент на „Трите шестици“ се оказа в Брънзуик, Джорджия, изпратен там под прикритието на инструктор в сравнително новия по онова време Център за обучение на федерални агенти. От всекидневните сводки, които Нокс откри, ставаше ясно, че Кар често е ходил в командировки, а по-продължителните му отсъствия от Центъра странно съвпадаха със смъртта или изчезването на лица, представляващи интерес за САЩ по различни точки на света. Появата му в новинарските архиви имаше точно определена цел. Откри това, което търсеше, след няколко часа ровене, и то благодарение на факта, че имаше приблизителна представа за датата. Кратка и почти незабележима бележка в един от местните вестници на Брънзуик съобщаваше за изчезването на мъж, жена и тяхната двегодишна дъщеря. Текстът под неясната снимка на младата жена я идентифицираше като Клеър Майкълс, изчезнала заедно със съпруга си Джон и дъщеричката им Елизабет. В материала се споменаваше, че Джон Майкълс е работил като инструктор в Центъра за обучение на федерални агенти, а изчезването на семейството му вероятно е свързано с характера на неговата работа. И това беше всичко. Никакви съпътстващи статии, които биха хвърлили допълнителна светлина върху събитието. ЦРУ беше покрило нещата по възможно най-ефективния начин, насочвайки подозренията към достоверността на информацията като цяло.

Нокс погледна черно-бялата снимка на Клеър Майкълс, от която си беше извадил копие. А после се запита дали раната в гърдите на един сенатор от Алабама не съдържа късчета от снимка на същата жена. Ако беше хазартен тип, положително би заложил цяла купчина стодоларови чипове на предположението, че на снимката, залепена на сутрешния вестник в деня на убийството на сенатор Симпсън, е била Клеър Майкълс, съпругата на Джон Кар.

Е, добре. Фин очевидно беше казал истината. Убили бяха семейството на Кар, защото бе пожелал да напусне. Нокс не искаше да повярва, че неговата страна е постъпила така с човек, който й е служил вярно в продължение на десетилетия, но фактите сочеха именно това.

Стана и се насочи към кабинета си, претъпкан с книги. В момента преследваше човек, който е бил предаден от своите. Доказателствата, че убийствата на Грей и Симпсън са негово дело, бяха неоспорими. Нокс се взря в снимката на съпругата си, окачена на стената. Как би постъпил, ако откриеше, че тези двамата са убили Пати. Седна на стола и наведе глава. Не беше сигурен, че ще постъпи много по-различно от Кар.

На всичкото отгоре Джон Кар бе прецакан във Виетнам от същия човек, за когото работеше Нокс в момента. Героят от войната така и не беше получил заслуженото отличие. Войникът у Нокс не можеше да се примири с този факт. Все още не можеше да разбере защо Хейс бе осуетил награждаването на Кар с Медала на честта. Ако трябваше да гадае, щеше да каже, че вината е на Хейс, а не на сержанта, проявил храброст на бойното поле.

Така стигна и до най-важния въпрос: оттук накъде? Беше длъжен да продължи издирването. Но не беше сигурен как ще постъпи, когато откриеше този човек. Което означаваше само едно — вече се превръщаше в предател на Управлението, за което работеше. Да помогне на врага — това можеше да унищожи кариерата му, да го лиши от близката пенсия, да му коства свободата и дори живота.

Заради човек, когото никога не беше виждал, но когото вече познаваше по-добре от мнозина, които наричаше приятели.

Заслужаваше ли това Джон Кар?

Нокс нямаше отговор на този въпрос. Поне засега.