Метаданни
Данни
- Серия
- Клуб „Кемъл“ (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Divine Justice, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Веселин Лаптев, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,3 (× 46 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- ultimat (2009)
Издание:
Дейвид Балдачи. Собствено правосъдие
Обсидиан, София, 2009
Редактор: Димитрина Кондева
Худ. оформление: Николай Пекарев
Техн. редактор: Людмил Томов
Коректор: Петя Калевска
ISBN 978-954-769-195-7
История
- — Добавяне
19
Нокс пресрещна Анабел Конрой пред входа на хотела, показа служебната си карта и я помоли да го последва.
— Няма да стане — отсече тя.
— Моля?
— Тази карта може да е фалшива, а вие да сте някакъв изнасилвач. Ще дойда с вас само след като се легитимирате пред полицай, който да гарантира, че сте този, за когото се представяте. Дотогава можете да вървите по дяволите!
— Какво ще кажете да изпием по едно кафе в ресторанта отсреща? Там ще можете да се развикате или да ме сритате в топките в случай, че пусна ръка под полата ви.
— Имайте предвид, че ритам жестоко — предупреди го тя.
— Не се съмнявам.
— Надявам се, че няма да се забавим, защото имам работа.
— Оставям на вас да прецените колко дълъг ще бъде нашият разговор.
След две чаши силно кафе Нокс обясни какво иска да узнае.
— Не знам къде е Оливър — искрено отвърна тя. — Преди известно време се сприятелих с него и приех да живея в къщичката му. Но после той изчезна и никой не знае къде е.
— Как се сприятелихте и защо заживяхте там?
— Много просто. Той ми помогна да разреша един личен проблем, а след като замина, ми хрумна да се грижа за дома му, докато се върне.
— Вашият проблем е бил покойният Джери Багър, нали?
— Виждам, че сте си написали домашното.
— Всъщност не беше толкова трудно. Какъв по-точно ви беше проблемът с Багър, мис Хънтър?
Дори за секунда не повярва, че това е истинското й име, но му беше по-удобно да го използва, поне засега.
— Какво ви засяга?
— Просто любопитство.
— Защо трябва да задоволявам любопитството ви?
Нокс махна към чашата, която Анабел държеше в ръка.
— А какво ще кажете, ако сваля отпечатъците ви от тази чаша и ги пусна в базата данни? Дали срещу тях ще се изпише името Сюзан Хънтър?
— Няма закон, забраняващ смяната на имената.
— Така е, но причината за подобна смяна може да се окаже незаконна.
— Багър причини зло на мой близък и аз го наказах.
— С помощта на Алекс Форд и Оливър Стоун?
— Да. Той беше мошеник и социопат. ФБР и Министерството на правосъдието се опитваха да го спипат в продължение на години. Какво лошо, че си е получил заслуженото?
— Пет пари не давам за Джери Багър — призна Нокс. — Интересува ме Оливър Стоун. Или Джон Кар. Не зная под кое име ви се е представил.
— Аз го познавам като Оливър Стоун. Нямам никаква представа кой е Джон Кар.
— Кога го видяхте за последен път?
— Преди около шест месеца.
— Чухте ли за убийствата на Картър Грей и сенатор Симпсън?
— Гледам новините по телевизията.
— Стоун е имал среща с Грей, били са стари познати.
— Не ми е известно.
— Алекс Форд не ви ли е казал? Защото той е разполагал с цялата информация.
— С него сме само приятели. Не е длъжен да споделя всичко с мен.
— Защо напуснахте къщичката?
— Писна ми да живея сред мъртъвци.
— И не знаете нищо за Стоун, така ли? Може би ви е предупредил, че минава в нелегалност?
— Защо да го прави?
— Вие ми кажете.
— Как да ви кажа нещо, което не се е случило?
— Според мен вашият приятел бяга.
— От какво?
— Е, достатъчно — изправи се Нокс. — Ушите ми писнаха от лъжи. Както вече казах и на Форд, ще поддържаме връзка. Не се опитвайте да напуснете града, защото това ще ме направи много нещастен.
След тези думи се обърна и излезе.