Мариана Тинчева-Еклесия
Второ пристигане на Малкия принц (9) (Приказно пътешествие за деца и възрастни)

Навътре в сушата той видял върховете на голяма каменна планина. Върху невисок хълм на планината бил изграден кръгъл дом от стъкло, за да се вижда цялата хубост наоколо: заснежени върхове, ниски хребети, долини с водоносни реки, а сред върховете и хребетите — езера. Този дом не бил като домовете, където живеят родители със своите деца. Наоколо бездруго нямало нито град, нито дори малка махала, в която да се виждат хора, живеещи от години. Принцът поискал да разбере защо този дом е издигнат в сърцето на планината и кой живее в него. Като приближил, видял пред входа каменна плоча с надпис: „Човече, ти, който вярваш в Твореца на цялата тази красота, помисли: не сме ли всички хора различни деца на Един Баща, Който се грижи и за нас, и за птиците в небесата, и за мравките по пръстта, и за рибите в езерата?“

„Така е“ — отвърнало в ума си момчето, защото познавало живота и на други планети. Навярно вече сте чували, че през последните 60 години астрофизици от сложната наука за далечните светове установиха, че на 30 000 светлинни години от центъра на галактиката Млечния път светят сто милиарда невидими слънца! Нашето видимо животворящо Слънце пък е център на неголямата по размери Слънчева система, сред чиито планети се движи, живее, ликува загадъчната Земя на хората. Представяте ли си колко малка е тази наша земя, щом тя е частичка от другите звезди и галактики, в които светят още сто милиарда слънца? Нашата фантазия е безсилна да си го представи; ето защо е трудно да допуснем, че извън Слънцето има други слънца, които създават живот за невидими от нас същества, навярно подобни на хора? Нашият ум не може да обозре и великата сила, която сътворява всички галактики, планети, светила, отстоящи едно от друго на хиляди светлинни години. Една светлинна година е около 10 милиарда километра; трудно бихте пропътували разстоянието със самолет, дори с ракета!… А Малкия принц беше дошъл отново на Земята, за да ни разкаже за онова, което не виждат очите ни.

Щом влязъл в залата с голяма кръгла маса, видял повече от сто и двадесет важни мъже да седят на високи столове и да говорят. „Тези сигурно управляват народите?“ — помислил, понеже всички мъже били облечени в достолепни дрехи и речта им била достолепна. Пред тях имало по една голяма книга за Бога — всяка сходна по съдържание, но различна от книгите на другите мъже. Всеки, докато говорел, прочитал на глас няколко реда от своята книга и тълкувал думи, различни от думите, написани в другите книги. Всеки от тези мъдреци вярвал, че точно в разликата е скрита тайната за управлението на човешкия живот — на тази земя и в небето… След минути гостът от астероид Б-612 разбрал, че мъжете търсят отговор на един въпрос: ако небето над всички хора е едно, Слънцето е едно, Бог е Един навсякъде и за всички — кой от хората Го почита най-вярно и кой ще отиде в небесното царство при Него? Важните господа, събрани в огромната зала, на моменти спорели и говорели така разпалено в защита на своята истина, че принцът въздъхнал: „Напомнят ми важния географ от миналото ми идване на Земята. Той изглеждаше много зает; четеше голяма книга, казваше, че знае всичко, което се случва… А беше забравил най-важното — да обича! Досега срещнах хора, които искат да изглеждат могъщи, та другите хора да се страхуват от тях. Срещнах такива, които искат да бъдат най-богати и най-известни. Срещнах и самарянина, който искаше да подкрепи изпадналия в беда… Но за първи път срещам вярващи в Бога, които всяват вражда помежду си. Така е, понеже всеки от тях иска да бъде почитан като най-знаещ и справедлив.“

Като послушало още малко думите им, момчето въздъхнало и си тръгнало: „Навярно те спорят, защото не знаят за онези 100 милиарда слънца, в които светят душите на всички добри хора от Земята?“.