Мариана Тинчева-Еклесия
Второ пристигане на Малкия принц (7) (Приказно пътешествие за деца и възрастни)

Преди 2000 години по Земята вървяло Момченце, в което Твореца вложил цялата Си невидима сила и власт, затова детето било наречено Иисус. Негова майка била скромната, благородна Мариан, а баща — Самият Бог, Който пожелал в определеното време да прояви всемогъществото Си чрез Своя Син Христос. Тази жива истина вече се знае от малки деца и възрастни по целия свят, където хората търсят помощ от Бога. Защото Иисус извършвал какви ли не добри чудеса за хората: отварял очите на слепи, очиствал прокажени само с едно слово, вдигал от легло неизлечимо болни; връщал към живот телата на мъртви… Нещо повече: този необикновен Божи Син обещавал на всички, които повярват в Него и изпълняват Божиите заповеди, че ще преминат от смърт към вечен живот! Ето разковничето, което не се вижда с очи, затова хората често забравят за него — пътя на човешката душа към звездите и мъглявините на Вселената!… Ала най-вълнуващо е, че хората, повярвалите в Христос, Го приемат за Свой Спасител и много искат да приличат на Него; тайно да вършат добро към болни и страдащи, за да им помогнат!

В тази история разказвам и за Иисус, защото Малкия принц наистина много прилича на Него — той винаги иска да подаде ръка на паднал човек и да избърше сълзите на разплакана от мъка старица. Нали всъщност за това бил пристигнал в чудатия град на цивилизацията, където адът и раят се оглеждали в едно огледало…

Преди да стигне дома, в който живеели децата и внуците на старицата, наложило му се да гледа как малчугани от крайни квартали търсят храна в кофите за боклук. Той забелязал, че макар и босоноги, с нечисти ръце, те са весели и добри.

— Ще ми дадете ли част от храната, която намерихте? — попитал ги, а те му предложили най-хубавото парче от закуската на момче, което подарило своята на бедните:

— Благодаря! — отвърнал Малкия принц. — Вие ми подарихте най-скъпата храна, която съм получавал, защото можехте да я скриете, но не поискахте да я запазите за себе си!

Като продължил, забелязал, че пред него върви млада майка с малко момченце, не повече от седемгодишно. Детето непрестанно я молело да се върне в къщата, където живеело само с баща си, след като родителите му се разделили. Но майката строго отсякла:

— Никога няма да се върна при онзи грубиян! Избирай: или него, или мен!

Малчуганът въздъхнал, започнал да плаче, защото разбирал, че най-голямото му желание няма да се сбъдне. После обърнал очи към небето и тихичко казал: „Господи, ако направиш така, че мама и татко отново да се съберат и да се обичат, ще бъда най-послушното момче!“

След няколко крачки се чул глас през отворения прозорец на къщата до тротоара. Майката и синът надзърнали вътре, видели в леглото момче, което търсело помощ за силните болки в тялото си. Край него родителите му го утешавали, докато нетърпеливо чакали да дойде лекарят. Наскърбеният малчуган на улицата, уловен за ръката на майка си, казал:

— Макар да го боли, това момче е щастливо, защото има родители. Баща му ще го пренесе на ръце, а майка му ще го нахрани и ще го целуне.

Малкия принц се натъжил от думите, изповядани от доброто детско сърце. „Колко е тъжно, че между хората в големия град понякога няма обич, която да топли и радва децата им!“ — помислил и тръгнал по друга улица, за да не слуша за разделените родители.

След няколко къщи чул музика, изпълнявана на пиано. Преминал на отсрещния тротоар, погледнал през прозореца и видял пред рояла момиче в светла рокля с дълги къдрави коси. Дъхът на Малкия принц секнал от изумление — нима това е Прекрасна, която срещнал на планетата МКС? Той поискал да звънне на входната врата и да попита това тя ли е, но бързо се досетил, че е невъзможно да бъде тя. Това било само едно от хилядите момиченца на Земята, които приличат на Прекрасна, а след години ще продължат живота на планетата с прекрасни деца.

Като паднал здрач, той съзрял в далечината красиви разноцветни светлини. Щом ги наближил, разбрал, че цветната хубост идва от фонтан, край който били насядали деца. Те шумно говорели, искали като водата да полетят нагоре и отново да се върнат в езерото; ала желанието им оставало неизпълнимо, понеже човекът няма криле като птиците и не може сам да полети. Малкия принц седнал до тях, започнал да им говори за Всемогъщия Дух, който наистина има сила и власт да ги издигне по-високо дори от водата на фонтана и отново да ги върне.

— Това не е вярно. Само магьосниците на Хари Потър могат да вършат всякакви чудеса и да побеждават в сражения! — рекло десетгодишно момченце и започнало да разказва приказката за Хари. Седящото до него по-малко дете рекло:

— Приказките за лоши магьосници са фантазия на лоши хора. Приказките за добри чудеса са от Бога, който излекува сестричката ми, след като лекарите казаха, че това е невъзможно.

Разумното дете отишло до госта от астероид Б-612 и го попитало:

— Ти откъде идваш? Приличаш ми на принц, пристигнал на нашата земя от далечна звезда.

— Нима? — учудил се Малкия принц, че едно дете го разпознало с чистата си душа. — В този град дойдох днес, за да намеря семейството на възрастната жена, която живее отвъд океана и още девет планини… Много се радвам, че ви срещнах тук, защото се чувствах самотен. Но ви обещавам, че вие някога непременно ще летите и ще бъдете там, където детските ви очи сега не виждат.

Момчетата край фонтана не разбрали думите му, затова го помолили да остане при тях; да им каже как, кога ще летят… Но чудният гост съзнавал, че няма да го разберат и да му повярват. Сбогувал се с тях и продължил към дома, който искал да посети.

Вече станало тъмно.

Като намерил улицата и къщата, той първо влязъл в двора; минал да надзърне през прозореца, откъдето очаквал да разбере повече за децата на възрастната жена в планината. В осветена стая видял голяма маса, където били насядали девет човека — две млади жени, двама мъже и възмъжали вече деца. Вечеряли, говорели тихо, от което пратеникът разбрал, че нямат много грижи. Когато хората говорят гръмогласно, изглежда, имат много тревоги и не знаят как да се справят с тях.

Принца отишъл пред вратата, позвънил и излязло високо седемнайсет-осемнайсетгодишно момче. Гостът се извинил и попитал дали може да влезе за час-два в къщата им, понеже няма подслон, а носи вести отдалече. Момчето го поканило, въвело го в трапезарията. Посещението на непознатия изненадало всички. Първо го поканили да седне редом с тях до масата, после му предложили храна от вечерята си и дори специално за него запалили празнични свещи! При това — без да знаят, че той идва от онази дивна планина със селце в долината, където тече реката на детството им. Досетил се Малкия принц, че това са двете дъщери на възрастната жена с техните семейства, и си помислил: „Ето как една кротка майка е научила децата и внуците си да бъдат отзивчиви към всеки човек — дори и към непознатия.“ А когато вечерята свършила, той разказал за трите овце и стопанката. Щом показал тояжката, която получил от нея на слънчевия хълм, двете дъщери се просълзили от радост. Те пожелали гостът да нощува при тях, за да му покажат повече от града и от своя живот, та да занесе обратно хубави вести — най-прекрасната от които била, че и те след месец ще се върнат вкъщи!

На следващия ден Малкия принц разбрал, че момчето, което отворило вратата и го посрещнало, иска да стане пилот на самолет. Сестра му вече учела медицина, защото от дете искала да помага на болни хора. По-малкият му брат пък искал да стане космонавт, за да лети до далечни планети с ракета…

„Прекрасно!“ — помислил си необичайният гост, който все още не съобщавал откъде идва.

… След седмица момчето от астероид Б-612 отново намерило в планината възрастната жена с трите овце. Опряна на „жезъла“, който ненадейният гост й бил подарил, тя изглеждала по-силна и просветлена. А представяте ли си каква радост озарила душата й, щом чула добрите думи за своите дъщери и внуци? А щом узнала, че след месец отново ще бъдат при нея, поела въздух дълбоко, вдигнала ръце високо и помислила, че ще полети!