Гео Милев
Ето иде дядо Мраз

Чакай, детко, да обуем

топлите чорапки,

че навън, погледай — падат,

падат, падат капки.

 

Дъжд вали и вятър вее

непрестанно, всеки час:

скоро, скоро ще пристигне

тук при нас и дядо Мраз.

 

Дядо Мраз — студен, замръзнал,

и със сняг отрупан цял —

иде дядо Мраз и носи

на гърба голям чувал.

 

Иде през гори, балкани —

чак от Черното море;

с лед и сняг, и скреж чувалът

му напълнен е добре.

 

Ще изсипе отвисоко

той чувала си навред —

и ще побелей полето

в сняг и скреж, и лед.

 

Един ден ще се събудиш

рано, рано сутринта,

през прозореца ще видиш —

побелял навън света.

 

И снежинки много, много,

хвъркат с лекички крилца,

като бели пеперудки,

като весели деца…

 

Вятърът сега неспирно

вън реве със страшен глас

и ни казва и повтаря:

„Иде, иде дядо Мраз!“