Гео Милев
Панахида за поета П. К. Яворов

Псалом

1

В блясъка на свойто възнесение

        към небесните селения

ти възхождаш — горд, успокоен —

        в славата на вечен ден

в място злачно, място светло, място на покой,

дето няма ни въздишка, ни копнеж, ни страст, ни зной:

        — Упокой — упокой — упокой! —

 

Пригвозди и измъчената плът

        в любовта на Твоя страх.

В своя труден и уречен път

        в Твойто име уповах.

Господи, спаси ме: оскудял е препододний твой:

Не отвръщай поглед, Човеколюбче, Спасе мой:

        — Упокой — упокой — упокой! —

Канон

2

— Чакам, аз чакам: о дух на Живота

        бдящ зад завеси, разпуснати долу в нощта —

        чакам из сребърна чаша горчиво причастие

        чакам с чело разтрошено от гибелно щастие:

чакам, о враг на живота

                — дух на Смъртта.

Плачещи ангели три ето идат

        водят те бяла невяста в печален воал —

        идат да снемат от кръста разпятия,

        носят те милост след вече изпито проклятие:

ангели три ето идат

                — в сън без печал.

Антифон I

3

Хор на Прадедите

 

Бреме — векове: борби и смърт,

бреме — векове: печал без път

— черен плод на тисящи години —

с кръв ги сбирахме ний с векове,

с кръв поихме твойте бленове:

— ний те молим, Сине наш, прости ни! —

 

Нищи ний, живели само час,

тежко бреме беше той за нас

— черен плод на тисящи години —

между всички ти избран бе пръв,

всичко ти понесе в свойта кръв:

— Сине наш, ний молим те, прости ни! —

 

Днес пред твойте скършени крила

беловласи бием ний чела

— молим тебе, Сине наш, прости ни! —

Вече ний ще снемем твоя кръст,

родна скръб ще върнем в родна пръст

— черен плод на тисящи години —

Антифон II

4

Хор на Учениците

 

В сребърен съсъд ний носим

        ведра вода

— ний дванадесет, които просим —

в сребърен съсъд ний носим

        ведра вода:

идем твойте сълзи да отрием,

твойте рани идем да измием

        с ведра вода.

 

Свилени платна за тебе носим

        с миро полени

— ний дванадесет, които просим —

свилени платна за тебе носим

        с миро полени:

идем твойто тяло да увием,

с плащ миросн идем да покрием

        твоите рани.

Ирмос

5

И ето

        зад тъмни заслони

        ромони гласа ти отново:

 

— Готово е Господи: ето: сърцето — готово:

възпявам и пея!

(Изпита е скритата в пазви зелена отрова

и в нея —

        олово.)

Но Бог беше слово.

 

И падат

от ляво на тебе хиляди,

от дясно — безброй:

непристъпен си Ти.

— Душе Святи!

        избраника свой

        приюти!

        Упокой!

* * *

А ниско в нощта на света

над блата от вражда процъфтяват

ненюфари на зла клевета.

 

Но ти възвисен си над земната слава

и земний позор —

и ангелский хор

на ръце ще те вземе,

за да не удариш ногата си в камък;

няма за тебе ни бреме,

ни стрела, ни отрова, ни пламък —

и без страх

        (Господи, в тебе всегда уповах!)

ще настъпиш на аспид и яростен лъв

и василиск

ще срешнеш без страх —

и няма да падне от тебе ни косъм, ни кръв.

Но трябваше с хули и вик

        всеки да хвърли подире ти камък,

за да бъдеш докрай мъченик

и пророк:

ти си последний приет в мъченический лик.

— В своя надзвезен чертог,

Душе Святи!

        апостола свой

        приюти!

        Упокой! —

Икос

6

Ридание надгробно: сетен път

        кръв прелива в задуена гръд:

                помилуй, Боже наш!

 

Ридание надгробно:в черен дим

        слепи свещите да угасим:

                помилуй, Боже наш!

 

Ридание надгробно: в тъмний път

        на душата — лъч от свещ и плът:

                помилуй, Боже наш!

 

Ридание надгробно: и вървим

        сляпо към възторг неуязвим:

                помилуй, Боже наш!

 

Ридание надгробно. Помилуй, Боже наш.

Слава

7

Ти си ангелът горд, ти си тъмний акорд

        на печалната слава — прости!

Кръз звезди падаш ти с поломени крила

        в тях стрела окървавена — ти!

 

Устрелен през нощта, устремен в пропастта

        с тебе падат звезди без крила;

свойте черни крила дух вечерен насън

        ще затвори — под звън и мъгла.

 

Звън последе — прости! небеса без звезди

        — нашта сетна целувка вземи!

Под безбурния взор на Сатурна в нощта

        пепелта в твойта урна жуми.

 

Вечна памет в света. Спи къвта под леда.

        Вечна слава на Вишния Бог!

Вечна памет. Амин. Алилуя. Амин

        Ти един — Вечен Син — и пророк.