Гео Милев
Земята разгневена се разтвори…

Земята разгневена се разтвори

и заговори с огнени езици:

 

— Апостоли! светии! мъченици!

водители на призрачни събори!

монаси! кръстоносци! алхимици!

— жадуват разкалените простори

на моята душа за вашта пепел!

Една лъжа без радост и измама,

без пламък и възторг е всеки слепял

в пустинята на своята мечта:

 

тогаз, когато аз ви давах, давам

утеха — вместо горест и безсилие:

утехата на пролетни листа

и радостта на бели лилии

и диви рози, зрели гроздове

в шума на есенната чистота,

и нар, и ананас — и мостове

— от тишина, коприна и кристал —

простирам аз пред вашата печал

към пир, що всекиго за гост зове

 

— от злато и лазур и чистота! —